|
#761
9th April 2009, 21:34
|
|||
|
|||
Цитирай:
Това също ми е любимо от неговите: Stopping by Woods on a Snowy Evening Whose woods these are I think I know, His house is in the village though. He will not see me stopping here, To watch his woods fill up with snow. My little horse must think it queer, To stop without a farmhouse near, Between the woods and frozen lake, The darkest evening of the year. He gives his harness bells a shake, To ask if there is some mistake. The only other sound's the sweep, Of easy wind and downy flake. The woods are lovely, dark and deep, But I have promises to keep, And miles to go before I sleep, And miles to go before I sleep. 
|
|
#762
10th April 2009, 09:22
|
|||
|
|||
|
Какво да търся повече от тебе ?
Нали на друг душата си дарих. Нали викът ми, вече непотребен, за тебе си остана просто вик? Но всъщност той ти носеше събрани любов, омраза, радост и тъга и търсеше у тебе стари рани, ала намери мъртва любовта. И аз не зная била ли е жива и викал ли си като мен и ти , или с любов тъй приказно красива ти вместо мене друга надари? И дарът Божи - силно да обичаш за мен превърна се в обречен вик ... Не ме ли търсиш често сред тълпата или си ме спомняш само миг ? Днес пак глава във пясъка заравяш и все отказваш да ме видиш ти ... Какво да търся повече от тебе , щом аз на друг душата си дарих ... .................................................. ......... Когато седиш в тъмнината сам, когато искаш,а неможеш да летиш. Тогава се сещаш за някоя,някъде там, която се молеше да я обичаш. И искаш тази някоя,някъде там, да е при теб тази нощ сега, защото си самотен,не просто сам, и то не само сега в нощта. А тишината е някак много шумна, и всичко в тебе силно крещи. Как си могъл да оставиш тази жена? И очите ти се пълнят със сълзи! Днес едва разбра ,какво направи преди, защото днес си различен,днес си друг. И тази някоя там вече няма за теб сълзи, но тя не е просто някоя,някъде там, тя бе жената,която нямаше да те остави никога САМ!!!!
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш.
|
|
#763
10th April 2009, 16:33
|
|||
|
|||
|
При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха - беше храбър наистина, така че, когато В една хубава сутрин му се стори, че вижда нещо отвън той каза си: "Нищо! навярно е сън!" И сигурно имаше за себе си право да го казва с такова убеждение здраво - вън нямаше нищо наистина. И когато във същата тази хубава сутрин чу, че някой го вика от къщния праг, той пак каза си: "Никой!" и влезе си пак. И пак беше прав така да си казва, но тоз път усети как страх го полази - вън нямаше никой наистина, но той се почувства в тази хубава утрин от света тъй далече и самотен дотам, че в действителност вече не бе истински сам: тези Никой и Нищо, плът добили зловещо, бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш.
|
|
#767
10th April 2009, 18:54
|
|||
|
|||
|
Talking to me through the summer night
Your winter voice - it warms me though we are out of line of sight... Walking with my fingers, make a path to you. The thing that keeps me here tries and lingers. Sometimes feeling blue... Such blue skies I want to fly away from back to winter and its dawn. But for now my pen it wanders and it ponders - a message, a little too forlorn! Not to worry, soon I'll leave the graveyard shackles, that bound me here back to the one whose heart I hold forever oh so dear!  Това е написано от моя приятел за мен, все пак ще си спестя името му!
|
|
#770
10th April 2009, 20:07
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
| Контрол над темата | |
| Начин на разглеждане | |
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 12:53.