[vafli4ka]

Не ме омайвай с приказки красиви,
недей страста ми да събуждаш,
не ми отнемай дните мълчаливи,
не обичаш затова върви.

Не ми прошепвай нежни думи в мрака,
излишни са словата ти безброй,
сърцето ми отнавна чака
и бие лудо без покой.

Ще си отидеш,ще ме нараниш,
нима харесва ти това?
Спри чувствата ми да разпалваш,
а след това да ме виниш.

Няма да ме оловиш с лъжи,
нима не виждаш очевидното,
влубена съм и това личи
за да те имам ще направя невъзможното.

[DWP]

Лош опит
Георги Господинов

Дали самоубийството (суицидът) е родство по
избор, или по кръв...
Изглежда, сякаш избор има, и все пак не е ли
връзката ни със смъртта изначално кръвна и
неотменима, не по волята ни връзка.
Гаустин, Късни писма

Трябва да е родство по кръв -
рязането на вени сродява
с някой, който не познаваме.

Най - страшно е на другата сутрин
сред тампони, превръзки,
медицински сестри и системи,
роднините - известени,
животът - вън от опасност,
бръснарските ножчета - скрити,
убиецът (заловен?) - с вързани китки.

В стаята трима като теб
и никаква уникалност на опита.

[chokladkaka]

(emo) (emo)

Ето още две готини от ГГ:

В началото

На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката,
отговорът е: името, което отсъства.
Гаустин

В началото
кокошката и яйцето седят
една срещу друго
едно срещу друга
мълчат и не знаят
кое първо
коя първа
да каже думата
(или думата още я няма)
и никой
не казва
Мамо

***

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК


Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

[Beautiful_]

Първоначално написано от rokoko

Сънувам те

Отново гост си в моя сън,
отново, защо не си реалност?
Когато крачка направя навън,
да те зърна тайно се надявам.
..................
Сънувам те, какво от това,
след като заедно няма да крачим.
Разкъсвам се отвътре, дано не прозреш...
дано не усетиш и тайната ми ревност,
Така или иначе приятелството ми завеща,
във гръдта ми след въздишка - тежест...
Отново в сънищата ми гостуваш,
отново в тях разговаряш със мен.
и да се опитам до теб да се домогна,
не знам - към мен горещ ли си или студен.
Попитах и вятъра, можеше да отговори,
но замълча си от чувствата ми отвратен.
Дано на теб не ги разкаже,
за интриги полудял е,
макар да е само вятър студен!

Много ми хареса! Браво!

[Ania]

Ад

Живеем в свят
Отровен от самите нас
Живеем на място,
Което ни поглъща всеки миг

Този Ад
Наречен индустрия.
Този Дявол
Наречен техника

Седим сами в ъгъла
Мечтаейки за по-добро място,
Но не осъзнаваме,
Че сами си причинихме това

Минаваме и носим смърт.
Живееме и носим нещастие.
Проклинащи всички и всичко
Неосъзнаващи,че и ние сме хора

Не мога да сдържа този гняв в мен
Не мога да се преструвам,че не виждам
Не мога даже да мечтая,
Защото всичко е свършено

Ще изгорим заедно
В това, което сме направили
Ще гнием заедно
В пръстта, от която сме се родили.

[DWP]

HEY JUDE, 7'09"

Георги Господинов
"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

[chokladkaka]

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

[мауз]

Това го помня от детските си години, но кой беше автора....?

Шаран бях аз, наивен, доверчив,
в доброто вярвах, не познавах рана.
Животът ми се струваше красив -
не знаех още нищо за тигана.

Пред мен пристигна въдичар,
подхвърли червейче чудесно
Какъв приятел, ах какъв другар:
и аз налапах въдицата лесно

Попаднал във горещият тиган
аз осъзнах голямата поука -
изпържат ли наивния шаран
той неусетно се превръща в щука.

И погнах аз шараните без жал
настигах ги и гладах как се гърчат.
Шарани много, много съм изял....

Не го помня нататък

[DWP]

Ние
София Несторова

Няма да искаме прошка
нали
ние никога няма
да прощаваме един другиму:
една непростима любов,
едно непростимо сбогуване.

Ловецът на птици

Твоето изкуство:
да убиваш в полетна минута.
Твоята награда:
дълъг литургичен писък...

И такава любов

Еленовите боеве предвиждат
една едничка смърт.
А две се преживяват, може би, по - лесно.
И първата жестока пролет ме обзе...

[DWP]

Галя котката
Екатерина Йосифова

Казват успокоявало
но аз съм спокойна
сега аз съм стопанката на къщата
когато пак спре пред вратата онзи никой
ще чуя само аз и ще изляза
както татко без да ме усетят вътре.

Галя котката вкъщи сме си
вън всеки срещнат прилича на някого
познавах един човек
само упреците към живота
оживяваха лицето му
познавах и един без страх и укор.

Галя котката току - що с нея
гледахме във филма мишка в лабиринт
когато гледаш лабиринта отгоре
дали погрешните ходове те ядосват
или те разсмиват
а някой там се забавлява
да размества преградите.

Галя котката мирът
трябва да се заслужи
отново и отново
когато бях малка
исках нещата само обещани завинаги
котката не ще да ми обещае.