IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #251  
Стар 7th June 2010, 19:54
Lili555 Lili555 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2010
Мнения: 16
По подразбиране

През сълзи ви пиша, защото вече немога да се търпя, дори факта че споделям такива лигавщини ме дразни!
Откакто се помня имам проблеми с килограмите (което ще рече около 4 годишна-преди това съм била злоядо дете)-винаги вървях по-едра от останалите, по-късно...когато бях на 12 започнах да ги "преборвам"(килограмите) и докато се усетя анорексията ме застигна и точно за половин година спаднах под нормалните 11% мазнини за жена и така органите ми започнаха един по един да се увреждат...В началото наще се бориха с мен, после започнахме да ходим по доктори ...и след 3 години и половина преборих анорексията(или поне така си мислят наще без психолог)...даваха ми какви ли не лекарства от най-слабите до най-силните в забранени според листовката доза...и тогава дойде деня в който аз се преродих...манталитета ми тотално се промени, живота ми, отношението на хората около мен и въпреки че бях качила точно 23килограма за 1 месец хората бяха много по-мили от времето когато изглеждах като фотомодел....и така аз пак имах приятели, сравнително щастие и спокойствие...или поне наще така си мислят...
Оттогава мина година и половина, в началото се опитвах да се боря сама с качените килограми, после наще ме водиха на диетолог и почти успях да ги кача но мисълта за непрекъсбатия контрол над това което ям ме влудяваше все повече и в последствие пак ги качих...междувременно видях чужбина, потръгна ми със силния пол (имах пълноценни и дълги и не чак толкова ълноценни връзки) но в един момент просто това което е в мен пак ме пребори и...това което виждам в огледалото не съм аз, не съм това което искам да дам на приятелите си и на бъдещето си от себе си...имах прекъсвания от по 2-3 месеца веднъж или 2 пъти в които не съм повръщала, но за сметка на това неискам да смятам общата сума за всички хапчета за отслабване която съм похарчила за тези периоди(още по-малко че наще незнаят)...Междувременно направих и сумати безсмислени неща с които слава богу се преборих-пропуших, пропихсе но това свъши в един "хубав слънчев ден" когато майка ми ме завари заспала пияна на леглото ми с 2празни бутилки червено вино на мивката (това беше един от онези тежки дни в които ми се налагаше да повръщам по 3 пъти един след друг като веднага след това пак ядях и пак повръщах и най-накрая се спирах с хапчета или аклохол за да се спра...)Майка ми разбра за много малка част от нещата които са ми се случвали, но откровенния разговор не помогна по същество - тя все още не иска аз да съм хубава, нейната представа е че съм нормална, а аз(за да съм на теглото на което съм се чувствала най-добре и не съм имала проблеми) трябва да съм с 15 килограма по-малко...а още дори нямам 17 :С
Сигурно ме мислите за най-лигавото дете, за най-голямата измет, с най-глупавите родители..но искам да ви кажа, че не е така-едно време бях страхотно дете, бях сред най-добрите по успях в цяла София, винаги съм помагала на приятели, имам страхотни родители, чисто и спретнато жилище и уча в една от най-престижните гимназии(надявам се никой от този форум да не ме познава)...но напоследък и училището ми се опъва...покрай всиката тази борба най-накрая си пролича и в част от оценките ми и отсъствията ми-често съм съситана и немога да отида на училище...даже след една кавга с наще една учителка си помисли, че наще ме бият защото очите ми бяха подути от рев...както и да е..малко е иронично на моменти...
Е....днес е един от тези дни в които повръщам по 3 пъти и пия по 15 таблетки на ден...без наще да знаят...все си казвам-стегни се момиче, имай търпение и все започвам, издържам месец-2, нещо ми прищраква и...пак същата история...а моите проблеми в това отношение започнаха много рано, но сега ги виждам в начален стадий и в дуги мои съученички....ДОри немога да си спомня кака навремето успях да отслабна, да контролирам апетита си без такичва изцепки....иска ми се пак да мога и в същото време-не ми се иска(все пак не си заслужава жертвите)...не ми се иска пак да прекрачвам границата....

Пиша ви, за да ви помоля за координатите на някойа психоложка която ви е помогнала-моля някой който е минал през тога да ми пише
(и предупреждавам-ако психоложката е някоя кльоща без семейство и приятели или някоя дебелана която е по-сбърката и от мен и само ще ме кара да плача там, да говоря с наще или да не свалям килограми, защото иска всички околонея да са същите дебелаци ще рискувам да се преборя сама ..или поне ПАК да се опитам!)

Моля пишете и ...предварително благодаря на който си е напправил труда да прочете целия пост.

Със съвет да не тръгвате по наклонената права никога.
Анонимка
Отговори с цитат
  #252  
Стар 7th June 2010, 19:57
Lili555 Lili555 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2010
Мнения: 16
По подразбиране

П.П.Ср за спам-а, но да предупредя,че като една непълнолетна нямам много пари-ако трябва ще намеря малко от някъде но немога да разполагам с повече от 50лв(и то макс) на месец, и въпреки това-моля помогнете!
Обещавам, че ако някой ден при мен нещата се подредят ще направя специален кабинет за такива като нас...
Отговори с цитат
  #253  
Стар 10th June 2010, 15:47
слънце слънце не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2008
Мнения: 15
По подразбиране

Мили момичета, специализираната помощ е много много скъпа, около 50 лв на час. И те викат два пъти седмично, а ако не си и от София става направо страшно. Аз се мъкнех по кабинети през целите 10 години на болестта си и нямах АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ напредък, даже ставаше по-зле.
Аз все си оставам убедена, че силата е в нас. И ВОЛЯ момичета /и момчета/ - ВОЛЯ, ВОЛЯ И ПАК ВОЛЯ.
Аз също имам силното желание да помагам на такива като нас. Но незнам как, аз дори не проумях от къде намерих силите за себе си. На 24,07 започвам третата година, в която не съм повръщала. А какво тъпчене само беше... и повръщане къде ли не...
Пожелавам ви успех в борабта със себе си и воля и помнете, че ако се издъните веднъж това не означава, че сте се провалили. Просто забравете издънката и продължете напред. И споделете с някой.
__________________
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
Отговори с цитат
  #254  
Стар 10th June 2010, 22:06
Lili555 Lili555 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2010
Мнения: 16
По подразбиране

Ох...благодаря за споделения опит- 100 лв седмично-просто няма шанс да ги дам на някой който е учил по учебник какво представлява то "булимията" а всъщност да си няма и на представа какво е от вътре..
Отговори с цитат
  #255  
Стар 13th June 2010, 17:19
слънце слънце не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Feb 2008
Мнения: 15
По подразбиране

Права си Lili555,незнаят какво ти е от вътре. Ходила съм при д-р Бояджиева, която ме караше да описвам на един лист всичко, което ям по часова, кога го повръщам и как точно се чувствам като започне да ми се повръща... Сякаш имах време за вчико това. Не искам да кажа нищо лошо за нея, знам че има много доволни момичета от посещенията си там, но аз лично не постигнах нищо. При Мадлен Алгафари също имах пълен провал - караше ми да си представям неща на някаква музика и не можеше да проумее как нямам никакви красиви или каквито и да било картини в главата си, а аз наистина не виждах нищо, не усещах нищо. С нея тогава работеше и Велизар Вангелов - събраха ни около 10 момичета с еднакви проблеми и трябваше да крещим в една стая една по една, всяка заобиколена от всички останали.
Бях доволна единствено от един доктор - д-р Тодор Господинов, като човек имам в предвид. Дори звъня в къщи да пита как съм. Не работеше за парите, беше добър с мен. Той тогава използваше ароматотерапия и цветотерапия... Но изглежда аз не поддавах. Тогава волята ми беше слаба. Просто не е бил момента.
Не искам да те обезсърчавам. Вярвай в себе си. И твоят момент ще дойде, когато просто ще разбереш че можеш да го направиш.
Успех
__________________
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
Отговори с цитат
  #256  
Стар 18th June 2010, 09:56
Demencia Demencia не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Jun 2010
Мнения: 1
По подразбиране

Мили момичета ,
аз също имах подобен проблем .
При мен беше странно първо преди 2 години започнах с диетите и отслабнах около 10 кг. станах 50 кг и бях доволна от себе си .
Проблема пир мен дойде след това , тъй като от малка имам проблем с перисталтиката , една позната ми препоръча да пия слабителни бонбони Лахал. Пих ги за кратко и осъзнах колко е лесно с тях . Хапваш малко но преди това бонбон и всичко веднага излиза и така стигнах до момента в който преди всяко хранене пиех такива .Храна в организма ми не оставаше . Вечно ми беше зле гадеше ми се . Изпадах в моменти на лакомия и тъпкане и седмици в който приемах повече слабителни от колкото храна.
Някак си обаче се спрях . Все още ме е страх да се храня нормално ..... Но поне не пия такива боклуци . Личния ми лекър ми предписа нещо за метаболизма и се оправих , стомаха на моменти още ме боли .
Та исках да ви кажа при мен решението беше спорт . Много спорт когато се сетя за диети и гадости отивамда тичам .
Отговори с цитат
  #257  
Стар 18th June 2010, 14:26
Аватара на Miss_Murderer
Miss_Murderer Miss_Murderer не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 614
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от Demencia
Мили момичета ,
аз също имах подобен проблем .
При мен беше странно първо преди 2 години започнах с диетите и отслабнах около 10 кг. станах 50 кг и бях доволна от себе си .
Проблема пир мен дойде след това , тъй като от малка имам проблем с перисталтиката , една позната ми препоръча да пия слабителни бонбони Лахал. Пих ги за кратко и осъзнах колко е лесно с тях . Хапваш малко но преди това бонбон и всичко веднага излиза и така стигнах до момента в който преди всяко хранене пиех такива .Храна в организма ми не оставаше . Вечно ми беше зле гадеше ми се . Изпадах в моменти на лакомия и тъпкане и седмици в който приемах повече слабителни от колкото храна.
Някак си обаче се спрях . Все още ме е страх да се храня нормално ..... Но поне не пия такива боклуци . Личния ми лекър ми предписа нещо за метаболизма и се оправих , стомаха на моменти още ме боли .
Та исках да ви кажа при мен решението беше спорт . Много спорт когато се сетя за диети и гадости отивамда тичам .
браво на теб! наистина, за да се измъкнеш трябва много воля и сила!
Отговори с цитат
  #258  
Стар 25th June 2010, 19:16
Lili555 Lili555 не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Mar 2010
Мнения: 16
По подразбиране

А знаете ли кое според мен е най-лошото - хората, които са се преборили с това нямата законното право ка кажат нищо по въпроса - трябв ада си "спациалист" за да имаш кабинет, иначе могат да те осъдят ако нямаш разрешително....поне тъпите хранителни разстройства ме научиха какво занчи да бъдеш човек(през останалото време де...)колкото и тъпо да звучи....
Отговори с цитат
  #259  
Стар 27th June 2010, 11:10
Аватара на *axeny*
*axeny* *axeny* не е на линия
Потребител
 
Регистриран на: Jul 2009
Мнения: 41
По подразбиране

Ей, Лили! Видя ли си личните Чисто приятелски искам да си поговорим, ако желаеш
Отговори с цитат
  #260  
Стар 3rd July 2010, 19:51
magi_bg magi_bg не е на линия
Новобранец
 
Регистриран на: Jul 2010
Град: Русе
Мнения: 11
По подразбиране

Лесно е да смъкнеш килограмите,глад,хап4ета,сп орт...но после идва един страх,голям страх,4е след като спреш диетата и запо4неш нормален живот,вси4ко ще рухне.Всяка хапка ще се лепи,хората няма да ме харесат.просто е ад.Имала съм момента ,в които искам да се самоубия,вси4ко запо4на от една болест-кисти на яй4ниците.Никога не сам била пълна,напротив дори се 4удех на пълните как не могат да отслабнат.Появиха ми се кисти,ка4их около 10кг,лекувам се,нямам проблем с болестта,но с килограмите ДА. Запо4нах да намалявам храната,след това каквото хапнех го повръщах и в един момент си казах защо да хабя храната,няма да ям пове4е. Това е един голя ужас хора,голям.Постоянно си мисля,ако изям тази ябълка ще напълнея,нее няма да я ям. Слабея и се присмивам на другите,как ядът и немогат без храна,смешни са ми.ПРосто искам да съм както преди,да ме харесат хората,а с това шкембее... От 3 години съм все на диетаи,все неуспешни поне за мен.Бях 60кг,смъкнах до 50,оба4е искам още,искам да съм 42 43.И сега запо4нах поредната диета,само плодове и зелен4уци и гледам да не ги повръщам.Писва ми ве4е,кога ще свърши това! ИСкам да стана 42 кг и да съм нормална както преди! Главата ми ще гръмне,станала съм толкова нервна!!! Помогнете ми!
Отговори с цитат
Отговори


Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: ПомощБулимия
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 12:44.