[milena127]

Много благодаря!

Сватбата ми беше прекрасна

[Rusalka]

Първоначално написано от katie

Може би точно на това?

Може би - да, може би - не, и аз незнам!

П.С Миленка, честито и от мен! Пожелавам ти много семейно щастие!!!

[Jenny^^^]

Ужасно много ме боли главата..мисля за 1000 неща и направо имам чувството,че ще експлоадирам.

[rose_of_grief]

Ами днес денят беше точно толкова скучен, колкото и вчера... Всичко е еднообразно. Ходя на училище, прибирам се, губя си времето... Всеки ден едно и също. Искам да си разнообразя живота, но не знам как... В училище затъвам все повече, а уж щях да се стегна тази година... Опитвам се да покажа на приятелите си, че държа на тях..., а те ми показват точно обратното... Обещах си да спра да се оплаквам и да бъда силна, а не мога... Всичко с което се захвана се проваля и не мога да разбера причината... И така нататък, но по-добре да спра до тук...

[Jenny^^^]

rose_of_grief, последните 2-3 дни все говоря с хора,които имат такива проблеми. Наистина не знам какво става. Аз бях така в продължение на мн време,но си имаше причина. Не се отчайвай, всеки има такива моменти,в които се чувства мн зле и си мисли,че е напълно безполезен.
Не губи надежда колкото и да ти е трудно. Не се настройвай така. Гледай с насмешка над нещата даже и да ти се струват абсурдни понякога. Рано или късно всичко ще се оправи. Просто се опитай да излезеш от депресията и намери нещо,което да те мотивира. Знам,че е трудно ама опитай.

[rose_of_grief]

Ами за сега не виждам нищо, което да ме мотивира. А и лошото е, че вече свикнах с това състояние... Ама ще трябва да го преодолявам някак... А ти защо не спиш, мина ли ти главоболието?

[Jenny^^^]

Ами уж ми мина да. Говорих си с едни познати в скайп. И те се измъчват та разсъждавахме над въпросните теми. На никой нищо не му се прави и си задава въпроси,на които не може да си отговори. Ама това е живота, не винаги получаваме това,което искаме. Аз много се надявам висчко да се оправи скоро. А колкото до теб...ще излезеш от това състояние,но явно ти трябва време. Опитай се сама да си даваш кураж,защото няма кой друг да ти помогне. Знам,че е мн гадно като си в подобна ситуация ама няма друг начин. Разсейвай се с нещо,прави неща,които харесваш,гледай непрекъснато да си заета с нещо и да не му мислиш много.

[mallvina]

Първоначално написано от Rusalka

И аз да се изповядам.
Напоследък не се разбирам с приятеля си и май нещата отиват към раздяла и ми е едно ............много кофти!
Лошото е, че не е лош човек и страшно много съм свикнала с него (от 3г. сме заедно), но нещо ми е безразличен напоследък, няма тръпка, незнам на какво се дължи.
П.С Лошото е, че работим заедно и когато се приберем, пак заедно.

Не искам да се бъркам, (3години са си много,и хич не са малко),хората си омръзват ,не сте ли мислили с приятеля ти да имате дете .Тогава няма да се замисляш изобщо за такива неща

rose_ of_ grief не се притеснявай,това е депресия и повечето хора сме така през този сезон,всичко ще отмине ще видиш.

[Rusalka]

Първоначално написано от mallvina

Не искам да се бъркам, (3години са си много,и хич не са малко),хората си омръзват ,не сте ли мислили с приятеля ти да имате дете .Тогава няма да се замисляш изобщо за такива неща

Не се бъркаш, напротив много се радвам, че изказа мнение . Да, 3г. не са малък период от време, но той все още не е готов за дете. Говорили сме си и все казва "сега не е момента, има време" и така. Другото, което е, той прекарва доста време в чужбина(от една година насам), дори повече време е там .

[adinka]

аз какво да кажа като преди 1 седмица се върнах от 5 месечно отсъствие от страната,и освен това че никъде не ми се ходи,а и с приятеля ми вече не сме заедно(бяхме заедно повече от 3 години),и единственото което ми остава е само да си сложа тези прословути цици и да си ходя на лекции и да се занимавам с нещо,колкото да не мисля за глупости