#101
|
||||
|
||||
Здравейте!Благодаря ви много за съветите и мненията ви, наистина интересно ми е да чуя различни гледни точки. Strangenick, аз също съм против предписването и пиенето на лекарства и за най-малкото нещо. Тук например като отидеш на лекар веднага те диагностицират с някоя "модерна" болест и ти изписват силни лекарства, без дори да те преглеждат много много.Хапчетата са временно решение, те не решават проблема в дълбочина, а и почне ли се с такива лекарства, трудно могат да се спрат някога.Но може би помагат, ако едновременно с това се провежда и някаква терапия или просто човек се бори с проблемите си.
Смея да твърдя, че съм доста духовно отворен човек, чета(не само темата "Приказки за размисъл" в общи приказки, която междудругото е доста интересна и с много поуки тема).Все още опознавам себе си(то това е безкраен процес), но имам голям напредък, мога да кажа, че се харесвам и възприемам. При мен проблема по-точно е, че съм сама. Чувствам се ужасно сама, нямам много приятели, няма кой да ме прегърне... напоследък само топлите думи са ми останали...Отделно стреса от работа и училище, липсата на време...Та след толкова труд да опозная и възприема себе си, сега се чувствам готова да посрещна хубавите моменти в живота, да срещна хора, които да бъдат част от живота ми. Но имам чувството, че се разминавам с щастието, минава покрай мен и ме подминава, търпението ми се изчерпва... В същото време осъзнавам, че още от дете съм си по-меланхолична, като че ли ми харесваше да бъда тъжна Пия едни билкови хапчета St.John's wort, но май не помагат.Спорта ми помага да понасям по-леко стреса.Може би трябва да си направя нещо като парти терапия, да излизам по-често, да общувам повече П.П. Ето, че с ваша помощ си направих някои изводи за себе си и проблемите ми, а и ми олекна като споделих всичко това
__________________
But I still haven't found what I'm looking for... Всяко зло за добро... Внимавай какво си пожелаваш... http://www.lowcarbfriends.com/bbs/ |
#102
|
||||
|
||||
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
#103
|
||||
|
||||
Цитирай:
Аз съм от тия дет се изливат,казват си всичко,за да решат угризението,ако нещо не съм направила,каквото се е очаквало.Хич не се опитвам да с еоправдавам пред себе си,камо ли пред другите. Научила съм се да казвам и признавам всичко пред моя милост Аз и мъжа,който ме е избрал за партньор и моите приятели. Честността сякаш ме отдалечава от депресията
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#104
|
|||
|
|||
И аз имам този проблем, но депресията ми е на периоди. Без някаква кой знае каква причина. Не се депресирам от нещо конкретно или от някаква случка, а ей така се случва. Единственото което ме е крепяло в такива моменти е мисълта че ако направя някоя глупост това може да нарани родителите или приятеля ми... Всъщност заради тях и заради него все още не съм стигнала до крайности.
|
#105
|
|||
|
|||
Излекувах си депресията, когато се наредиха нещата при мен в личния живот, започнах работа която ми беше мечта, и ме приеха да уча това което искам. Най сигурното лечение на депресията е да докажеш на себе си и на околните че можеш да се справиш с предизвикателствата, че можеш да постигнеш целите и мечтите си.
Колкото до външния вид - позитивната нагласа и удовлетвореността от живота ми се отразява положително. |
#106
|
||||
|
||||
и мен не ме лови депресия,от как си харесах носа и зарязах бившия си.супер си ми е сега
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#107
|
|||
|
|||
За съжаление депресията при повечето хора е хронична.Трудно можеш сам да си помогнеш! Но има начин.Мога да го споделя с всеки желаещ.
|
#108
|
||||
|
||||
Наистина определено всеки човек е бил някога в депресия и се е чувствал неприятно. Важното е да излезем от това състояние и го заменим с по-приятно еуфорично такова.
|
#109
|
||||
|
||||
Ясно, че всеки е имал някакви такива периоди, но и за мен химията не е решение.
Моето мнение - намери източника на депресията и го отстрани или поне изолирай. Немери си хобита, които ти доставят удоволствие. В никакъв случай не се затваряй в къщи и не оставай сама. |
#110
|
|||
|
|||
преди 2 дена на една пешаходна пътека ми минаха през краката от тогава не съм на себе си.постоянно плача дори приятелят ми едвам ме търпи даже се чудя как не ме е убил до сега .. миналото лято пиех валериан и то не под някакъв режим, а просто когато изпитвах нужда (което бесхе всеки ден) пиех по повече от 3 хапчета.казваха ми, че тази моя депресия и избухванията (понеже аз съм адски избухлива) са резултат от валериана.не искам да се чувствам така..по принцип съм весела и много се усмихвам сега не знам какво се случва.чувствам се адски сама и необичана, а семейството ми се отнася с мен толкова добре, че чак ми е жал.моля ви дайте ми някакъв съвет
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|