Стихове

any4ka_bany4ka · #**671** 15th January 2009, 19:19

Имаш ме!

Мога, имам те и пак,
плачеш си на мойто рамо.
Приказката продължава,
слушаш, метнал крак връз крак.

Хей, загиби се човек...
Знам, простила съм Ви вече.
Виж звездата как ти маха,
леко вдига се мъглата.

Той- живота не е лесен
твоя е- в мойта песен!
ТЯ, за другите е драма
песента де- е за двама.

"Вход" оставих й отворен.
Ти така си пожела.
Предположи и го стори.
Приказката не разбра.

Листи "късаше" със злоба.
жлъчка, пръсна се от смях
Зеленикава-остана
Пламъка, я пак обхвана.

Да, признавам си, по-добра е!
Къса твоето сърце.
Търсиш, друго за промяна
Молиш се, със две ръце

"Малко късче съм запазил-
тук ръката си сложи.
Няма да те наранявам!
Свобода- спаси ме ти!"

Невъзможно е да знаеш,
колко сила ще ти дам.
Спри да плачеш най-накрая
и парченцата си събери!

Там е рая и звездите
виж-покланят се на теб.
Поживей си, млади момко,
СЛЪНЧО винаги е с теб!

Не беше сън!
Усмихвам се, и съм щастлива
отивам си, за да се върна
и няма как да ти го кажа.
Мечтите носят ме на плажа,
и сън очите ми затваря,
а вятър нежно ме погаля.
Звезди трептят ми по косата,
дъхът ти спира... там в мрака.
Не беше сън и ме прегърна.
Защо и как да ти го кажа?
Край нас светулки заблестяха,
а щурчовците в хор запяха.
Луна надничаше свенливо
и шепнеше ми нещо мило:
как някой ден ще ти покажа,
ликът на мойто огледало.
Мигът стопи се в очите,
лъчът на нашето начало!
Не помня името си само!
Отивам си, за да се върна.
О, няма как да ме забравиш,
и изгрева да ми покажеш.
С него ти ми го изписа...СЛЪНЧО!
Усмихвай се... АЗ ОЩЕ СЪМ ЩАСТЛИВА!!!

Морето
Здравей,море!Ето ни пак заедно.Всъщност ние никога не сме се разделяли.Толкова пъти съм идвала при теб в мислите си,без да знаеш.Долитам при теб,пак си отивам,а ти стоиш все и също,все на същото място.
Ей,не ти ли омръзна?Твоя свят се простира до бреговете ти,до хората,които пъплят по тях, и до небето над теб.Нима не искаш да видиш колко е голям светът=онзи свят,аз който ти разказваме ние,птиците.Уж хората казват,че си символ на свобода.Може би за тях,нищожните-да,но по-свободни от нас-птиците,никога не можеш да бъдеш.Винаги съм знаела,че това,което хората наричат е израз на своята свобода-бурите,бушуващи в теб,е всъщност израз на тоята завист към, нас птиците.

tirra · #**672** 17th January 2009, 10:25

Омръзна ми
незная кой е автора

Омръзна ми за обич да се моля
И цяла да съм в зов, а да мълча....
Душата си пред всички да разголвам,
да плача нощем в самота!
ОМръзна ми да страдам от раздели,
от подлост, лицемерие, лъжи...
Омръзна ми да съм добра и нежна,
когато всяка дума ми тежи!
Омръзна ми да бъда само тяло-
предмет на удоволстие и стласт,
а след това да плача до премала
останала сама във късен час....
Да чакам все с надежда и тревога
да чуе някой плахият ми зов.
Да моля дявола, да моля Бога,
да моля всеки срещнат за любов....
Нима поисках много от живота?
Защо изплащам чужди грехове?
Лъжа е че когато искаш, можеш...
Че всеки сам съдбата си кове!
Лъжа , че щом сме млади и красиви,
светът лежи в краката ни в захлас.
Защото самотата ме убива
неумолимо всеки ден и час.....
Остана ми една надежда плаха
за щастие, любов и топлина.
Илюзиите бавно догоряха....
Не съм дете - аз вече съм жена!

valeto · #**673** 19th January 2009, 02:30

...

Плътен тътен, буря приближава.
Звук от падащо перо на ангел,
докоснало едва едва земята.
Под мен море
от огнени коне,
хванати в затвор...
...от стомана,мотор!
Демон излязъл от адските двери.
Импулсът отприщен е,
кръвта ми трепери.
Вплетени в страстна прегръдка,
подчинени на своята воля.
Единен съюз,човек и машина,
тялото негово, душата е моя.
И всичко това загубва се с рев на мощ
бързо в плътните сенки на хладната нощ
Къде ме водиш, към някои непознат свят?
Стиснал здраво гривата на този мой ат.
Без страх аз го следвам докато не ме предаде,
защото аз съм още едно непорасло дете
прокълнато да живее в интересни времена,
доверило се на демонът с две колела .
И така бързо ще минат черните дни,
докато някой не отреди,
да секне вятърът в мойте коси.

...

any4ka_bany4ka · #**674** 21st January 2009, 19:23

Какво мога да направя!

Любовта е лекота!
Любовта е светлина,
която излъчват очите ти!
Любовта не вижда
тъмнината ти страна!

Има толкова много,
което искам да ти кажа.
Колкото повече те гледам,
толкова повече те разбирам.

И ако трябва ще мълча...
защото ти си светлината,
която помръкна
И мрака прегърна!

Когато се събудиш от
този кошмар,
сам ще ме потърсиш,
но дали ще искам да те разбера,
и дали ще искам да простя.

Целувай мрака там сега
aз слушам ритъма на песента
"What can I do"

DWP · #**675** 21st January 2009, 21:36

4. Пръстен
Миглена Николчина

Имат една нощ много дълга и много страхотна
пишат си но тя се омъжва за друг той се жени за
друга
жени се впрочем за французойка и се обесва в Париж
И друга една жена преживява нещо подобно в един
момент с него
преди той да се ожени за французойката преди
Берлинската стена да падне преди той
да се обеси
тя не се омъжва за друг тоест въобще не се омъжва
все пак той се жени за въпросната тъй или инак
едва ли повинна французойка
която в една неделя отива сама на излет него нещо
не му се излизало
в прекрасните околности
на Париж
На раздяла той казва на някоя от тях
Беше кратко но пък съвършено
като камъче в ръката
По - късно едната от тях получава писмо от някоя
от другите
от него изпада един пръстен
целият в камъчета

Lilith · #**676** 21st January 2009, 22:57

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Х. Фотев

не знам дали някой го е поствал преди, това е любимото ми стихотворение

Мария Василева · #**677** 29th January 2009, 23:41

За Рококо:

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отмина, ще забравя?

Аз вярвам в мълчаливата любов!

* * *

На Гита

Аз вярвам в мълчаливата любов…

Без думи, без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото страдание,

В сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по–ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

* * *

Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.

Защото те обичам,

затуй си ти красива!

но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!

* * *

Обяснения

Премина любовта ни в обяснения,

в съмнения, взаимни обвинения…

И кой беше виновният – за мен

остана си въпрос неразрешен.

Сърцето ми изпълват съжаления:

защо ми бяха нужни обяснения?

Защо не те целувах всеки ден

и всеки миг – когато беше с мен?

* * * * * * *

Жената е поезия и проза.

Поезия, когато тя цъфти

уханна и разкошна като роза -

и твоето сърце от страст пламти.

Поезия, когато тя танцува

и пъстрата й рокля шумоли,

когато е щастлива и целува

кога се смее и се весели.

Поезия, когато вънка май е,

и тя ти шепне влюбено слова,

каквито тя едничка само знае,

отпуснала на твойта гръд глава.

А проза е, когато те уплита

в досадни грижи, в дребни хитрини,

когато е намръщена, сърдита

и прави мрачни всички твои дни.

Когато ти мърмори недоволно,

че късно се прибираш вечерта,

когато и детенцето е болно,

когато си отива младостта…

Да, прозата е друга, друга, друга!

Не я познава нейният любим!

Тя пада се изцяло на съпруга,

като вериги, гнет непоносим!

Несправедлив е жребият ни, братко!

Не искам аз да гледам примирен

как граби друг поезията сладка

и предоставя прозата на мен!

стихове на Давид Овадия