[резервна модераторка]

Темата в началото ми се стори много безсмислено наивна, да си губи времето човек с нея...(без да искам да обиждам автора й), но като я прочетох, мисля, че се е получила интересна беседата.Малко като философско събрание стана.

[Mirami]

Първоначално написано от ALEXATA

Някак си идеята за нещо идеално ме плаши.Звучи зловещо, защото след като не може да бъде постигнато, значи не съществува=>не може да се управлява от човека и да бъде факт в неговото битие=>неподвластно на човешката природа.

Ъъъъъ, и защо да не може да бъде постигнато? Май забравяш, че всяко едно съществуващо общество днес е създадено от човека Всичко може да бъде направено, стига хората да го искат...
Кофтито в цялата ситуация е, че трябва винаги да се достигне дъното, за да се принудят хората да променят начина си на живот.
Ама разни мечтатели продължават да се надяват, че разумът може да се разбуди и преди този момент...
В крайна сметка обществото е подвластно единствено на хората и на нищо друго, тъй че сравнението с природните стихии и смъртта е неуместно.
Днес на теория няма роби-собственост на някой си (е, тук доста можем да си поговорим, защото заплатените роби пак са роби, но поне официално робството не се одобрява), негрите се возят в автобусите и даже се избират за президенти, жените не са собственост на съпрузите си и могат даже да гласуват и т.н., и т.н.
Все неща, които преди 100 години са били недопустими за съзнанието на хората.
Авторката на темата не може да се обиди от обвинението в "наивност", защото много й харесва да е в кюпа с разни други наивници...
Много се радвам, че в крайна сметка философстването ти харесва.

[patrizia]

В момента изобщо не мога да си представя идеалната страна,или идеалната планета...Идеалната планета за мен,е тази,на която няма хора,които да я рушат,най-общо казано..

[Mirami]

Първоначално написано от patrizia

В момента изобщо не мога да си представя идеалната страна,или идеалната планета...Идеалната планета за мен,е тази,на която няма хора,които да я рушат,най-общо казано..

И за планетата е така, да знаеш... Един велик комик, Джордж Карлин, беше казал, че когато й писне от нас, ще ни разкара

[patrizia]

Първоначално написано от strangenick2

И за планетата е така, да знаеш... Един велик комик, Джордж Карлин, беше казал, че когато й писне от нас, ще ни разкара

Така е,защото въпреки,че не искаме да го признаем,поне не всички,тя е по-силна от нас.И колкото повече се отдалечаваме от нея,пренебрегваме и унищожаваме,толкова по-зле за нас!Нали много обичаме децата си,защо тогава не се замислим какво правим сега,какво наследство им оставяме.А не само какви имоти,коли....
За природата става въпрос..

[emiko]

Проектът Венера и неговата идея за нова обществена система, наречена "икономика на ресурсите"

Икономиката на ресурсите използва съществуващи ресурси, вместо търговия - всички стоки и услуги съществуват без нужда от валута, кредит, бартер или друг вид длъжничество.
Целта на това ново социално устройство е да освободи човечеството от рутинната, повтаряема работа, която няма значение за развитието на обществото и да насърчи система на поощрение, основана на самоосъществяване, образование, социално съзнание и творческа сила, вместо на егоистични цели за забогатяване и власт.
Проектът Венера приема, че Земята е изобилна на ресурси и че нашите остарели методи на разпределение на ресурсите чрез паричен контрол са неприложими. Всъщност, те са вредни за нашето оцеляване.
Паричната система е създадена преди хиляди години, в периоди на силен недостиг. Нейната цел е била да разпределя стоки и услуги според труда. Тя няма нищо общо с възможността ни да произвеждаме стоки и услуги на тази планета.
В крайна сметка физическото оцеляване и качеството на живот зависи единствено от използването, управлението и запазването на земните ресурси.
С постоянно растящата ни научна изобретателност да използваме тези ресурси по човечен, конструктивен и стратегически начин, традицията на труд за пари и пари за ресурси вече няма легитимна основа.


Индустрия и труд

Както казахме по-рано, според статистиките, хората постепенно се изместват от машини за работна сила, което поражда безработица и намалява покупателната способност на гражданите, забавяйки т.нар. икономически растеж.
В резултат днес виждаме целенасочено забавяне на технологичното развитие, за да се запазят работни места.
Това е все едно да имаме електрическа бормашина, но да използваме свредел, за да ни платят за повече работа. Абсурдно и безотговорно е да забавяме и пренебрегваме технологичното развитие, за да запазим остарялата си социална система.
Трябва ни социално устройство, което да увеличи технологичните възможности, за да се избави човечеството от робския труд и да се увеличи производството.
Всичко друго е неприемливо.
Нека за пример да забравим за настоящата ни парична система и да погледнем по нов начин на индустриалното производство, както то би изглеждало в икономика на ресурсите.
Въпросът е: как да изградим система на производство, която да увеличи висококачествената продукция, да намали отпадъците, да запази равновесието на Земята и да намали повтаряемия и механичен човешки труд?

Използвайки научния метод, ето как би изглеждало разсъждението за нови производствени методи:
Стъпка 1: Да се изследват земните ресурси.
Стъпка 2: Да се реши какво трябва да се произведе по приоритет, от основни нужди като храна, вода и подслон, до производствени материали като суровини, автоматични машини и технологии, до удобствени нужди,като забавления, медии, радио, музикални инструменти и т.н.
Стъпка 3: Оптимизация на производството и неговата трайност.
Стъпка 4: Методи за разпределение на стоките до хората.
Стъпка 5: Оптимизиране на рециклирането на стари продукти.


Стъпка 1: Да се изследват земните ресурси.

Както споменахме, важно е да знаем с какво разполагаме, защото от това зависи какви възможности имаме. С тази информация, индустриалното производство винаги ще отговаря на всеки изникващ недостиг, с математически изчислено разпределение на суровини, според наличност и приложение, като за всеки оскъден ресурс започват да се търсят алтернативи.
Такава информираност може да се постигне в реално време с измервателни уреди по цялата планета, изпращащи информация на централна база данни, следяща всеки недостиг.
Тази идея за следене на ресурсите съвсем не е пресилена, дори и да звучи сложно. На този въпрос ще обърнем внимание малко по-късно в презентацията.


Стъпка 2: Да се реши какво трябва да се произведе

Какво ни трябва? Това е много важен въпрос, защото освен храна, вода и подслон, повечето хора не знаят от какво наистина имат нужда, защото никога не са били информирани за истинското състояние на технологията.
Това, което мислим, че искаме е пряк резултат от технологичното развитие.
Някой, който има прах вкъщи би си помислил, "трябва ми прахосмукачка".
Сигурни ли са? Може би им трябва система за налягане, която не позволява на праха да се появи, филтрира го или го елиминира.
Ако помислим критично върху това, какво наистина ни трябва, ще започнем да виждаме, че нуждите постоянно се менят.
Науката и технологията са барометри на утилитарната човешка нужда и следователно всички продукти трябва да бъдат възможно най-съвременни.
Настоящата ни парична система, която постоянно създава отпадъчни, остарели продукти, само за да поддържа компаниите и икономиката, не може и не иска да произвежда най-съвременните прибори. Това е, защото повечето продукти, произвеждани днес не биха съществували, ако обществото знаеше какво точно му трябва.

Стъпка 3: Оптимизация на производството и неговата трайност.

Ако трябва да си направя бюро, трябва да съм сигурен, че то ще издържи възможно най-дълго.
Има смисъл, нали? Ако бюрото се счупи, значи трябва да построя ново с цената на повече труд.
Би било логично всичко, произведено в обществото да има възможно най-дълъг живот.
За съжаление, наблюдава се точно обратното, както споменахме, паричната система процъфтява с помощта на умножаването и планираното остаряване. Без тях, цялата икономика би се разпаднала.
В по-разумен свят бихме правили трайни неща.
Оптимизацията на методите за производство означава да използваме най-добрите материали и техники и да създаваме най-трайните и ефективни продукти.
Човешкият труд се измества от машини, не само защото е по-евтино в системата на печалбите, машинният труд е много по-качествен от човешкия, производствените статистики го показват постоянно.
Това, разбира се, не трябва да изненадва никого, все пак машината не се уморяваи е винаги по-точна и равномерна от един човек.
Автоматизацията на труда и научно организираното изобилие на ресурси ще позволи плавна среда без недостиг, която ще бъде обслужвана от много малка част от населението.


Стъпка 4: Методи за разпределение на стоките до хората.

Начините за доставка зависят от технологическото равнище.
Например, производството може да стане толкова модернизирано, че продуктите да се правят само ако се направи поръчка.
Но засега складови центрове за разпространение и автоматизирано доставяне биха били най-простото решение за момента.
И тъй като в системата не се използват пари, няма нужда хората да складират вещите си, защото също няма смисъл някой да открадне нещо, което може да намери навсякъде и със сигурност не може да продаде.
Тъй като всички стоки в икономиката на ресурсите са направени да издържат възможно най-дълго, ценностите на потребителската култура биха станали отживелица, както и всички останали ценностни изкривявания, налагани от рекламите, които карат хората да се чувстват алчни, нищожни или глупави. Рекламите не биха съществували в тази нова система, освен информация за продуктите, достъпна от всеки, който има нужда. За да получи нещо, човек ще трябва да влезе в мрежата, да потърси за функционалността на артикула и да го поръча. Той скоро ще бъде готов за взимане или доставка.


Стъпка 5: Оптимизиране на рециклирането на стари продукти.

Тази стъпка всъщност започва още с производството, защото всеки продукт е изработен за лесно рециклиране.
Никой произведен предмет няма да бъде нерециклируем.
Това е предвидено, за да може всички продукти да се преизползват по всички познати методи, намалявайки отпадъците.
Едно от най-объркващите и трудни неща за обмисляне е целенасоченото заменяне на хора с машинен труд където е възможно. Въпросът винаги е: "Кой ще поддържа машините?"
Машините днес са компютъризирани. По същество, компютърът е мозъкът на машината и той нарежда на машината какво да прави. Това съчетаване на машина с компютър може да се нарече "кибернетизация".
Кибернетизираните машини днес са най-мощното и влиятелно изобретение на човечеството. Възможностите на тези инструменти са на път да изменят обществото из основи, започвайки от освобождаването на човешката работна сила.
По думите на Алберт Айнщайн: "пълната автоматизация ще направи индустрията примитивна и остаряла както пещерният човек гледа на нас."
Не трябва да се борим с тази реалност, а напротив - да я приемем уверено.
Кибернетизацията е провъзгласяване на еманципация за човечеството, тя ни освобождава от робството на общия труд, и открива нови хоризонти за човешката творческа сила и любопитство.
Тези кибернетизирани машини далеч надхвърлят точността и издържливостта на човешкото тяло, и също могат да изчисляват с огромна скорост, много по-голяма от скоростта и обема на човешкия мозък.
Първо, разбира се, трябва да направим така, че машините да имат най-качествените части и програми.
За да направим това, трябва да надраснем паричната система, защото тя произвежда долнокачествени продукти за циклично потребление.
Няма причина всичко в дома ви, от хладилника до печката, телевизора и компютъра, да не може да ви надживее без нужда от ремонт.
Как можем да кажем това с увереност?
Защото най-добрите материали на планетата, като титаний, запазват качествата си с хиляди години повече от човешкия живот.
Кибернетизираните машини не биха били продавани и купувани, а строени за издържливост. Те не само ще имат невероятна издържливост и дълготрайност, но те рано или късно ще могат да се самопоправят.
Колите днес имат светлини, които посочват ако има проблем с някоя част на колата - тази идея може да послужи за всички машини, до степен, в която освен че компютърът знае за проблема, допълнителни машини получават насоки и поправят повредената част.
Колкото и фантастично да звучи, такива машини, сгради и дори електрически вериги са все по-близка реалност.
Проблемът е, че такава ефективност не се награждава в паричната система и повечето хора въобще не знаят какво всъщност е възможно.
Ролята на хората в тази автоматична система ще бъде просто да я надзирават.
Щом се направи една автономна, кибернетизирана индустриална система, тя само ще трябва да се обновява и да се наглежда за неизправности.
С течение на времето, можем да очакваме, че нивото на технологичните ни възможности ще се увеличава, усъвършенствайки системата.
Докато повечето хора днес признават ролята на автоматичните машини в производството, много от тях не виждат как автоматизацията може да се приложи в сложни работи като медицина, архитектура и т.н.
За да отговорим на това, трябва първо да се запитаме, каква всъщност е целта на нашите занимания.
Какво точно е доктор, дърводелец, водопроводчик или архитект? Какво правят те всъщност?
Те разпознават и отговарят на наблюдавани ситуации.
Когато докторът ви преглежда, той наум сравнява това, което знае. Ако отидете при дерматолог защото мислите, че имате рак на ръката, докторът ще прегледа кожата ви и ще премисли ситуациите, за които е учил. След това ще вземат проба от кожата ви за машинен анализ.
Това е технически процес.
Няма причина оптически скенер, включен към компютърна база данни да не може да анализира ръката ви и веднага да разбере ако има проблеми.
Дори хирургията, колкото и да е деликатна, е изцяло технически процес, въпрос на време е изключително сложни машини да заменят хирурзите.
Това се отнася за всяка друга утилитарна работа и ни довежда до много важен извод, от който зависи нашето развитие на тази планета:
Съзнателното отдаване на взимането на решения на компютри е следващата фаза в развитието ни.
Утилитарните роли, които хората приемат в обществото днес са по същество технически, това изглежда очевидно за физическия труд, но умственият ни труд също може да бъде възложен на компютри.
Ако това ви звучи чуждо, моля забележете, че ако някога сте използвали калкулатор, вие сте възложили вземането на решения на машина.
Трябва да помним, че логическото разсъждение - нашата способност да измисляме решения на проблеми по причина и следствие, е изцяло технически процес, основан на количеството информация, с което разполагаме в този момент.
Например, ако имаме проблем с колата си, ще отидем на механик и той ще използва умението си да познава модели по памет, да обмисли възможностите, които могат да причиняват проблема, заедно с възможностите за решаване на проблема.
Това е обективен, технически процес.
Все пак, човешкият мозък на механика има ограничена памет и изчислителна сила.
Един модерен компютър може да съхранява много повече данни от един човек и може бързо и постоянно да обработва информация без умора.
Например, нека си представим, че сме програмирали компютър с данните за въпросната кола. Компютърът е програмиран да познава всяка нейна част, всяка спойка, всяка електронна връзка и другите части на колата.
Програмиран е и да прилага физически изчисления, така че да анализира причините и следствията от работата на колата, не само отделните и части.
Когато колата отиде на сервиз, механикът просто ще отиде до своя компютър и ще опише проблема. Ще въведе информация: "левият фар не работи". Компютърът ще изведе лист с всички проблеми, свързани с левия фар и ще зададе няколко въпроса на механика, които ще се опитат логически да намерят причината за проблема. Компютърът ще каже: "провери връзката на кабел 15 Б" и ще покаже диаграма къде се намира той в колата. Ако механикът види, че не това е проблемът, той въвежда нова информация в компютъра и той извежда следващата логическа възможност.
Компютърът е този, който взима решенията. Механикът само го ориентира, точно като калкулатор.
В крайна сметка няма нито един вид човешка работа, която да не може да бъде подобрена като решенията се отдадат на компютърен разум.
Истината е, че единственото нещо, което ни разделя от машините на познавателно ниво, е нашето умение да правим сложни връзки в ума си.
Никой компютър до сега не е могъл да отговори на сложен въпрос, зададен на английски или друг език, трябва този език да се превърне в програмен, математически език.
Все пак, нови области на технологията като изкуствения интелект растат с огромни възможности за този вид самосъзнание.
С времето сложните мисловни процеси, които са били възможни само за човешкия мозък, ще бъдат постигани от компютри.
Следователно трябва да разберем как тази нова възможност за отдаване на труда и взимането на решения на многостранна, ефикасна компютърна система, ще замени институцията, която наричаме традиционно правителство.
По думите на Д-р Ралф Линтън: "Удивителното и ускоряващо се развитие на науката и технологията не се придружава от такова развитие на социалните, икономически и политически системи”. Следва да предвидим, че такива социални изобретения като капитализъм, фашизъм и комунизъм ще бъдат разглеждани като примитивни опити да се нагоди обществото към “модерните методи".
Първо, правителството е вторичен продукт на недостатъка в околната среда.
Това са творения на паричната система.
За жалост, заради тяхната сила, историята е една дълга верига от правителствена корупция. От геноцидното клане на хора от други нации, до целенасочено потисничество на страни и хора, за да се запази установения ред.
Правителствените решения днес стават въз основа на лични интереси, както при корпорациите.
Никога няма да има етично правителство, докато парите се използват да повлияят на решенията на политическите участници.
Когато разберем, че всичко в обществената организация е технически процес, ще видим, че няма смисъл от традиционни мнения в решаването на някой проблем. Ако човек прочете една страница от книга и я затвори, той може да има мнение за цялата книга. Ако някой прочете цялата книга, той също ще има мнение.
Кое мнение ще цените повече?
Човекът, който е прочел книгата, или човекът, който е прочел една страница?
С други думи, колкото повече информация се използва във вземането на решения, толкова по-точно ще е това решение.
Както казахме по-рано, компютрите имат достъп до трилиони битове информация в секунда в огромни бази данни и ги изчисляват почти със скоростта на светлината.
Да прехвърлим взимането на решения на компютри е следващата стъпка в обществената еволюция. Това ще намали човешките грешки и ще премахне предпочитанията, субективността и грешните мнения.
Заради сетивните ограничения на нашето тяло и нашия мозък, никой не може да знае всичко на този свят. Сетивата ни са ограничени, очите ни виждат само частица от електромагнитното поле; следователно е логично да отдадем взимането на решения на машините, защото те нямат тези ограничения.
Компютрите, използвани като инструменти, ще решават проблеми, които ние не можем заради физическите и умствени ограничения. Това не е различно от човек, който използва очила, за да вижда, или калкулатор, за да смята. Очилата са технологичен инструмент, продължение на човека, което му помага да вижда по-добре. Кибернетизираните машини не са по-различни; те на са нищо друго, освен продължения, които увеличават възможностите ни.
Човешкият вид има великата способност да се усъвършенства чрез технологични изобретения и трябва да реализираме и увеличим този потенциал.
В икономика на ресурсите, хората няма да правят решенията, те ще ги постигат чрез технологии, които използват научния метод.
Няма републикански или либерален начин да се построи самолет. Тогава защо използваме тези остарели философии да управляваме обществото?
Когато погледнем на обществото като на технологично изобретение и неговите части, не по-различни от частите на самолет, ще видим, че нашето отношение към правителството трябва да е изцяло научно.
Политиката е остаряла.
Нейните механизми са субективни, влияят се от пари и не се опират на науката.
Правителството и държавата рано или късно ще бъдат надживени и заменени с обективна система на световно управление на ресурсите и технологична организация.
Правителството ще се превърне в кибернетизирана система, свързана с индустрията, отговорна за производството и разпределението на стоки и за околната среда.
Най-общо, частите на тази система са следните:
Главна компютърна база данни с каталози на всички материали и всички технически познания.
Както казахме, компютрите могат да каталогизират информацията и логически да изчисляват в огромни мащаби.
Както казахме, най-ефикасните решения са решенията, които вземат предвид всички познати променливи.
Само компютрите ще могат да управляват всички земни знания и да стигат до решения, логически основани на цялата позната информация.
Точно както с другия ни пример за механикът, който използва своята база данни да решава механични проблеми, тази централна система съдържа всички настоящи знания, от свойствата, комбинациите и приложенията на всеки елемент от таблицата, до пълната история на технологичните изобретения.
Щом бъде създадена такава система, което ще позволи на компютрите да свържат познатите дисциплини, ще имаме под ръка инструмент с неизмерими възможности.
Новият метод за решаване на проблеми и изобретяване ще бъде взаимодействието с тази база данни. То дори може да стане под формата на обикновен уебсайт.
Ще въведете проблем или въпрос на базата данни и тя ще изведе най-доброто възможно решение, според знанието в този период от време.
Това не е по-различно от работа с калкулатор, но калкулатор с мощна асоциативна система и обширна база данни със знания, която разбира не само математика, но и физика, биология, астрономия и всяка друга наука в единен инструмент.
Ако това звучи като научна фантастика, бъдете сигурни, че американските военни вероятно вече имат подобна база данни и програма за вземане на решения, която използват за военни стратегии.
Все пак, за да бъде ефективна, системата трябва да въвежда нови данни в реално време от цялата планета, за да разбира какви ресурси са налични, за да прецени равновесието.
Следователно централната база данни ще се свързва с глобална система от автономни сензори, със сензори във всички важни зони на планетата, и ще осведомява индустрията за ресурсите, работата и други екологични въпроси.
Тази холистична система следи всички ресурси на планетата и наблюдава Земята за екологични опасности, за които човечеството трябва да знае.
Това няма да стане за една нощ, но ако започнем да строим регионални системи и с времето ги свържем, тази система може да е готова по-рано, отколкото си мислим.
Тази сензорна система ще информира централната база данни какво имаме в наличие и какво е в недостатък, а базата данни ще променя индустриалните методи в зависимост от равновесието на планетата и новите технологии.
Ние осъзнаваме, че компютъризираната автоматизация ще освободи хората от ненужна работа, когато най-накрая решим да се освободим от паричната система, основана на недостатъците и се насочим към увеличаване на технологичните изобретения и изобилието за всички хора, но все пак ще има нужда от хора - техници, които да работят в системата, да я обновяват и наглеждат.
Те ще бъдат интердисциплинарни екипи.
Интердисциплинарните екипи от техници наблюдават системата и ориентират изследователските проекти, за да се запази растежа, ефикасността и социалната еволюция.
В една оптимизирана система не повече от 5% от хората по света ще трябва да задвижват системата. Колкото по-оптимизирана и мощна става технологията и методите, толкова този брой ще намалява. Те ще работят в научни области, важни за работата на обществото.
Разбира се, много, които чуят това ще попитат: "ами демокрацията?"
Как ще участвам в такава система?
Избираме ли интердисциплинарните екипи?
В икономика на ресурсите, традиционното разбиране за политика, избори и т.н. няма приложение.
Ако това плаши много традиционно мислещи хора, трябва да се повтори, че проблемите в живота са технически и важат само за цялото човечество.
Трябва да приемем факта, че т.нар. демокрация в днешния свят е пълна илюзия - винаги е била. Хората мислят, че имат избор в днешната система, защото могат да натиснат бутон на машина за гласуване и да сложат някой предварително избран човек във властта.
Щом този човек е на власт, обществото няма право на глас.
Вие ли гласувахте за космическата програма?
Вие ли гласувахте за кабинета на новия президент?
Вие ли гласувахте за данъчните облекчения?
Вие ли гласувахте за магистралите и електрическите мрежи?
Вие ли гласувахте за войната в Ирак?
Не.
Традиционното разбиране за "демокрация на участието" е жестока шега.
Играта е направена да създава на хората илюзия за контрол вече безброй поколения, докато изкривената парична власт на върха продължава да прави каквото си иска.
Никога не е имало истинска демокрация в нито една страна в историята и никога няма да има докато има парична система и недостигът се насърчава.
Тогава как ще участва човек в икономика на ресурсите? Как вие бихте определили участието?
Истинското участие би било да се разбере как работи обществото и след това да се предлагат конструктивни идеи и новости, които да се въведат, създадат или променят.
Първото нещо, което човек би направил, е да се посъветва с Централната база данни, която както казахме, би представлявала страница в Интернет, до която всеки човек на планетата има достъп.
Там човекът би въвел своето предложение.
Централната база данни, със своето историческо познание и интеграция на всички научни области, ще обмисли идеята за нейната научна и техническа стойност, ще оптимизира нужните материали, ако трябва, в зависимост от съществуващите знания и наличности.
Ако предложението бъде прието от централната база данни, след като бъде проверено за уместност, то или ще бъде приложено незабавно, като например някое желано изобретение, или ще бъде предадено на интердисциплинарните екипи,които наблюдават прилагането на нови предложения и ги пригаждат към системата.
Хората, които са изпратили предложението ще станат част от интердисциплинарния екип, отговорен за тази идея.
Тези екипи няма да са постоянни, а постоянно ще се сменят, в зависимост от това кой иска да участва в дадена област и с какво би допринесъл.
Това е истински избор, зависещ от това какво човек прави, а не какво казва, че ще направи.
Освен това, не би имало причина за страх от корупция, защото няма с какво тя да се награждава.
На интердисциплинарните екипи не се плаща с нищо, защото техният мироглед е достатъчно широк, за да разбират, че тяхната награда е успехът на обществото като цяло и те допринасят към него, защото е в тяхна полза.
Макар това да звучи трудно разбираемо за тези, които са вече напълно индоктринирани в паричната система на награждаване и чувстват, че парите са единственият възможен стимул; знайте, че всеки ден по света милиони хора доброволно работят за общото добро.
В изследване на Галъп от 1992 г.: над 50% от пълнолетните американци са участвали доброволно, без заплащане за социални каузи средно по 4,2 часа на седмица, общо за 20,5 милиарда часа. Това е невероятна победа за колективния човешки дух. Въпреки болестта на тесния личен интерес, пораждан от паричната система, хората още се опитват да си помагат и да дават на обществото без награда.
В бъдещето, тези, които работят в кибернетизираната индустриална система, ще го правят защото е чест да се служи на човечеството.
Защото те ще разбират, че е в техен личен интерес в най-широк смисъл да помагат на човечеството да живее и работи заедно за общото добро.
Наградата в икономика на ресурсите е постоянният напредък на обществото.
И така, участието е отворено за всички, защото всички проблеми се разпознават като технически.
Степента, в която човек допринася зависи най-вече на неговото образование и неговата възможност да решава проблеми и да създава и реализира идеи.
Ето защо е важно разширеното практическо образование.
В днешното общество хората се поддържат възможно най-неинформирани и оглупени. По този начин правителството може да упражнява контрол.
В икономика на ресурсите,целта на образователната система е да произведе възможно най-разумните и знаещи хора. Защо? Защото тогава всеки има още по-голяма възможност да помага, което ще подобри колективната и социална еволюция и нашия живот.
Заради важността на тази част, нека обобщим това, което обсъдихме:
Кой взима решенията в икономика на ресурсите?
Никой - до решенията се стига, използвайки научния метод, с помощта на компютри, получаващи реални данни от околната среда, заедно с централна историческа база данни с всичката техническа информация и поддържана от сменящи се интердисциплинарни екипи.
Целта е да се увеличи максимално обективността на вземането на решения и когато разберем, че проблемите в живота са всъщност технически, ползата от този подход е изключителна.
В крайна сметка, единствените реални цели в обществото и природата са:
1. Производството на стоки и услуги, които са еднакво достъпни за всички.
2. Изследователски проекти и образователни системи, които увеличават нашите разбирания и възможности.
и 3. Постоянното наблюдение на земните ресурси и атмосферата за информация и възможни проблеми.
Тогава можем да се заемем с истински заплахи за човечеството - непредвидими стихии като цунамита, земетресения, болести.
Единствените истински проблеми в живота са проблеми, общи за всички хора.

Градове и начин на живот.

В тази част ще разгърнем принципите на ресурсната икономика към едно от най-основните социални изобретения:
Градът.
По-точно, кръговият град на проекта Венера.
Ще обсъдим как начинът на живот ще се промени в икономика на ресурсите, най-вече с ценности и цели, крайно различни от днешните.
В икономиката на ресурсите, градовете са проектирани да бъдат приспособими, да позволяват постоянни промени и подобрения. Те са изникващи, напълно цялостни системи, развиващи се като жив организъм.
Новаторските многоизмерни кръгови проекти на Жак Фреско биха използвали най-съвършените налични ресурси и строителни техники.
Но за целта трябва да се започне начисто, да се опитваме да оправим сегашните градове не си струва времето и труда.
Много по-безпроблемно и ефективно ще е да построим нови градове от земята нагоре, отколкото да поправяме старите.
Кръговият град позволява най-ефикасното ползване на ресурси, транспорт и обща функционалност с най-малко разходи за енергия. Геометрически елегантната кръгова подредба е направена за възможно най-висок жизнен стандарт по възможно най продуктивен и ефикасен начин.
Например, най-външният периметър от града е за почивка в природата, в него има красиви градини и паркове за почивка и други занимания.
Следващата вътрешна част е земеделският пояс, позволяващ външни и вътрешни посеви, за да може храната да се отглежда през цялата година.
Още по-навътре, осем зелени площи осигуряват чиста възобновяема енергия за целия град. Тези енергийни ресурси ще зависят от района, но най-често ще включват: геотермална, вятърна и слънчева енергия, а за градове близки до вода - приливна и вълнова енергия.
Най-голямата от тези зелени площи е жилищният пояс.
Жилищата са построени с технология на избутване и други методи за високотехнологична изработка. Дните на слепяване на тухли и дърво свършват. Сградите на бъдещето ще бъдат почти солидни цели единици.
Всички домове и апартаменти са самодостатъчни системи. Например, външните площи на тези сгради са фотоволтаични генератори, които превръщат слънчевата енергия в електричество. Домовете са огнеупорни, почти не се нуждаят от поддръжка и издържат на наводнения и други природни стихии.
След жилищната част идват образователните, научни и изследователски центрове и производствените и разпространителни центрове.
Автоматични системи за опис ще свържат разпространяването с производството по ефикасен и координиран начин.
В центъра на града има голям купол, който съдържа централната кибернетична система, която е мозъка и нервната система на целия град.
Централният купол управлява и наблюдава производството и разпространението на продуктите и управлява екологичните фактори в системата. Например, за земеделския пояс електронни сонди наблюдават и поддържат почвата, водоизточниците, богатството на почвата и други свойства.
Този метод за екологична информация се прилага в целия градски комплекс. По този начин, се поддържа балансирана икономика без излишъци и отпадъци. Рециклирането на отпадъци се извършва под повърхността,винаги използвайки най-високите и чисти технологии.
Други градски проекти предвиждат градове над земята, покрити градове и градове под водата.
Каквато и форма да имат, градовете на Земята са тясно свързани в обща световна система.
Така както всеки град има централен купол, действащ като мозък, със своя нервна система, наблюдаваща екологията с компютъризирани, сателитни и електронни сонди, по-големият световен комплекс обхваща всички градове и наблюдава цялата земна екология и осигурява, че няма проблем или недостиг на материали в някой от отделните градове и управлява по-мащабни процеси във всички градове и в околната среда като цяло.


Начин на живот

Важно е да се посочи, че в сегашната система традиционното семейство е сломено, и двамата родители трябва да работят, за да оцелеят.Паричната икономика подкопава семейната сплотеност и грижата за децата.
Стресът винаги е голям заради здравни сметки, застраховане, образователни разходи, несигурност в работата и високи цени.
В икономика на ресурсите целостта на семейството ще се възстанови.
Освен това, културните ценности на обществото ще се променят, след като надраснем паричната система и започнем да произвеждаме изобилие за всички граждани на планетата.
Заниманията, които ценим, силно ще се увеличат, нивото на човешка свобода ще е несравнимо с това, което познаваме днес.
Затова една от най-дълбоките промени в начина на живот ще е това как гледаме на собствеността. Почти в целия свят днес собствеността е мощна представа - хората често свързват своето социално положение с това, което имат.
Както казахме, паричната система се нуждае от циклично потребление. Това води до манипулиране на хората да мислят, че искат или се нуждаят от някаква стока или услуга. Със силните тактики на модерната реклама, повечето хора по света подкрепят изкуствена, материалистична ценностна система, която налага да искаме все повече стоки и услуги, често без нужда и потребност.
В икономика на ресурсите, паричната система вече няма да замърсява човешкия ум с манипулативните си реклами. Безкрайното море от билборди, реклами, списания и др., вече няма да трови пейзажа и нашите възприятия, което ще доведе до промяна в това какво намираме за важно и до промяна на начина ни на живот.
По-конкретно, в икономика на ресурсите, няма смисъл от собственост.
Собствеността е последица от недостига; хората, които работят усърдно, за да получат продукт, го пазят, защото той е много ценен спрямо труда, положен за него и заради неговата рядкост.
Собствеността не е американска или капиталистическа идея, тя е примитивна мисловна нагласа, създадена след векове на оскъдици.
Хората държат на притежание, защото то е вид правна защита. В система на изобилие, без нужда от пари, идеята за притежание става ненужна.
В тази система никой не притежава нищо, а всеки има достъп до всичко.
Притежанието е огромна тежест; вече няма да има нужда да живеем на едно място; хората могат да пътуват по света постоянно.
Всичко нужно се получава без забрана; няма смисъл от злоупотреба, защото няма какво да се спечели; не можете да откраднете нещо, което никой не притежава и със сигурност не можете да го продадете.
Домашните пособия ще се получават от централно разпределение в градовете, а пособията за забавление ще се поръчват или вземат на място.
Например, ако отидете на игрище за голф, на място ще вземете вашия стик - най-ефективен модел. Ще го използвате и ще го върнете. Ако искате да го вземете вкъщи, заповядайте, за ваша тежест; защо някой би пренасял, поддържал и складирал стикове за голф, щом винаги могат да ги вземат и върнат на място?
Нашите домове днес са пълни с неща, които държим заради стойността, която се предполага, че имат, това прахосване вече няма да е нужно.
В този икономически модел градът и дори светът е вашият дом.
Ако искате автомобил за някаква причина - за вас има готова кола. Когато стигнете на мястото, сателитното управление ще отведе колата другаде, за ползване от други хора, вместо да седи в някой паркинг и да прахосва място и време.
В днешното общество, нуждата от собственост води до застъпване на продукти и отпадъци. Много по-разумно е да създадем световна система на споделяне, която да намали отпадъците, излишъците и да увеличи мястото и ефективността.


Човешкото поведение

В тази част ще разгледаме човешкото поведение и отношението към околната среда, както и правната система и нейните деспотични, изостанали методи за влияние върху човешкото поведение.
Някои хора, разглеждащи икономиката на ресурсите, смятат, че тя е трудно постижима, заради нещо, наречено "човешка природа". Аргументът е, че хората са по природа съревнователни, алчни и сляпо следващи личния интерес, и твърдят, че независимо колко технически напреднало е обществото, винаги ще има злонамерени хора, които да злоупотребяват и да се стремят към господство.
Човешката природа се определя като: общи психологически качества, за които се предполага, че се споделят от всички хора. Твърдението е, че някои психологически и следователно умствени поведения са някак си вродени в хората. Така се предполага, че сме родени с някакви психологически склонности.
Лесно е да се види как се е появило това схващане: ако погледнем историята на хората досега, ще видим безкрайна верига от войни, геноциди, завоевания и злоупотреби със сила. Ако това е моделът, който познаваме, лесно е да се реши, че е някаква природна нагласа да имаме исторически повтарящи се поведения.
Освен това, т.нар. престъпно поведение отдавна се разглежда от психолозите.
Дали е виновен генетичният строеж, че някой е станал т.нар. престъпник? Или това се определя от средата, в която е отгледан?
Това е вековният въпрос природа срещу възпитание.
Първо, какво е престъпното поведение?
Как определяме различията в поведението, създадени от човека и променяни с времето?
Цялата представа за престъпност е преходна и зависи от ценностите на културата и моралните представи. Само преди 600 години, някои култури в Мексико са извършвали масови жертвоприношения, понякога с хиляди хора наведнъж. Престъпно действие ли е било това?
За нас, може би, но за тях това е бил приет обществен обичай.
Ами дългите поколения общоприето робство?
Престъпник ли е някой, който краде храна, за да нахрани семейството си?
В крайна сметка, няма научно доказателство, според което някое от нашите поведения да се дължи на генетиката ни. Представата за човешка природа е най-вече митологична; тя произлиза от примитивната религиозна дуалност, че човек е или добър, или зъл.
Търсенето от някои хора на ген, който да е отговорен за някакъв вид поведение, е всъщност вид суеверие. Все едно някой да е обладан от демон, който управлява действията му.
Факт е, че дори някои химикали и психологични черти да създават склонности за реакции и социални влечения, средата е тази, която всъщност създава нашите ценности и поведения.
Няма установена, предопределена "човешка природа".
Нашите ценности, методи и действия се оформят от опити и преживявания. Китайско бебе, взето от малко и отгледано в британско семейство в Англия, ще развие езика, диалекта, маниерите, традициите и акцента на британската култура.
В края на краищата нашето поведение се гради върху това, което научаваме и био-социалните принуди, с които трябва да се справяме за да оцелеем.
В днешното общество, най-главната причина за злонамерено поведение е паричната система.
Както казахме по-рано, паричната система създава корупция, напластяване и недостиг.
Т.нар. благоприличие не може да съществува в свят на съревнование, неравенство на богатството, бедност и лишение. Деспотичното поведение по света не е резултат от вродена генетика, а следствие от години недостиг и съревнование.


Правната система.

В отговор на това, обществото се опитва да управлява хората чрез заплахи, използвайки закони. Законите не са нищо повече от "кръпки" които не виждат по-дълбоките причини за поведението.
Ако някой е арестуван за кражба, не се обръща внимание защо този човек е избрал да открадне. Вместо да се занимае със същинските причини, обществото избира лесния път и премахва т.нар. "престъпници" чрез затвори.
Причината за т.нар. престъпност е самото общество.
Няма такова нещо като "престъпен".
Както вече казахме, паричната система по начало създава корупция.
Както показа изследването на Мърва и Фаулс, социално неприемливото поведение е пряко свързано със социоикономически обстоятелства. Повечето хора в затворите идват от бедни социоикономически среди.
Следователно, ако искаме да променим поведението на хората, трябва да променим социалните условия.
Искаме да направим грешките невъзможни.
Не слагаш ограничение "90 км/ч" за безопасност. Построяваш системата така, че безопасността е технически вградена и човешката грешка е или намалена, или невъзможна.
Ако не искате някой да краде, правите това, което им трябва достъпно навсякъде без нужда от дълг, слугинство или съревнование.
С развитието на технологията днес, можем да създадем нова система, която да даде на всички хора достъп до жизнените нужди без цена, дълг или слугинство.
Това дълбоко ще промени начина, по който хората се държат един към друг в обществото. Ще последва смайващ спад на престъпността, защото повечето престъпления са за пари. Освен това, в случай че някой убие човек от ревност например, те не биха били разглеждани като престъпници, а болни. Обществото ще разбере, че хората са продукт на своята среда и вместо да осъдим човека на студена бетонна клетка, социални учени, психолози и социолози сериозно ще проучат културните причини, довели до поведението на убиеца и ще обмислят условията, които трябва да се променят, често с образование.

[Venice_33]

Първоначално написано от strangenick2

Идеалната страна... пишете всичко, за което се сетите..

В моята идеална страна системата би била приблизително същата, като в развитите страни, но бих променила малко хората.

Не би имало престъпления - хората не биха нарушавали законите, дори ако имат възможност да го правят безнаказано.

Биха се грижили повече за опазването на Земята и животните.

Навсякъде би се продавал пресен италиански сладолед, но без калории...

[чичо]

И все пак,накрая трябва да кажеш "И световен МИР!"
темата е една от най-безсмислените ,които съм виждал !!

[Venice_33]

За мира съм оставила на теб да добавиш.