[emiko]

автор: osi4kata

сляпа среща

Те тръгнаха и двамата по-рано,
във три, а срещата им беше в пет.
Тя не обичаше да закъснява
и се вълнуваше, разбира се.
Човек,
когато разговаря със душата
на някой друг е впечатлен.
Как искрени са думите във чат-а.
Градът изглежда променен,
съседката не е така досадна,
месарят не изглежда тъй свиреп,
и вечерта любовно пада,
когато някой чака теб.
Когато някой иска да те чуе,
да разбере как мислиш ти...
Не давай
на съмнението да нахлуе.
Той е такъв -
сърдечен, искрен, жив!

Той бързаше да иде по-отрано,
да седне в схлупеното кафене,
да си поръча питие голямо
и да я чака. Тя ще спре
на входа и ще се огледа
(часът навярно ще е пет без пет),
ще е висока, руса, стегната
и всичко ще й е наред.
Той ще излезе, ще й каже,
че името му е Андрей,
Тя ще погледне някак влажно,
ще го целуне за здравей...

Часът е шест и кафенето
е полупразно. Мъртъв ден.
Тя пие чаша вино. Трета.
Той - водка. И е огорчен.
Излъга го. Остави го да чака
като глупак. Какъв несретник.
До него, взирайки се в мрака,
една жена пияна и несресана,
надигаше наздравици със себе си
и си говореше сама.
Тъй жалка и противна гледка...
Навярно е пропаднала жена.