[bibi_82]

Първоначално написано от еМ ДжИ

Аз например, никога не бих се чувствала добре на чуждо място. Най-важното за мен е здравето, спокойствието, приятелите и готините моменти. Единствено здравето е евентуална причина да замина, защото се оказва, че тук не можеш да разчиташ да ти спасят живота. Но за пари никога не бих заминала.

Ем, съгласна съм до голяма степен с теб и може би това е причината още да съм тук НО точно липсата на спокойствие в родината ни до голяма степен е причина за това много хора да заминат да си търсят щастието другаде ( или поне да опитат ) Да тук са семействата ни, приятелите ни, тук са корените ни, но не и спокойствието...Не мисля че човек може да е спокоен когато се чуди какво да сложи на масата всяка вечер или не може да отглежда спокойно децата си или родителите му мизерстват с по 200 лв пенсия и т.н и т.н...Не мисля че е редно държавата да я няма никъде а ти да живееш сякаш напук на нея с единствената идея да оцелееш, защото в доста от случаите в България хората не живеят - те просто преживяват... някак си, чукат на дърво да не им се случи това и онова а ако се случи почват да призовават да пратим по някое смс-че...Обичам родината си но от държавата бих се махнала на мига

[Mycka]

Първоначално написано от bibi_82

Обичам родината си но от държавата бих се махнала на мига

и аз...

[еМ ДжИ]

Първоначално написано от bibi_82

Да тук са семействата ни, приятелите ни, тук са корените ни, но не и спокойствието...Не мисля че човек може да е спокоен когато се чуди какво да сложи на масата всяка вечер

Аз пък не мисля, че да се адаптираш, да учиш език, да преглъщаш обиди, да тръсиш работа и да не можеш да разчиташ на никого е точно спокоен живот. Естествено, не може да се сравнява с това да няма, какво да сложиш на масата, но и там може да се озовеш в подобна ситуация. Според мен, човек може да бъде спокоен, ако се чувства доволен от живота си. Ако е недоволен, мърморан и негодува от всичко, то той ще е такъв навсякъде, все нещо ще му пречи ...

Единственото, което пак наричаме спокойствие, това е спокойствието за живота, да не ни го отнемат някъде случайно, това е ОТВРАТ и втората причина, поради която бих заминала.

[bibi_82]

Първоначално написано от еМ ДжИ

Аз пък не мисля, че да се адаптираш, да учиш език, да преглъщаш обиди, да тръсиш работа и да не можеш да разчиташ на никого е точно спокоен живот.

С изключение на ученето на език другото може да се отнесе и за българската среда - даже обидното отношение от страна на работодатели тук е доста в повече...

[katie]

Първоначално написано от еМ ДжИ

че да се адаптираш, да учиш език, да преглъщаш обиди, да тръсиш работа и да не можеш да разчиташ на никого е точно спокоен живот.

Ем, сега се замислих, повече обиди и профанско отношение отколкото в милата родина не съм търпяла никъде. А да се адаптираш никога не е проблем - готини хора има навсякъде по света и купона можеш да си правиш както в София така и в Осло например. Дори и притеяли си намираш - да, не е като с приятелите от детинство, но това не зависи от държавата а от възрастта.

Аз съм на мнение че ако дадеш шанс на страната и на хората в нея и те ти се отплащат със същото. И макар че съм родена българка благодаря на съдбата и обстоятелствата че мога да живея където си избера.

[elle_]

На мен много скоро ми предстои заминаване и то за дълго.Преди време, когато не беше сигурно дали ще се случи, много се надявах да успея да замина...Обаче сега като се замисля, осъзнавам, че въобще не ми се тръгва Единствената причина, поради която искам да напусна България в момента, е майка ми...Не съм я виждала от 3 години и толкова много искам да я прегърна
Наистина, не казвам, че живота ми е бил прекрасен, но все пак съм прекарала 20 г. тук...Всичко, което съм обичала и ще обичам е тук - семейството ми /освен мама/, приятелите ми, дори котката ми със звучното име Фабио Просто в момента в главата ми се въртят толкова спомени...Не изпитвам страх от това, че ще заминавам...Просто едно нежелание да се отделя от живота, който познавам!

[Gossow]

Първоначално написано от elle_

На мен много скоро ми предстои заминаване и то за дълго.Преди време, когато не беше сигурно дали ще се случи, много се надявах да успея да замина...Обаче сега като се замисля, осъзнавам, че въобще не ми се тръгва Единствената причина, поради която искам да напусна България в момента, е майка ми...Не съм я виждала от 3 години и толкова много искам да я прегърна
Наистина, не казвам, че живота ми е бил прекрасен, но все пак съм прекарала 20 г. тук...Всичко, което съм обичала и ще обичам е тук - семейството ми /освен мама/, приятелите ми, дори котката ми със звучното име Фабио Просто в момента в главата ми се въртят толкова спомени...Не изпитвам страх от това, че ще заминавам...Просто едно нежелание да се отделя от живота, който познавам!

Нали ще се сбогуваш с мен преди да заминеш

[elle_]

Първоначално написано от evelinho

Нали ще се сбогуваш с мен преди да заминеш

Разбира се...Как може въобще да питаш

[Gossow]

Първоначално написано от elle_

Разбира се...Как може въобще да питаш

къде ще ме водиш

[elle_]

Първоначално написано от evelinho

къде ще ме водиш

На мач...Ама трябва да е Литекс-Левски Да видим кой ще бие