#261
|
||||
|
||||
РАЗДЯЛА
Замълчи!Тишината ми липсва. Твоят поглед ужасно крещи. В него виждам лъжата за истина. Замълчи ти,за миг замълчи! Не поглеждай към моите спомени. Остави ми ги чисти,така- недокоснати и неразровени и единствени като смъртта. Не дерзай към изгубено минало. То е вече забулено в прах. Като навик във тебе завинаги са останали подлост и страх. Не понасям фалшивите драми, а фалшивост е твоят порок. Аз не мога да пия с наслада от водата на мътен поток. Ти върви,дано Бог ти помага. Намери своя рицар- мечта. Но недей да си с него такава, каквато си с мене била. Валентин Йорданов
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#262
|
||||
|
||||
Невероятни са! ПП: Да не се сборичкаме за него? И аз се влюбвам... |
#263
|
||||
|
||||
Едно от най-любимите ми, класика...
Заточеници Пейо Яворов От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет.. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край!
__________________
The greater danger for most of us lies not in setting our aim too high and falling short; but in setting our aim too low, and achieving our mark. |
#264
|
||||
|
||||
***
В следващия живот всичко ще бъде хубаво. Мама ще бъде весела. И ще се мре един път в следващия живот. Там ще намеря приятели, сън ще си имам, и детство. А и любим ще открия в следващия живот. Там ще напиша най - сетне своето стихотворение. И ще е нужно на някого в следващия живот. Рада Александрова
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#265
|
||||
|
||||
Къде се втурна мечта неразбрана?
Къде със надеждата тръгнахте? Какво те направи тъй голяма? Погледни реалността за секунда. Ти се роди във зелени поляни вятъра беше твоя баща Слънцето беше за теб като майка Всеки би порастнал обичан така Не видя мечта неразбрана че ТЯ отново ти сложи забрана Не видя ли че изход за тебе няма От НЕЯ пак остана неразбрана. Избягай надалече и не поглеждай назад Душата ми нова мечта ще отгледа Умри там, не се бори за преврат Влюбих се отново и сега на нова ще съм предан
__________________
http://www.nenovinite.com |
#266
|
||||
|
||||
Пълните ми душата, с тез стихове!! и факта че ги споделяте!
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#267
|
||||
|
||||
|
#268
|
||||
|
||||
Това доста ме разсмяМНоого яко!!!
__________________
Знаеш ли?..........Харесва ми да чувам гласът ти рано сутрин, денят ми после е невероятно хубав............... |
#269
|
||||
|
||||
Обичам жените
от: Zhu tem Обичам жените, обичам ги лудо! Жените приличат на някакво чудо! Жените ме карат да пиша поема, Жените ме карат на път да поема, Жените поемат ме - без да ги карам, С жените е лесно шест малки да вкарам, Жените са моя любим шоколад - Две следи отпред, две следи отзад... Д2 и Део, и ето че пея - Що пея, бе? Просто си нямам идея! Тез ноти отвътре ми идват изглежда - Обичам жените - от тяхната вежда, До тяхното пръстче със нокът изгризан! Обичам във тях като вкъщи да влизам, Обичам да лягам на тяхната цица, Обичам и боб да ми сипват в паница, Обичам лъжите им - толкова сладки, Обичам и техните тайни тетрадки, В които разказват за мен и за него, Историйки сглабят - подобно на “Лего”! Обичам жените, когато са руси, Устата обичам, която се муси, А после шепти и целува вълшебно - Целува на едро, целува на дребно, И аз се превръщам в оргазмени крясъци, Превръщам се в стон от побъркващи тласъци, И става ми толкова кама и сутрешно, Обичам жените - и външно и вътрешно! Обичам жените и техните фокуси - Грима да оправят, червилото, кока си, Изкуствени мигли, гърди силиконови - Стотици дьо тени и хиляди фонове... Толкова средства във секс инвестирани - Обаче, признавам, го правят с разбиране! Обичам жените със поглед премрежен, Обичам играта на силен, но нежен, Обичам жените със ген флиртаджийски, Приятелки първи с езичета змийски... Обичам жените да черпя със уиски - Обичам ги крейзи, и секси, и риски! Звездите с онуй романтично мъждукане От първото здрасти до второто чукане! Обичам страстта да е още зелена, Обичам с любов да говорят за члена С онези редовни лъжи в дължините... Дори и да пукна - обичам жените! Обичам ги мокри, обичам ги голи, Обичам жената за още да моли, И с вик любовта да превръща във течност! Обичам ги днес. И утре. И вечно.
__________________
http://www.nenovinite.com |
#270
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|