[tirra]

Ето някоко красиви стихотворения от Петя Дубарова.

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

************************************************** *****

Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.

*********************************************

Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.

Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.

*************************************************

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

[Mirami]

Какъв талант това момиче... Винаги съм й се възхищавала...
Наистина жалко, че ни остави толкова млада

[tirra]

Страхотна е... малко се отплеснах но ми се иска всички стихове да постна.

[DWP]

Advice to a Son
Ernest Hemingway

Never trust a white man,
Never kill a Jew,
Never sign a contract,
Never rent a pew.
Don't enlist in armies;
Nor marry many wives;
Never write for magazines;
Never scratch your hives.
Always put paper on the seat,
Don't believe in wars,
Keep yourself both clean and neat,
Never marry whores.
Never pay a blackmailer,
Never go to law,
Never trust a publisher,
Or you'll sleep on straw.
All your friends will leave you
All your friends will die
So lead a clean and wholesome life
And join them in the sky.

[no_fear]

Хайде и аз като новичък тук,да се отчета с няколко любими:

Приказка
/Дамян Дамянов/


Заспиваше ли ?Май, че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдката на своята тъга!
Самичък съм, а тъй ми се говори.
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди!Ще си отида скоро
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една.
В която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
-"...Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носил зла и кървава кама.
Превардвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хващал.
Човекът като дявола бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал .
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан -
заплакал той, разбойникът.Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка,по-топла от огнище
на главореза дала онова
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп,ни с рязана глава..."
- Но ти заспа!А тъй ми е студено!
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! ЗАЩО?

[xxxxx]

И на мен ми стана любимо!!!

[Т-Е-Д-И]

но фиър, страхотен е избора ти стиха

[no_fear]

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

. . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . .. . . . . . . . .

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

.................................................. ........

БЕЗ ЛЮБОВ

-Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

[DWP]

Опит
Блага Димитрова

Всичко е временно,
но най - временно е това,
което наричаме "Вечно":
дружба
слава,
власт,
успех,
пари,
победа.

Трае най - крехкото:
белег дълбок от тебе,
любов.

7 декември 1989 г.

[Мария Василева]

КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ

Когато бях овчарче
И овците пасях
Бях много благодарен
Макар и сиромах
Бях много благодарен
Макар и сиромах

Щом пукнеше зората
Изкарвах ги навън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън
И свирех из гората
Подпрян на някой пън

Времето бе кратко
Със шарени кавал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал
И никога тъй сладко
Не съм ни ял, ни спал

И днес когато виждам
Овчарче малко аз
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас
Не знам защо завиждам
И охкам си без глас