IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #1  
Стар 11th November 2009, 10:48
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране Приказки за размисъл

Това е заглавието на една книжка на Хорхе Букай (много тенкс на една мацка, която ми го представи ), но в тази тема предлагам да публикуваме всякакви приказки, които са ви впечатлили. Надявам се да се включите с ваши предложения.
Приятно четене!


ДЕЦАТА БИЛИ САМИ
(Хорхе Букай, "Приказки за размисъл")

Майката излязла рано сутринта и оставила децата на грижите на Марина - осемнайсетгодишно момиче, което понякога наемала за определени часове, за да се грижи за тях в замяна на няколко песос.
Откакто починал бащата, времената станали твърде трудни за семейството, жената не можела да рискува работата си, като отсъства всеки път, щом бабата се разболеела или била извън града.
Когато годеникът на Марина позвънил, за да я покани на разходка с новата си кола, тя не се двоумила дълго. Така или иначе, децата спели редовния си следобеден сън и нямало да се събудят преди пет.
Щом чула клаксона, грабнала чантата си и изключила телефона. Погрижила се да заключи вратата на детската стая и прибрала ключа в джоба си. Не искала да рискува Панчо да се събуди и да слезе по стълбите да я търси, защото в края на краищата бил само на шест години и можел да падне и да се удари по невнимание. Освен това, казала си, ако се случело нещо такова, как щяла да обясни на майката, че детето не я е намерило?
Може би било късо съединение вът- включения телевизор, в някоя от лампите в хола или искра от камината; във всеки случай, когато завесите пламнали, огънят бързо стигнал до дървената стълба, водеща към спалните.
Събудила го кашлицата на бебето, предизвикана от дима, който се процеждал изпод вратата. Без да му мисли, Панчо скочил от леглото и натиснал резето, за да отвори вратата, но не успял.
Ако я бил отворил, той и няколкомесечното му братче щели да бъдат погълнати от пламъците за няколко минути.
Панчо започнал да вика Марина, но никой не отговорил на зова му за помощ. Така че се втурнал към телефона в стаята (знаел как да набира номера на майка си), но той нямал сигнал.
Панчо разбрал, че трябва да измъкне братчето си оттам. Опитал да отвори прозореца, който гледал към външния корниз, но било невъзможно за малките му ръце да освободят предпазителя, а и дори да успеел, след това щяло да се наложи да отстрани телената мрежа, която родителите му поставили за безопасност.
Когато пожарникарите приключили с гасенето на огъня, всички говорели само за едно: как това толкова малко дете е успяло да счупи само с една закачалка стъклото и след това решетката?
Как успяло да понесе бебето в раница?
Как успяло да се придвижи по корниза и да се спусне по дървото с този товар?
Как успяло да спаси живота си и този на братчето си?
Възрастният началник на пожарникарите, човек мъдър и уважаван, им дал отговора:
- Малкият Панчо е бил сам.... Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #2  
Стар 11th November 2009, 10:53
Аватара на atanasdk
atanasdk atanasdk не е на линия
Потребител
 
Регистриран на: Feb 2007
Град: Sofia
Мнения: 69
По подразбиране

хубава тема, по-късно като имам време и аз ще публикувам...
__________________
"Светът е красив със своето разнообразие."
Отговори с цитат
  #3  
Стар 11th November 2009, 11:07
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

Окованият слон

-Не мога–казах му. -Не мога!
-Сигурен ли си?- попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, ,че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа…..
И без да чака отговор, започна да разказава.

Когато бях малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона ,който беше любимото ми животно и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демострираше невроятното си тегло, ръста и силата си …. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дъряо от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук явно има някаква закадка.Какво го спира тогав? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, ,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някои от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран.

Тогава зададох съвсем ясно въпроса :“Щом е дресиран, защо го оковават ?„.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерило достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представиш беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също….. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участа си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си….

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че “не можем” да направим кум неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме е главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: “Не мога и никога няма да мога”.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единствения начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа….
Цялата си душа!

Oт “Нека ти разкажа” от Хорхе Букай
Източник: http://www.georgio.org/blog/?p=137
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #4  
Стар 13th November 2009, 10:31
Аватара на DWP
DWP DWP не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Jan 2008
Град: Варна
Мнения: 5 527
По подразбиране

Не е приказка, но все пак смятам, че мястото му е тук.

Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз; и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи" - Фриц Пърлс ( немски психиатър и психотерапевт )

Из "Писма до Клаудия" - Хорхе Букай
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her
Отговори с цитат
  #5  
Стар 13th November 2009, 10:34
Аватара на Lilith
Lilith Lilith не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: May 2007
Мнения: 2 870
По подразбиране

Стрейндж, темата е страхотна Настръхнах докато чета постингите... много са силни!!

Дев, мн як цитат
Отговори с цитат
  #6  
Стар 13th November 2009, 14:55
Аватара на hera
hera hera не е на линия
Редовен
 
Регистриран на: Jan 2008
Мнения: 251
По подразбиране Приказки за размисъл

отдавна пазя това,но незнам кой е автора.....

ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.
Когато той се обърна към мен, ми каза:“Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи.
Те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.
Сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.
Прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.
Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.
От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.
Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".
Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.
Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...
Отговори с цитат
  #7  
Стар 13th November 2009, 15:04
Аватара на Мариса
Мариса Мариса не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Jun 2009
Град: София
Мнения: 8 631
По подразбиране

hera-Благодаря ти,че постна това.

Много интересна тема,невероятна поука от приказката за слона.
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив
Отговори с цитат
  #8  
Стар 13th November 2009, 15:40
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Когато починала съпругата на скандално известния , груб и устат американски журналист от 70-те и 80-те години Джордж Карлин ,той написал тази невероятно изразителна статия, четена и препрочитана от хиляди хора :

" Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.
Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. "
Отговори с цитат
  #9  
Стар 13th November 2009, 15:43
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Интервю с.... Бог

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.

- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... – казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание.
Отговори с цитат
  #10  
Стар 13th November 2009, 15:47
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Какво е любов завинаги?!
Питаш ме дали ще те обичам вечно, но аз не зная отговора! Зная, че ще ми се сърдиш, но аз наистина не зная отговора, затова всеки път се усмихвам глуповато и мълча! За мен любовта няма минало, нито бъдеще! Любовта не зависи от времето, зависи от хората. Не зная дали ще те обичам вечно, но зная, че те обичам сега!
Не гледам стари снимки, защото емоцията избледнява с времето. Важно е, че те виждам сутрин, когато се събуждам - наслаждавам се на истинския цвят на кожата ти, на първите бръчици около очите и устните, на скръбта и радостта ти! Такъв те обичам, защото си истински! Не чета и старите писма с хилядите „Обичам те”, с хербаризираните в тях сухи червени рози и обещанията, които отдавна сме забравили… Обичам да слушам гласа ти чист и неподправен, различен всеки ден. Обичам виковете, нежните думи, отчаянието и надеждите ти, защото те правят любовта ни пълнокръвна и жива …
Не се взирам и в бъдещето. Да, обичам да мечтая, да си представям картини от необозримото време, но, за да стигнем в бъдещето, трябва да преживеем безброй мигове от настоящето! Затова не ти казвам, че ще те обичам вечно - не искам мислите ми да са толкова далече и да пропускам щастието от този миг, сега, тук, докато съм сгушена в теб, докато усещам милувките ти, ритъма на сърцето ти … докато те чувствам като част от мен самата …
Обичам те сега, защото само сега има значение!
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Приказкизаразмисъл
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 00:39.