#141
|
|||
|
|||
Мили момичета,разберете,че сте уникални!Обичайте себе си,обичайте телата си,обичайте се такива каквито сте!Няма нищо по-хубаво от живота и не се лишавайте от него!Намерете сили да потърсите професионална помощ,допитайте се до майките си пак и пак,докато не осъзнаят,че могат да загубят децата си,нека ви заведат на лекар,защото сами ще ви е трудно да се справите с проблема.
__________________
http://www.help-radi.org/ |
#142
|
|||
|
|||
ами на 17г съм за година и половина свалих около 7кг в момента съм 1.70 55кг а много искам да стана 50кг. спазвам хранителен режим почти постояно и спортувам редовно но има един момент когато просто незнам какво ми става и се натъпквам като прасе и 5мин след това вече почвам да се паникьосвам че съм напълняла че няма да ме харесват вече и знаете какво следвалта въпроса ми е имам ли булимия (аз напоследък си мисля че да) и какво да правя?искам да спра да повръщам но искам и да отслабна а не мога да овладея прасешкия си глад
ПСls не ме критикувайте |
#143
|
|||
|
|||
Потърси помощ-психиатър,сподели с родителите си.Булимията не е да повръщаш всеки ден,а когато се натъпчеш.Имаш симптоми така че поговори с някой веднага.
|
#144
|
|||
|
|||
:(
вече от четири месеца се боря улилено с това извращения в мен.Откакто открих тоя форум направо превъртях- толкова мноого момичета които си провалят живота. храната се е превръща в единствента радост и утеха,замества приятели, излизания...всичко.мразим я но понякога така копнеем за нея, че сме готови на всичко за парченце шоколад...тоест за няколко шоколада...за много много вафли и така нататък,не искам да ставам много образна ,защото така се отвръщавам от себе си когато започна тихомълком да се възхищавам на вкуса на нещо.незнам,преди го правех по няколко пъти на ден,но откакто видях изявленията тук просто спрях.чудесна ама тогава ми излязоха наяве гастрита, колита, ленивите черва и изобщо цялата ми прецакана храносмилателна система.ужасно е.да не говоря как всеки един ден е битка за оцеляване,битка със самата мен..."не се тъпчи, спри..."-"но аз само искам да изям всичко и да го ******* че да ми олекна"...-"не не го прави ,занимавай се с друго,каквото и да е" -"но аз не искам друго,нищо друго не е забавно!".....и така до безкрай ВСЕКИ ДЕН...незнам до кога ще ми стигнат силите.
|
#145
|
|||
|
|||
и аз май съм болна
Напоследък имам чувството че и аз страдам от булимия.Абсолютно всички тези чувства , вманиячаването и всичко останоло и аз го изпитвам.При мен странното е че съвсем сама осъзнах че съм болна, а родителите ми не ми вярват.Просто си мислят че говоря някакви простотии и си измислям глупости.Аз едва събрах смелост да им призная, а те не ми вярват!
Кажете ми как мога да се излекувам ако никой не иска да ми помогне. Аз съм още на 16 и не мога сама да тръгна на психолози и такива неща просто защото не разполагам с достатъчно средства.няма от кого да поискам помощ освен от родителите си, а както се забелязва те няма да ми помогнат.А е абсурд да си мисля че мога да се оправя сама.Ако беше толкова лесно хората сами щяха да се лекуват, но как да се обясни това на средновековните ми родители.Във абсолютна безисходица съм!Моля ви кажете ми какво да правя!Страх ме е че нещата ще се задълбочат още повече ако не започна да се лекувам скоро. |
#146
|
|||
|
|||
Колко често повръщаш?
Сподели проbлема си с добра приятелка, ne се отчайвай. Погледни и този http://together.edu.ms/ форум. |
#147
|
|||
|
|||
много е тъжно че хората които не са го преживяли си мислят че е някаква лиготия, каприз и т.н.хубаво е че сама си го осъзнала-отколко време го правиш?аз бях колкото теб като започнах,но едва като открих този форум се осъзнах-преди това не се притеснявах от това което правя.сега съм на 19 и борбата ми ева започва.ако си започнала скоро още имаш шанс да се измъкнеш по навреме!колкото до психиатри, нали чувах другите-не са им помогнали.сама трябва да си помогнеш...макар да изглежда ужасно трудно не е невъзможно!кажи, по колко често ти се случва...от кога...защо точно го правиш?
|
#148
|
|||
|
|||
Здравейте, момичета !!! От доста време ви чета и реших и аз да се включа. Повръщам вече от половин година... искам да спра. В началото не беше всеки ден после започнах всеки. Не съм се притеснявала, че няма да мога да спра. Обаче напоследък имам смущения в цикъла. На вас случвало ли ви се е?? От днес реших да спра и ми е все едно.. не ми се повръща така или иначе. Може да напълнея малко, но както и да е. Исках само да го споделя с вас и да си задам въпроса. Успех на всички !!!
|
#149
|
||||
|
||||
Успех, мила! Радвам се на волята ти и на желанието да се спасиш още в началото от този ужас!
Стискам ти палци, и внимавай да нямаш моменти на скука или прекомерен стрес. Забавлявай се и се радвай на живота! |
#150
|
|||
|
|||
Цитирай:
Поздрави и успех |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|