[Mirami]

Не знам какво имаш предвид, Джони...
Мисля, че претендираш прекалено много от хората. Не знам какво разбираш под "истински приятел", няма такива работи, човек е това, което е, не можеш за изискваш нищо повече от него. Щом ти самата имаш някакви претенции, то ТИ не можеш да си приятел и винаги ще се чувстваш предадена или заплашена от предателството на другите.
В приятелството няма претенции и това само и единствено от теб си зависи. Ако имаш малко приятели, то това не е заради другите, а заради теб.
Всяка помощ, която получаваш, е израз на приятелство и топли чувства, оценявай това.
А тези, които казваш, че считаш за приятели, не си ли ги принизила на "ниво носни кърпички"? В крайна сметка сигурно очакваш да са винаги на разположение за теб и да ти слушат излиянията и винаги да са на твоя страна. Е, не е ли това най-гадното използване?

[moneymoney]

.............

[Lilith]

Не смятам, че към хората трябва да се подхожда като към средство, а напротив - като към цел. Приятелството е симпатия, общи интереси и готовност да помогнеш и да ти помогнат при нужда

Познанствата са нещо случайно и рядко прерастват в приятелство, може би едва след като си се докажете по някакъв начин. Поне при мен е така, нещо дребно може да ти засвидетелства приятелските чувства на някого (примерно миналата седмица си бях харесала 1 лак на ръцете на 1 колежка, питах я какъв е, тя каза, че не помни. Но на следващата седмица ми беше купила като нейния, а не сме особено близки по принцип). Но трябва и време, разбира се, за да се развие приятелството или пък да си останеш добър познат с човека.... толкова е сложно

Истинските ми приятели са точно 4 (след малка чистка наскоро) и се радвам, че ги имам. Никак не са ми малко

[Limoni-Johni]

Първоначално написано от strangenick2

В крайна сметка сигурно очакваш да са винаги на разположение за теб и да ти слушат излиянията и винаги да са на твоя страна. Е, не е ли това най-гадното използване?

Не, очаквам аз да бъда винаги на разположение за тях.
И вярвам, че те го знаят това.

[Mirami]

Ами тогава нямаш никакви пречки да си така за всички.
Не се самозалъгвай, ти сама си определила кой "заслужава" да ти бъде приятел. Защото си преценила кой повече неща е направил за теб. Тъй че за теб приятели са тези, които ти се "отплащат" за "добрините", които правиш за тях. Тоест действията ти изобщо не са безкористни.
Затова смяташ, че истинските приятели се броят на пръстите на една ръка. А приятелството идва от теб, не от другите. Това е твоето отношение към хората.
Всеки, който се оплаква, че е бил "предаден" по някакъв начин разсъждава като теб. Той очаква нещо в отплата за постъпките си и като не го получи се чувства предаден.
Досега съм живяла така и ми е пределно ясно как съм разсъждавала.
Не те виня, просто мисля, че ще живееш по-добре, ако спреш да очакваш нещо от другите. Изведнъж няма да ти стигат ръцете (и краката), за да преброиш приятелите си, ще чувстваш всички така. А чувството на приятелство е незаменимо, сигурна съм, че знаеш това. Чиста проба любов си е.

Фразата ти "Вярвам, че те знаят това" я тълкувам като "Вярвам, че те знаят колко съм направила и съм готова да направя за тях. Тъй че са длъжни да се държат с мен подобаващо, защото го заслужавам. Ако не ме виждат в такава прекрасна светлина всъщност не са ми приятели." Его, мацка, сори

[valeto]

Мляко - най-често 1.5%
Обувки от изкуствена кожа .. да, стига да са ми удобни

Как се създават приятели ... хмм, а какво всъщност е приятел?

[ледено_sЪrце]

Стрейндж, на мен ми е много интересно как го казваш: "Досега съм живяла така...сега вече не." , сякаш си си сменила жилището, гаджето или цвета на косата. Не знам затова доколко ти си влязла в нов образ, но дали хората около теб могат толкова бързо да приемат промяната ти и да й повярват най-вече? Защото нали казват, че вълкът козината си мени, но нрава не..., едва ли можеш толкова бързо да промениш коренно живота си, нали затова сме хора, да се моделираме постепенно, да се променяме постепенно, дано не прозвуча груба, но според мен твоята промяна се изразява главно в това да се фукаш каква си станала, какво си осъзнала, колко сме ние невежи, низши в сравнение с твоето извисено Аз. Нали знаеш, че прекален светец и Богу не е драг, а и аз лично много повече те харесвах преди- тогава те усещах естествена наистина, сега ми се струва, че насила се опитваш да живееш според някакви норми и искаш да изградиш някакъв образ у хората...

[Limoni-Johni]

Стрейндж, виж, трудно ми е се изказвам като вас. Наистина. Никога не съм можела да се аргументирам подобаващо.
Ти смяташ така. Аз знам, че не очаквам нищо такова. Просто винаги помагам, без да искам в замяна благодарност, боготворене или специално отношение.
А за предателството... Има култова реплика от филма "Вчера": "Само от добър приятел става качествен предател". И за съжаление се е доказало...

[apoklistika]

Мляко- възможно най- високия процент масленост 3,8%, обувките- купувала съм, да и винаги след това съм съжалявала. Приятелите- остана ми една малка групичка, с които се знаем от 20 години.

[Mirami]

Леденко, това пак си е въпрос на виждане. Нищо не правя вече, за да се харесвам на другите, общо взето не ме интересува кой как ме харесва повече, сега си правя нещата заради мен и се чувствам добре.
Ако нещо в думите ми те кара да чувстваш, че се надувам, то това дразни теб, а не мен. Ти се чувстваш зле от това. И си е твой избор, нищо не мога да направя, за да ти помогна.
Това, което казвам е, че човек сам решава как да се чувства, включително и в приятелството. Колкото и странно да ти се струва, мен просто вече не може да ме заболи от действията на другите, защото нищо не очаквам от тях.
И от теб не очаквам да ми говориш по друг начин, ти сега разсъждаваш така, утре можеш да разсъждаваш по друг начин и тогава да разбереш какво съм казала.
"Прекален светец и на богу не е драг" за мен е пълна лъжа, просто хората не обичат да виждат някой, който е различен от тях. И тогава му лепват етикети. Не смятам изобщо, че съм светец, имам си достатъчно трески за дялане и си ги дялкам. Както казваш и ти, всичко става постепенно.