[darkness]

Здравейте.Ползвах търсачката,но не открих точно такава тема.Ако има се извинявам.
Въпросът ми е били ли сте някога в депресия и как я преодоляхте?
От 3 месеца имам проблеми с обкръжението си.Под влиянието на един човек някои от приятелите ми се настроиха срещу мен като сега не сме скарани,но не ги чувствам близки като преди както и те мен.Разбира се и аз имам вина,явно съм се променила съм към по-лошо,но не мисля че съм чак толкова ужасна,за да забравят всичката ми подкрепа и хубавите ни моменти.Преди бях обградена от внимание и обич,а сега се чувствам адски самотна.Имам здраво и щастливо семейство,което би трябвало да ме прави щастлива,но дори вкъщи с нашите пак мисля за проблемите си и само плача.По едно време се бях оправила,сякаш за миг спря да ми пука,но сега депресията пак се връща.Нямам желание да излизам.Не мога да повярвам и се чудя сама на себе си,но едва на 16 вече се чувствам отчаяна от живота.А знам,че бъдещето е пред мен.Още съм малка за успокоителни,а и знам,че те няма да ми решат проблемите.Не искам да бягам от реалността.Посъветвайте ме как да се справя.Как да стана безразлична към ставащото около мен или поне да игнорирам тези хора щом не мога да си ги върна (някои не искам да ги виждам,но други ми липсват)? Как да намеря отново щастието,което не осъзнавах преди да го загубя? Та това,че съм здрава и имам семейство е достатъчен стимул,но защо не ме прави щастлива?Много хора ме успокояваха,говориха ми все хубави и верни неща,но не помага.Сякаш съм разделена на две-едната част е отчаяна и реве,а другата я гледа отстрани и се чуди как весел човек като мен се превърна в развалина.Но втората не може да помогне на първата да преодолее и реши проблемите си.Оф почнах да говоря глупости.Чудя се да отида ли на психолог.Никога не съм се чувствала така (може би съм слаба и при първия проблем изнемощявам).Помогнете!

[alica]

Виж тук симптомите, причините, последиците и превенцията за тази болест.

[Lottus]

Здрасти, darkness!

Реших да ти отговоря защото до скоро и аз се чувствах като теб. Няма правилен отговор тук за съжаление... По някаква причина си отключила тези лоши чувства в себе си и трябва сама да намериш пътя за преодоляването им. Мога единствено да споделя моите преживавания и се надявам да ти подскажат пътя. Моята депресия продължи много дълго време - може би година. Изпитвах чувства подобни на твоите и не намирах в нищо радост. Ходих на психолог, но само веднъж - не ми помогна особено но ми даде насока. Препоръча ми няколко книги, които да прочета. През цялата тази година аз се лутах постоянно, имах ужасни мигове, мислила съм си за какво ли не и също като теб се чудих - имам си най-важните неща тогава защо не съм щастлива. Истината е че книгите ми помогнаха. И упоритостта. Книгите ми дадоха отговор на много въпроси, които си задавах, но на които нямах отговор. А упоритостта ми помогна въпреки всички лоши мигове да не се предам и да продължавам да търся моя път. Потърси си книжки - "Умението да обичаш" , всички книги на Пауло Коелию, всички книги на Уейн Дайер. И каквото си харесаш за себе си. И един съвет от мен - винаги прави това, което ти сама искаш... което чувстваш.. не се ограничавай заради другите, не се старай непременно да им угодиш или да им се харесаш, не се лишавай от нищо, защото по този начин ти подтискаш себе си.. Просто освободи характера си и бъди такава каквато си..

Успех

[Puppito]

здравей darkness!
нормално е да се чувстваш зле в положението, в което си. ако наистина си била близка с тези хора 100% ще бъдеш тъжна, разстроена. носталгично настроена към това, което сте били преди с тях и не казвам, че ще ти е лесно да го преодолееш, но си има една мъдрост "и това ще мине". сега вероятно ще ти стане тъпо като го прочетеп това и ще си кажеш:"ама не искам да чакам да го излекувам времето. искам по възможно най-скоростния начин да се отърва от това чувство и пак да съм в хармония със себе си".пожелавам ти го от все сърце. но няма да мине лесно. първото, което според мен трябва да осъзнаеш е какви са ти тези "приятели". ако те са ти били и са ти истински приятели нищо няма да може да ги настрои против теб. аз имах подобен случай. бяхме 7 приятелки (сега вече наистина си мисля, че между толкова жени едновременно не може да има истинско приятелство-все се получават някакви групи) и бяхме безкрайно близки в продължение на 5години. случи се така обаче, че за добро или зло се "скарахме" най-общо казано за най-голямат глупост - мъж. и в момента са ми останали 2 от тях.всички други се обърнаха срещу мен (аз и още 1 моми1е бяхме в центъра на бурята и съответно един мъж, за да заформим светата троица). много ми беше трудно. на мен лично ми отне 2 години, за да го преживея. пожелавам ти от все сърце този период да е мнооооооого по-кратък при теб. но "и това мина". сега поне знам кой ми е истински приятел и на кого мога да вярвам.
като се има предвид, че си още малка, все пак си само на 16, е нормално все още да не си много уравновесена. в тази възраст ,спрямо моите познания и наблюдения, са често срещани тези депресивни състояния.
няма нищо лошо в това и да потърсиш подкрепата на психолог или психотерапевт(не знам кое е правилно). най-малкото ще си излееш душата.
не ти трябват транквиланти. вярвам, че и без тях можеш да се справиш!
търси опора в семейството си. много е важно, че дте здраво семейство и че се обиате. те неминуемо ще те подкрепят и посъветват! успех!

[Lottus]

Puppi, хареса ми и твоят отговор

[dododod]

Darkness,мисля че ще е добре да поговориш с приятелите си?Ако наистина чувстваш някаква вина,няма нищо лошо в това да се извиниш.Може би трябва да им кажеш,че намираш разлика във взаимоотношенията ви и че вътрешно това те тормози.
Ти решаваш все пак....,знам че тези хора са ти много близки,но потърси в обкръжението си и други....Не се затваряй вкъщи,обади се на някоя стара приятелка и излезте да се поразтъпчете някъде...Само моля те не прибягвай повече към тези хапчета.Ще се справиш сама с проблема...Не се тормози Darkness,зарязвай компютъра и излез от вкъщиии.Нещата ще си дойдат на мястото скоро.

[verita]

На мен ми помага само слънце/солариум (синтезира витамин Д, който действа срещу депресия), разтворими витамини и много движение. И черен шоколад И най-добре се насили да си намериш хоби и говори с колкото можеш повече хора.

[Артур Поничката]

Просто се виждай с психоаналитик. Всичко друго е мило и хубаво състрадание от приятелки. Моята психоаналитичка (даже днес се пада седмичната ни среща) ми разкрива не само начина по които сме устроени, но и вижда в кои области при мен има криза.
Не че не ме докарва до главоболие, но си струва.

Човек дори не подозира понякога откъде ще изскочи някоя причина за депресия, която само професионалист може да открие.

[luna]

Ама си си избрала един ник, как няма да си в депресия.
Депресията се получава от изтощение - и то най вече емоционално. Помисли си дали няма неща, които ти се иска да кажеш, а не смееш, дали не подтискаш неудовлетворение или негодувание.
Не знам дали човек може сам да се оправи, но поне може да осъзнае причините. Ако продължава така, отиди на психотерапевт.
Take it easy

[darkness]

Момичета,не съм очаквала,че ще се отзовете толкова бързо.Благодаря ви много за съветите!
Като за начало непремнно ще си купя някои от книгите,които ми препоръча Lottus.Може и да помогне пък и обичам да чета,особено когато ми е тъжно.
Puppito,точно това ме измъчва-осъзнах,че някои от хората,за които умирах,ме предадоха.Явно просто не са ми били истински приятели или са податливи на чуждото мнение и не са държали на мен достатъчно,допускайки да бъдат настроени срещу мен.Държа да кажа,че се извиних и се старая да не повтарям грешките си.Мисля,че успявам,но те не оценяват тези усилия или просто вече ми нямат доверие и са ми дали втори шанс само на думи.Яд ме е,че всички правеха нещо,но в един момент само един изгоря и този един сега се оказах аз (и преди се е случвало някоя моя приятелка да остане сама,но като бях щастлива не го забелязвах,не забелязвах чуждото нещастие).Сега ми остава да продължа напред.Обадих се на старата ми най-добра приятелка (май само тя винаги е била до мен и то е достатъчно де не ми трябват 100,а един истински приятел),запознах се с нови хора.Дали това е началото на започването на нов живот и излизането ми от депресията?
Все пак смятам да посетя психолог.Междувременно почнах да спортувам и май ми се отразява добре,въпреки че на моменти пак изпадам в дупка