[hatred]

Аз пък мисля, че любовта към нездравословните храни ви е насадена. От разпространението на американския хранителен модел ли, или от друго, не знам. Биологично обосновано е организмът да се стреми към тези храни, които са присъствали традиционно в режима на предците му. Чипсовете и вафличките не попадат в тази категория.

А лично на мен пърженото например ми е противно от малка. Сладкарски изделия също не обичам особено много. И друг път сме го коментирали и ще повторя, че това в много висока степен зависи от начина на хранене в детство.

[hatred]

Mena, и мен ме отвращават Най - странното е, че при все че съм вегетарианка, май пържените картофи ме отвращават повече от пилето

[daliq]

безразборното хранене води до много тежки последствия за организма
но не позволявайте да се стига и до това
"Страдащите от орторексия се хранят, за разлика от анорексиците, които гладуват. Вкопчените в диетата, те изключват от менюто си червените меса, мазнините, захарта и всички продукти, приготвени с консерванти. Могат цял ден да посветят на търсене из магазините на точната храна. Следят за всяка поета калория и грам, издигат на пиедестал натуралните храни."

защото нищо стигащо до крайност не е нормално , и все пак смятам че омразата към пържените картофи е , като не слушането на чалга , когато няма опасност да навреди на репутацията , се прекалява

[hatred]

daliq, съзнавам, че отговарям доста точно на определението, което си посочила.

Но все пак, в днешно време сме поставени в една по - особена ситуация. Храната, която ни се предлага, е буквално отровна. Не може да не сме селективни.

[aniK]

Аз мисля, че вкусът се възпитава. Започва с в детството. Случва се да не е възпитан "правилно" (по нечии критерии) и когато детето или пораснал вече човек започне сам да избира с какво да се храни, може да промени този вкус.
Пример: моят 3-годишен син яде задушени, а не пържени картофи, бабините му кюфтета не ги харесва, з'то са бъкани с подправки и запържени с брашно, с охота хапва броколи, карфиол, спанак, извара и т.н. Овечсени ядки например не мога да му пробутам, но не го и насилвам.
Няколко пъти съм му взимала МакДоналдс (когато сме с други деца), но той отказва и сандвича и картофките... Пък Кока-Кола изобщо не знае какво е. Е, има си и някои детски "салбости"
Идеята ми е, че е много относително какво е вкусно и какво не. Просто е навик.
Изпадането в крайности във всяко отношение е психическо отклонение, независимо дали става въпрос за хранене или друго

[goldish]

daliq, това определение за психична болест е доста повърхностно. Мисля, че за да се числим към дадена психична болест най-малкото трябва 6 години да сме учили медицина и после 5 да сме специализирали психиатрия. Наистина е несериозно да се поставят така лекомислено такива етикети.
Има хора, които са вманиячени на тема чистота- тях сигурно трябва да ги затворим направо. Ние просто държим на чистотата на храните, които ядем.

[alica]

Първоначално написано от aniK

Аз мисля, че вкусът се възпитава. Започва с в детството.

моето мнение е- вкусът е личностен и е заложен още с раждането. възпитава се култура на хранене. под култура на хранене разбирам, не само употребата на прибори, а подбор/избор на качествена храна, консумирана в умерени количества.

[allie]

аз също мисля, че вкусът се възпитава, но и до някъде е вроден ... аз например не понасям козунак, т.е. няма да преяждам по Великден. Не обичам и кроасани и пържени картофи. Не ме отвращават, просто не ми е вкусно и няма връзка с диети. Но пък шоколад никога не отказвам. И лазаня със сиренца

[daliq]

работила съм година и половина в детска градина , като учител, върху децата има наблюдения и то доста пространни
на всички има даваме едно и също и няма едно с едно да го изяждат с една и съща лекота така че ....... до голяма степен е заложено , никой не се ражда любител на пържени картофи , но злоядите деца са си злояди това е

[daliq]

Първоначално написано от goldish

daliq, това определение за психична болест е доста повърхностно. Мисля, че за да се числим към дадена психична болест най-малкото трябва 6 години да сме учили медицина и после 5 да сме специализирали психиатрия. Наистина е несериозно да се поставят така лекомислено такива етикети.
Има хора, които са вманиячени на тема чистота- тях сигурно трябва да ги затворим направо. Ние просто държим на чистотата на храните, които ядем.

За да се числим към някакво заболяване , трябва да сме болни не да сме го учили......
нито една анорексичка не признава , че е такава нали , сигурно анорексията е била смешно заболяване преди 10 години но сега .......
и за не си признавам , че външният ми страх от насекоми е вътрешен ужасссс.......... това по повод на чистенето
но чистенето и страха от насекоми не оказват влияние на здравето ни нали, и никой не го затварят за това в лудница или поне 1 на 100
няма анорексичка която да не стига до болница
така че нека да се храним , така че това да ни прави щастливи
най лесно се познава гладна жена , хахахаха това се чете в очите и и лошото е че мъжете го виждат