[rokoko]

Първоначално написано от Тайна

Rokoko, много страстни стихове
Ето нещо, което прочетох снощи, но забравих кой е автора:

Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.
Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.
Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.
Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.

Мдаааааааа, понякога съм доста така да се каже страстна
а този стих дет си харесала ме радва много - ще го препрочета многократно, дано ме вдъхнови достатъчно

[{Boni}]

БРЪМБАР

Смятам те за безполезен
бръмбар в моята глава,
но харесва ми как пъплиш
с мъничките си крачка.

Ти си супер непотребен,
ти си като звук без светлина,
но когато ме погледнеш,
зная - нежна е нощта.

Ти си празна химикалка,
изтънял озонов слой,
най-красивият отпадък
се оказа лично мой.

Някой ден ще го изхвърля,
смятам да го смажа с крак,
но сега ми трябваш, трябваш,
за да те обичам пак.

[rokoko]

аааааааааааа мноооооого добро е тва - Бравоооооо

КОГАТО



Когато ти поискаш да съм твоя,

всяко чувство за вина и свян ще победя.

Като нежна фея – каквото пожелаеш –

всичко ще изпълня…

Във обятията ти силни ще се преродя!!!





Когато ме желаеш – позвъни ми -

аз ще дойда… Изчакай само час…

Не ще посмея дори да ти окажа.

Не мога –

безсилна съм пред мъжката ти власт!!!



Когато дойде краят да ми се наситиш

и на небето се превърнеш

във слънце без лъч светлина…

Единствено от теб ще искам

на спомените ти да бъдеш звезден прах!

[rokoko]

Промяна

Отбягвам те - не мога да съм лоша
и да ти кажа, че не ме интересуваш,
на улицата, ако те срещна,
сърце не дава ми да те подмина.
Далече от теб, спокойна, без досада,
щастлива, забравила, че съществуваш
и ти, че не разбираш как ти бягам,
струва ми се, се преструваш.
Усмивката ти грее, щом ме видиш,
а аз безразлична ще отмина,
загубила старите следи.
Така е във живота - всичко се променя -
хората сменят своите среди,
за да могат да се отърсят от спомени,
спомени за хора нагли и зли!

най-новия ми стих

и по-стар

Забранен плод

Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия.
Питам се защо,
защо забраненият плод е така
примамлив, така сладък и вкусен?!
Изпускаш моментите и аз имам
сили да ти отказвам.
Потъваш в своя ден и аз
неистово те искам.
Това ли е тръпката?
Ако за теб е това,
ела, на ухото ти
тихо да прошепна,
с устни в съзнанието ти
да я оцветя.

[Gavr1]

Моята приятелка нощта

Тази циганка черна - нощта,
е отново на прага ми боса.
Тя не може да бъде сама
и безсънието ми безсрамно си проси.
Със разплетени, волни коси
и в тях забодена роза,
тя ме отвежда във царството си,
където сънищата наши кръстосват.
И от своята черна торба,
тя разпилява със шепа звездици.
Започват да бродят със бели лица,
на умрелите хора душите!
След секунди във гъста мъгла,
някой извиква моето име,
дете-ангел беше това,
а аз механично му казах "Прости ми!".
Тази циганка черна - нощта,
ме беше отвела в царство далечно,
където душите на всички деца
се борят в самота.

Събудих се аз сутринта,
трепереше цяла снагата ми,
спомних си студените, бели лица
и протегнах към небето ръката си.
Тази циганка черна - нощта,
често ме води при децата - спасители.
Царица им станах без да разбере,
а те станаха мои покровители!

С това стихотворение спечелих 1-во място на национания конкурс "Нашите небесни покровители" :P

[rokoko]

Шапка ти свалям евала много стойностен стих, !!!!!

ЗНам че каквото и да кажа ще бъде недосктатъчно за да ти кажа колко ми хареса стиха
има защо да е на първо място

[Aine]

http://otkrovenia.com/main.php?actio...ACK_GIRL&tab=2 - ето и моите... на който му се чете де... че малко съм се уляла

[rokoko]

шъ си признаете вий сичките дет сме в един и същи сайт за таланти
в най - кратък срок ще ги погледна

ЕТ мъ й мИЕн Моички са
http://otkrovenia.com/main.php?actio...rname=angelita

[Gavr1]

rokoko мерси многооо Твоите също са адски хубавиии Aine - трахотни творбии Ей, ама наистина сме се събрали не само хубави ама и умни чеда в тоя сайт беее

[Aine]

ето и новичката ми... малко е... тъжна и меланхолична...
Благодаря ви за топлото посрещане страхотни сте

Този свят е тъй ужасен,
в същото време - прекрасен.
Изморена съм от тревоги,
а детето иска да играе.
Майка ми далеч е,
а баща нямам.
Сама съм и няма кой да попитам
живота какво е ?
Ада или Рая ?
Изморена съм от безсънието нощем,
което тягостно се натрапва.
Изморена съм от глупостта
и сивотата на живота.
Но искам да живея и да се боря
искам да летя и безгрижно да мечтая
за деня когато ще съм в Рая.
Всичко тъй простичко изглежда,
а натоварва ме безкрайно.
Няма към кого да се обърна
няма на кого да разчитам.
Сама съм и в този ден замаглен.
сама съм и избор нямам.