|
#1
24th October 2010, 17:17
|
||||
|
||||
Мнението ви за изневярата и какво е изневяра ?
Наскоро четох една статия, и май и неловко се съгласявам с автора
Когато попитах една колежка какво би направила, ако види приятеля си с друга, получих незабавен, възмутен и доста емоционален отговор: „Лелее, направо ще го убия!" Че защо, попитах аз. „Ама как бе... аз...", изпуфтя колежката и така се ядоса, че отиде да пуши без дори да си довърши фразата. Попитах и един приятел какво би направил, ако жена му му изневери. Той почти подскочи, а добрите нрави не позволяват да цитирам последвалата му вербална реакция. Аз пък не разбирам изневярата. Не я разбирам и това е. Ами помислете сами, ама не емоционално и първосигнално, а логично, трезво и отговорно. Първо, какво представлява изневярата? Нещо банално: имаме двама души, обвързани един с друг - чрез брак, съвместен живот, годеж или някакъв друг вид обет. И изведнъж той - или тя - кръшва/преспива с друга - или друг. Може да е еднократно, многократно или постоянно. Следва лична - семейна - драма: ох и ах, клетви, ред сълзи, ред сополи, обвинения, че и бой в по-нецивилизованите случаи. Отношенията на двамата са разклатени задълго или завинаги, стига се до раздяла, развод, че и до по-страшни неща в отделни случаи. Но защо?! Да поразсъждаваме логично. Хайде да е от мъжка гледна точка, че като на мъж тя ми е по-лесна. Иначе заменете „мъж" с „жена" и ще е все същото, няма никаква разлика. Значи жена ми е правила секс с някого. Е, и какво? Имала е възможност, не е устояла или много е искала - и защо да не го направи? Ако е за веднъж, то, извинете вулгарния ми мъжки поглед, ама първо, оная й работа не е за еднократна употреба, няма да се протрие или изхаби. Второ, сексът е физическа и психическа потребност - всички я имаме. А има и такова нещо като сексуално любопитство, казват психолозите. Подтискането на естествени потребности и желания не води към нищо добро нито във физически, нито в психически план. А аз обичам тази жена и искам тя да се чувства добре. И себе си също обичам и не виждам защо и аз да не се чувствам добре, ако аз изпадна в подобна ситуация. Освен това, някак си съм убеден, че жена ми също ме обича и дори да е преспала веднъж с друг, тя пак ще се върне при мен. Сексът е просто секс, а любовта, приятелството и партньорството са друго нещо. За по-младите и по-неопитните - сексът е 5 (не се хващайте за цифрата) минути, докато другите споменати отношения се градят цял живот. Нещата не са много по-различни, ако жена ми има продължителна връзка с друг или сравнително редовничко „изневерява" (пак тази дума). В живота на всеки човек има много и различни етапи. В някои от тях отново намираме някого, който неудържимо ни привлича. Или търсим нещо друго, ново или различно. Криза на средната възраст, на 30-те, презареждане... както искате го наречете. Но това съвсем не винаги е основание да захвърлим целия си досегашен живот ей така в рисайкъл бина на реалността заради нещо мимолетно или поне временно, което скоро ще си иде. Рационалният човек просто ще даде достатъчно време на партньора си да изживее онова, с което се е сблъскал. След това, разбира се, може да стане ясно, че партньорът му действително иска да започне нов живот (не можеш да да спреш това, ако се стигне дотам). Но по-често партньорът ти, ако наистина те обича, ще се върне пак при теб и връзката ви ще стане още по-дълбока. Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка, да използваме тази по-обществено приемлива дума. Е като си спал като си я избирал или си мислил само с долната си глава, кой ти е виновен? Никой, най-малко пък тя, че да стигате до разправии. Като не ти отърва - ставаш, взимаш си шапката и не се връщаш повече. На един истински мъж не му отива да хленчи, да налита на бой или да участва в ежедневни семейни скандали. Пък и защо да го прави? Разделени? Дори и в тази ситуация можеш да се поздравиш с „честито, сега всички жени на света са отново твои". В живота обаче всичко това рядко се случва. Далеч по-чест е първият сценарий - с бой, разправии, скандали и развод. Отново - но защо?! Ако се карате, дебнете, шамаросвате, отмъщавате, то връзката ви, онова най-хубаво, което е помежду ви, ще си иде. И като се разделите/разведете - какво? Ще имаме двама души, които са се обичали и може би още щяха да са заедно, ако можеха да преодолеят - с извинение - възпалената си гордост и егоизъм. Да, чувам воя на тълпата скандализирани гласове срещу написаното дотук. Чувам и един по-рационален глас, който казва: „Добре бе, пич, може и да си суперправ и логичен, ама ти изобщо наясно ли си, че в тези отношения говорим за чувства и емоции, не за разум и логика. А чувствата и емоциите не са рационални. Или те боли, или не, или ревнуваш, или не (ако въобще е възможно да не се ревнува). Какви тогава ни ги разправяш ти на нас?" Да, така е. Но чувствата и емоциите доста лесно се поддават на анализ и също имат своя логика. Която, след като я осъзнаеш, понякога е доста красноречива. Ами да опитаме. Ясно, боли те. Ревнуваш. Ревността обаче не е нищо повече от свръхвъзпалено его - смяташ, че са ти взели нещо, което си е твое. Може и така да е. Но най-вероятно си в огромна грешка. Първо, можеш да притежаваш предмети, дори някои живи същества като рибки, и дори някои съзнателни и разумни, като куче например. Но не можеш да притежаваш човешко същество. Никой не е абсолютно "твой" - хората „се притежават" сами себе си, а не един друг. Това се казва „свободна воля". Другото се нарича робство. А да се тръшкаш, че си загубил - при това за малко - нещо, което никога не би могло да бъде твое... ами, не го разбирам. Второ, точно понеже не е твое, това друго човешко същество не е и на никой друг. В общия случай никой не го е откраднал от тебе, не го е принудил или насилил да направи нещо, което то не иска. В тези неща участват двама и всеки от тях има свободна воля. За какво тогава се тръшкаш - че те е зарязала?! Ами зарежи я и ти, щом така разбираш нещата, пък и нямаш много други опции - насила хубост не става. Но да се тръшкаш, да страдаш... не, това наистина е тъпо. Ревността и чувството за собственост са проява най-вече на вътрешната несигурност на индивида. И на неуравновесеност. И на липса на емоционална интелигентност. Взе да става страшно, нали? Но е съвсем банално, логично и обяснимо. Когато не можеш да намериш в себе си смисъл да живееш, ти го търсиш в някой друг. Но колкото си по-несигурен в себе си, толкова повече те глождят съмнения и ревност в другия. Толкова по-тежко изживяваш тази негова... „изневяра", както я наричат. А има ли изобщо друг начин да реагираш на нещо такова? Има и той е открит отдавна. Още древните мъдреци са казали: "Ако обичаш някого, пусни го да бъде свободен. Ако наистина те обича, той ще се върне при тебе. А ако не се върне, значи никога не е бил наистина твой". Кратко, просто и ясно. Мъдро и практично. „Изневяра"? Извинете ме, но аз не разбирам какво е това... |
|
#5
24th October 2010, 18:44
|
||||
|
||||
|
Взе ми думите. Бистрили сме го това преди доста време.
Би трябвало още със създаването на дадена тема да излиза, че подобна вече е правена.
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
|
#7
24th October 2010, 19:27
|
|||
|
|||
|
|
|
#9
24th October 2010, 19:41
|
||||
|
||||
|
Няма да коментирам. Харесва ми гледната точка, начина на мислене и се припокрива с моите
__________________
"Синтезирайки пантонимиката на парадоксалното, базирайки се на солидни, фундаментални фактори, ще бъда кратък, ясен и точен - яжте салата!" |
|
#10
24th October 2010, 22:46
|
||||
|
||||
|
Някои твърдят, че само мъжете на вдовиците са верни, но това не е така. В природата съществуват верни мъже, независимо от това, че широко се тиражира мнението, че всички мъже са полигамни. Жените са полигамни не по-малко.
Но каква е жената, на верния мъж? Преди всичко жена, на която той не иска да изневерява. При това тя не трябва да е идеалната жена в очите на околните. Просто трябва да е идеална за мъжа си. Не е задължително да знае десет способа за сгъване на палачинки, или косата и да е боядисана в най-модерните цветове. Най-важно е да е естествена, това качество привлича най-силно. Не е задължително да може да готви, но е задължително да има чувство за хумор. Може да не е красавица, но трябва да е добра в леглото. Като има добър секс и душевно разбиране, мъжът няма да има необходимост да изневерява. А ако при това имате общи интереси и умеете да готвите любимото му ястие… Безспорно, жената на верния мъж е тази, с която той се чувства добре. А това доколко на вашия мъж му е добре, зависи само от вас. |
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Мнението, ви, за, изневярата, какво, изневяра
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 22:29.