[Mirami]

Сутрин е, отварям очи и усещам миризмата на пържени филийки да се прокрадва през прозореца. Как да не се усмихна? Веднага ме залива усещане за...детство. Баба ми се провиква от лятната кухня към дядо ми: "Айде, бе, Цачка, идвай, че закуската ще изтине! И мини да събудиш децата!" Та така, баба ми нарежда, дядо ми бачка из двора, подсвирквайки си някоя "мръсна" песничка, а аз нямам търпение да хапна и да се метна на колелото. Ще се гоня цял ден с приятелите на село, ще играем на фунийки и народна топка и ще се дърлям с братовчеда, както винаги. Безгрижие.
Вечер е, затварям очи и чувам в тишината една стара песен да се прокрадва през прозореца. Залива ме усещане за...младост. Сгъчкали сме се двайсет души в тесния хол на почти непозната съученичка. Всички светлини загасени. Уличните лампи хвърлят през прозореца плахи отблясъци върху чашите с лимонада. Притеснена съм, все още не знам дали Краси ще ме покани на танц. Колко емоции за този първи блус. А дали няма да го настъпя?
Спомени.
Скрити, забравени, смешни или тъжни.
Споделете ги тук.

[Mirami]

Жоро ми позволи да копирам някои негови постове

Първоначално написано от жоро66

Първи досег с момиче. Четем "Страстната Елеонора", тогава апокрифна литература, след училище, в една тайна стаичка.

Мацките - отворени, разбират за какво става въпрос, ние мъжките .... вятър ни вее на бял кон. Освен че се "нае.а" с една мечка дето накрая и прегриза гърлото, на въпросната Елеонора, друго не разбрахме. Накря всички си тръгнаха и останах само аз, с една мацка. Дай вика, да играем на една игра. Аз виждам, че ме гледа с един странен поглед, та чак ми става страшно. Където, казва - минава мойта ръка по тебе, там ще движиш твоята по мен. И като ме почна....викам сега си "Ема Байката"!!!

По едно време се заигра със зърното ми - демек - фани ме за нянката бе, от какво си ти....И аз, както беше с полото, през яката

По едно време я гледам, стана морава. Викам, малееее, ще я удуша тая. Я викам - айде да земем да си ходим вече. Ей такива дивотии. Добре, че не ме изнасили, от къде щях да го вкарвам....не знам.

[Mirami]

Първоначално написано от жоро66

Бонка, ние бяхме по хора тогава. Игрите ни бяха игри - имаше къде да се играе.
Бяхме една дружина - всеки ден трябваше задължително да извършим някаква голяма беля. Няма сън, ако не те подгони патрулка поне.

Имахме си река, чиста, в която се къпехме, правехме си чевермета от "хамбурски", взривявахме разни неща.....трябва да взема да издам мемоари. Сигурно ще звуча древно..поне като Вазов.

Нищо не ни е липсвало, напротив. Като разправям на дъщеря ми случки се е смяла през сълзи. Що вика и сега не е така....Ами не е. Всичко е различно.

[Mirami]

Първоначално написано от жоро66

Наистина. Беше като във филм на Костурица.

Момичетата служеха за....не знам за какво. Само носеха неприятности. Ние си свирим с китари на пейките на Марица, ядем пресни жаби, и те горките, кво търсеха при нас, незнам. Ние си правихме жилки, трепехме и печахме гугутки. Като огладнеем, ако нищо не сме хванали, ето я захарна фабрика. Скачаме оградата, и при варелите с шоколада. Лапаааай ! после нарочно вдигнем джангър, да ни чуе пазача и да ни подгони - щото не е интересно да си тръгнеш ей така.

Играехме на калами (фунийки) в строежите. Разделяме се на две банди - едната вътре в строежа другата, трябва да го превземе. Идваха големи мъже, уж че ще тупа килима. Скрива го в храстите, Разгъва го - вътре калама, с надцевка - чудо. Аз от кои съм. После идват жените им от долу и викат - Иванееее, къде си бре. Кое време стана. Излизай от там.

Така беше, ние си правим момчешките работи, момичетата идваха - седяха, седяха и си отиваха.

Иначе, недай си боже, да разберем, че някой от съседния квартал - отатък реката, ходи с нашенка. Спукана му е работата. Издебваме го на моста, като я изпраща и Бооой. Да се научи как се ходи с Кършакалийка.

[Mirami]

Първоначално написано от жоро66

Любовта ме удари с теслата си, чак в 9-ти клас. Дотогава, най много да бях хващал два три пъти - чифт млечни жлези и толкова...но повече не ми е и трябвало.

А хита на сезона станах, като ме изгониха от "Яворов" накрая на 9- ти. Като излезеш от правилата всички те гледат по особено - Герой.

Още повече, че ме изгониха, защото на деня на полит затворника, точно на едноминутното мълчание, изплющяхме една бомба от горе от блока, голяма колкото едих хляб. На двата блока не остана едно стъкло.

Добре, ама ни видяха. Два дена чистихме градинките на трето районо и после айде, отпусното от гимназията. Аполитичен. Тогава беше много хубаво да те нарекат така. Разбойник. Най накрая - признание за толкова много труд. Мацките се активизираха, аз вече не бях безразличен.

Даже на един купон, нарочно заведох и двете си гаджета (ходех успоредно, защото едната се чукаше, другата не, но беше много красива) и накрая, като разбраха една за друга и останах на сухо, ама за кратко.

Твоята бомба ме подсети на един лагер в Обзор как ни намалиха поведението. Още първия ден се сдушихме с диваците от Седма гимназия и направихме една банда десетина човека. Вечер чакаме да си легнат всички и тръгваме по стаите да правим "мамби". Трима-четирима хващат дюшека на спящия от едната страна и ХОП, обръщат го. Или пък мажехме паста за зъби по възглавницата и на сутринта потърпевшия не може да се измие. Най-гадното беше да преливаш вода в две чаши до ухото на спящия, напикава се неминуемо Кофти стана, че на третия ден направихме мамба на сина на директорката и на другия ден даскалите решиха да ни разкрият... И успяха доста лесно: другите се мятат във водата, когато дадат разрешение, а ние си доспиваме на плажа.
Та после ни изкараха пред строя и айде у дома с намалено поведение. Мен най-много ме навикаха, че се водех председател на класа, голям проблем, УЖАС

[жоро66]

Като казвам, че всеки ден трябваше да завърши с беля, имам пред вид, че като тръгнем да се прибираме, ако нищо не ни е дошло друго на акъл,най- малкото ще влезем в някой вход, ще събуем чехлите и джапанките, и почваме едно здраво лупане с чехлите по стълбите, едни викове......абе идва края на света.

Ушите ти бучат с часове след една такава канонада. Мого добре, ако намерим някоя дъска, така плющи ехото във тъмния вход. Канонадата спираше, когато светнеха лампите на входа, и по - лошо....чак когато чуем стъпките слизащи надолу. Псувни, викове...а ние бягаме щастливи, кой на където е.

Това беше нашето момчешко лека нощ.

[жоро66]

Всички тези номера, сме ги спрятали и ние по лагерите, но най яките емоции ставаха по бригадите. За това по- след обяда ще драсна нещо.

[Reason]

Пакостници!
Ние нищо особено не правихме, щото обикновено приятелите ми бяха тези от класа, а винаги съм учил в паралелки с много скромно мъжко присъствие.Най-зле беше в 8-ми клас, 6 момчета (2 от които гейчета) и 23 момичета.
От 4ти до 7ми клас бях в художествена паралелка и ходихме зимата и лятото по лагери, ужким да рисуваме...ама си бяхме, заради купона.Още тогава си имаше мъжко съперничество и сме си мерили пишките, на кой до къде му стига, на колко пръста от пъпа...ай ша са похваля имах втората пишка по големина в класа щото тогава ми стигаше на два пръста от пъпа, пък на "шампиона" беше на един...
Зимната ваканция цялата паралелка се бяхме събрали на една почивна станция край Велинград, мисля че бяхме в 4-ти или 5-ти клас.Тогава беше и кризата, проблемите с тока, режима 1 час има 3 часа няма ток.Една вечер пичовете се събираме и ще правим номер на момичетата.Предлагаме им да се съберем, които искат в една от всички стаи и да почнем да викаме Дама Пика.Останлите винаги разбираха, щото жените много си споделят (клю-клю)!Броим ония карти и викаме Дама Пика, всеки се съсредоточил и изведнъж Цецо се провиква - "Вижте вижте - тя ни гледа" - и посочва там някъде в тъмното през прозореца няква светлосянка.Всички момичета шаш-паника.Шубето е голям страх!Целта беше да ги наплашим предварително, а следващата ни стъпка беше да се скрием легнали по стълбите, които водиха на долу от нашия етаж към столовата.Много трудно се сдържахме да не се захилим като чувахме изплашните коментари на момичетата, които искаха да слезнат надолу, а вече наплашени ги е страх от тъмното - "Оле, ми сега как ще слезнем, ми тая Дама Пика, ако се появи от някъде?"
Винаги се намираше във всяка една паралелка някое по-мъжко момиче, което да поведе групата.И в нашата си имахме.Излиза напред Мария и вика:"...абе я стига глупости..." - прекрачва първото стъпало и ние атакуваме с гръм и трясък, а момичетата в панически страх и писък толкова бързо се покриха в стаите, че докато стигнем от стълбите до коридора на етажа ни, вече беше пусто!

[Марулка]

Reason............в кой град си завършил....(в Пловдив ли?)........че и аз такава паралелка съм завършила............

[Reason]

Дам...учих в Димчо Дебелянов - тва е в Столипиново.