#1251
|
||||
|
||||
Re: Стихове
Цитирай:
Пледоария на вълка Вината ми навярно е огромна, но аз изпитвам гняв, а не вина. За шапката ли питате? - не помня... Щом казвате, червена е била. Запомних и очите! Мили Боже, каква ти шапка - нейните очи танцуваха по вълчата ми кожа. /А после много дълго се мълчи./ Продумахме, едва когато здрачът узря във сламената й коса. Тя беше нежна. Да ми бе палача. Да бях умрял от нейната ръка. Но не умрях! Строих си вълчи кули: тя ще остане в моята гора. Лицето на луната ще затулим и след това ще ми роди деца... И тъкмо бях пронизан от човечност, когато стана да се облече. Отиваше си. Чух я как изрече: Да знаеш, че си готино вълче! Настигнах я! Способен бях на всичко. Дори на смърт - за да остане тук. Изядох я, защото я обичах. Не можех да я споделя със друг! Камелия Кондова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1252
|
||||
|
||||
***
Можеш да избягаш от една любов, можеш да излъжеш приятел, можеш да не вдигнеш слушалката когато телефонът настойчиво те вика. ..... Можеш да направиш сто хиляди позволени и непозволени неща - едно не можеш: Да измамиш себе си. П.Станчева
__________________
"I'm selfish, impatient and insecure. I make mistakes. But if you can't handle me at my worst, then you don't deserve me at my best." |
#1253
|
||||
|
||||
Цитирай:
Цената на доверието Така съм създадена, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля — вместо да ударя, да повярвам — щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-скъпите, най-близките. Обичта ми са тъпкали. С думи са ме оплитали — и пак ме гледаха в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени. Станка Пенчева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1254
|
|||
|
|||
Re: Стихове
Цитирай:
Уморих се от думата "моля те" Да виси като труп на бесило невъзможна,по детски безпомощна и нечута,та чак неприлична. Що не можеш и ти да я кажеш аз съм твойто момиче любимо Да признаеш,че нощем си плакал това не променя те с нищо. Няма мъжко и женско обичане Няма война в любовта за надмощие Ако можеш опитай-обичай ме За любов няма как да те моля. Авторът не знам ,за съжаление.
__________________
Не е важно колко даваме,а колко обич влагаме,когато даваме. |
#1255
|
||||
|
||||
Re: Стихове
Цитирай:
И знам... че минава. Просто, понякога... Не ме принуждавай да се усмихвам жалко! Не искам скритото, не искам малкото. Не ме прави крадла – прави ме кралица! Ще умра без небе – не виждаш ли, че съм птица! Аз съм песен и блясък – къде ще ме скриеш? Аз съм гордост и ясност, аз съм от тия, дето са твърди – и много трошливи. Прощавам на злите. Но не – на страхливите. Не ми давай нищо наполовина! Аз слагам глава под мойта любов – като под гилотина. Станка Пенчева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1256
|
||||
|
||||
И едно... Несладникаво любовно писмо.
Здравей, Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами... От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито... Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях... Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри.... Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го... Не си готов! Но те обичам! Това е всичко... Румяна Симова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1257
|
|||
|
|||
Re: Стихове
Цитирай:
Понякога...мислено ще си тръгвам... ще си вярвам,че искам така... ще се смея,без теб ще осъмвам... сякаш АЗ пожелавам това. Понякога...ще се връщам разкаяна Ще навеждам пред тебе глава... Сякаш аз съм отново винавната... сякаш грешна при теб съм дошла... Но понякога...ще се връщам в реалното- Ще те търся незрима в нощта, Ще се спъвам и ще падам понякога... и ще плача...но пак ще вървя. Станка Пенчева
__________________
Не е важно колко даваме,а колко обич влагаме,когато даваме. |
#1258
|
||||
|
||||
Аз плаша се от твоите целувки,
но ти от моите не се плаши! Душата ми е страдала премного, тя няма твоя лъх да задуши! Аз плаша се от твоя глас и поглед, но ти от моите не се плаши! Невинна е и чиста любовта ми, тя всеки тъмен вик ще заглуши!… Пърси Шели До тази нощ бях принц, но омагьосан. Ориса ме орисницата лоша чак до смъртта си всяка нощ да нося една бодлива таралежа кожа. До тази нощ на таралеж приличах. Щом слънцето угаснеше стопено, аз страшната си мантия обличах. Жените нощем бягаха от мене. Бояха се от мен. От грозотата. И те от мен, и аз от тях се криех. Но мислех си: "Ще дойде тя, едната, и ще разтури страшната магия!" И ти дойде. Прежали свойта нежност. От всички тях ти престраши се първа. До съмнало ти милва таралежа и израни ръцете си до кърви. Ръцете ти ме галят толкоз нощи и питам се със страх: "Кървят ли още?" Ах, потърпи: бодлите бавно падат. Дамян Дамянов
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1259
|
||||
|
||||
СИЛНИТЕ
Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого. Те овладяват света, без да си губят душата. Ала вървят и вървят само напред и нататък! Въпреки вечния страх. Въпреки всяка измама. Никой не може без тях. Рамо за силните няма. Те знаят как да простят, как на доброто да служат. Те не поглеждат назад. И не говорят ненужно. Те са внезапни искри от небесата дарени. Тяхната воля твори нови, незнайни вселени. Въпреки цялата мъст и доживотната завист, още влекат своя кръст и до безкрай се раздават. Мъката не ги ломи, прави ги по-всемогъщи. Силните плачат сами. Но времената обръщат. Веселина Атанасова
__________________
"I'm selfish, impatient and insecure. I make mistakes. But if you can't handle me at my worst, then you don't deserve me at my best." |
#1260
|
||||
|
||||
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез... Дамян Дамянов Защото слабите не са способни на любов... Защото любовта е даване. ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ Ти не си от онези – безличните, дето ще скрият главата си в пясъка. Често бунтуваш се, дишаш наистина, виждаш в живота солта, а не блясъка! Ти не си от онези – страхливите, дето избягват гнева на проблемите! Не съжаляваш за грешки отминали! Знаеш, че губил си, но и си вземал! Ти не си от онези – безкрилите, дето пълзейки се чувстват предпазени! Често кипиш сред човешко безсилие! Често душата си с рани наказваш! Ти си от тези, които остават, даже когато взривява се утрото! Ти си от тези, които признават, че не биха повярвали в ЧУДОТО! Ти си от тези, които пред всички би заклеймил небето с безгрешните, но ако някой до болка обикнеш, би прекатурил света – да го срещнеш! Марияна
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
|
|