автор: osi4kata
Забравих
На тръгване пропуснах да ти кажа
(прости ми, че съм толкова разсеяна)...
Пропуснах нещо важно, много важно...
Разстройвам се, когато се разделяме...
Изгубвам думите си някъде из гърлото,
заседнали като трохички...
И като тръгнеш, те изскачат пъргаво,
една след друга тичат, тичат...
Като че искат да те стигнат,
виновни за нелепото си закъснение.
Ала не могат...
Цяла нощ не мигнах
и търсих адекватно обяснение -
защо не ми се подчиняват думите,
защо засядат като сухи залъци...
Обичам те... Обичам те безумно.
Но никога не съм ти казвала.
|