|
#701
13th March 2009, 21:39
|
||||
|
||||
Отдавна
Радост Станчева Отдавна нищо не се случва... Вече не смея да тръгна на път. Само случайни сърца отключам - за разтуха... И ми е крив светът. Отдавна се каня да стана щастлива - горя стари снимки и късам писма. А споменът хлипа до мен предпазливо... Някой ден ще го изгоня сама. Понякога, за да говоря честно, дълго преди това мълча. И сигурно никак не е лесно от инертност да си строшиш носа. Отдавна, отдавна е вече време да намеря време и да тръгна на път. От равновесие май ще задремя... И нищо чудно, че ми е крив светът.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her 
|
|
#702
14th March 2009, 17:14
|
||||
|
||||
|
НА К...
Пушкин Аз помня чудното смущение: пред мене появи се ти като нечакано видение, триумф на красота и стих. И дълго в скръб, скръб безнадеждна, в шума на страст и суети звучеше ми гласът ти нежен, привиждах милите черти. Години. Буря с дъх метежен отвя предишните мечти, забравих аз гласа ти нежен и боголиките черти. Във глухо, мрачно заточение процеждаха се дни и дни без богове, без вдъхновение, без сълзи, трепет и жени. Душа дочака просветление: и ето пак яви се ти като нечакано видение, триумф на красота и стих. Тупти сърцето в упоение и за живот възкръсват нов и богове, и вдъхновение, и трепет, сълзи и любов. В момента го уча на руски на изуст и е даже по-хубаво!
__________________
жия
|
|
#703
15th March 2009, 11:22
|
||||
|
||||
|
За мен руската поезия е страхотна на руски....
Ето го тук в оригинал, страхотен е този стих: http://www.stihi-rus.ru/Pushkin/stihi/237.htm Дев, много ми хареса това на Станчева, бравос! Къде ги намираш бееееее
|
|
#704
17th March 2009, 00:48
|
|||
|
|||
|
МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА...
Христо Фотев Mорето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега. Едно момиче, ах, едно момиче морето не изхвърли на брега. Остана само кърпата позната да се прелива с белите вълни. Момичето обичаше моряка, моряка - всички хубави жени. Остана само кърпата с червени и лилави ресни като преди. Ний плакахме безшумни и смутени и скочихме в студените води... До дъно преобърнахме морето със пръсти, посинели от тъга, да търсиме момичето, което морето не изхвърли на брега.
|
|
#705
17th March 2009, 22:41
|
||||
|
||||
|
ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ
Защо се връщаш? Недей! Не мислиш ли, че малко късно идваш ти? Защо се връщаш? Недей! Та аз за теб забравил съм почти! Не ми припомняй! Недей! Какво били сме някога един за друг. Не идвай вече, не , недей! Отдавна любовта я няма тук. Забравих аз отминалите дни, не можем с теб да върнем любовта! Нали в живота веднъж идва тя! Не се завръщай, недей! Отдавна любовта напусна този дом! Не се завръщай, недей! Намерила е другаде подслон! Не се завръщай, не,не,не, недей! Та аз отдавна свикнах да живея сам! Не се завръщай, не, недей! Ще мога ли да ти простя не знам! Ще мога ли да ти простя не знам!
|
|
#706
17th March 2009, 23:15
|
||||
|
||||
|
Като дете, което...
Елисавета Багряна Като дете, което са от бащиния дом изтръгнали и някъде средпът оставили без грижа и защита, така и аз останах по света самичка да се скитам. Ще се помоля, сълзите си ще изтрия и ще тръгна. В най-шумния и многолюден град, в тълпите на площада ще ида да се смеся - и ще хвърля мъката си кръстна, - дано под милионите нозе, незнаещи пощада, на прах да стане, вятъра да я подеме и разпръсне. Остане ли у мене пак, ще се отправя в планините, от най-високия и стръмен връх ще я захвърля в бездната, като откъртен камък, в пропастта надолу запокитен, по сипеите да се хлъзне и навеки да изчезне. Не се ли там погуби и завърне ли се в мен отново, в морето ще я хвърля, в най-дълбокото - да се удави... Но не успея ли, не ме ли и тогава тя остави - ще си я нося цял живот, додето с мене я заровят.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her
|
|
#707
20th March 2009, 21:32
|
||||
|
||||
|
СЕГА СЪМ САМ
Полека си отиде вечерта, прибирайки със себе си и хората. Сега съм сам, но не самотен. Защото с хората и самотата си отиде.
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."
|
|
#708
20th March 2009, 21:41
|
||||
|
||||
|
В ПИСАНИЯТА ПИШЕ
Идват празници... И отминават... Докосват ме приятели... И отминават... Всичко идва... И си отива... В писанията пише, че има "Нещо" (?!), което оставало, завинаги. (!!!...) Чел съм много писания... Но не съм написал нито едно. НЕЩАТА, КОИТО ОБИЧАМ Нещата, които обичам са далече и близко - небето, звездите, луната, ... дърветата, цветята, тревата, ... Хората, които обичам са далече и близко - на другия край на земята ... вътре, в моето сърце ...
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."
|
|
#709
20th March 2009, 22:13
|
|||
|
|||
|
Цитирай:
|
|
#710
21st March 2009, 09:54
|
||||
|
||||
|
Наистина този стих е стархотен.....
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 10:17.