[valeto]

О, Windows! Три дена храбро инсталирах .
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.

Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най-подир,
а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инсталирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.

[HATE]

Това ме сеща за Фатални Мозъчни Изкривявания, a пък те ме сещат за Artery - Control

[DWP]

Целуната от слънцето
Лиляна Стефанова

Целуната от слънцето
в началото на пътя.
С какво заслужих аз
светлинното знамение,
което не угасва
в най - черен ден
и здрачен час.

Преминах през годините
слънчасала
от страсти и желания,
запалила от изгрева перо,
облъчена
от огнени събития,
превратности и драми,
изпила
лъч след лъч
надежда за добро.
Веднъж ли тежки облаци
над гробове и рани?
Веднъж ли дълги сенки от измами?
Веднъж ли плаках от безсилие
и търсех лек?...

Но бях.
Белязана? Избрана?
Но бях целуната от слънцето
в един безумен век.

[valeto]

РОДНА СТРЯХА

Сиво блокче от панели
с паркинги отвред
и коли нагъсто спрели,
както му е ред.

Тука, между два калкана
на белот играх,
силуета на Балкана
пак от тук видях.

Тука бащини шамари
първи път узнах,
палнах първите цигари,
сторих първи грях.

Блокченце на дни щастливи
сред комплекса мил -
и за две коли красиви
не бих те сменил !

И се чудя на старика
като гледа блед
снимка с къща белолика
с две липи отпред.


днес ми е ден за тая тема

[rokoko]

[PeCinCe]

DWP

[rokoko]

Лабиринт от чувства

Златото в косите ми събрано
осветява пътят, който води
към мойта мисъл поетична.
И в чувства странни претопявам
нови сенки които гъделичкат
сетивата на душата ми лирична!!!
В лабиринт на чувствата попадам
и трудно ще успея да изляза,
лутайки се ще пострадам
и с нарастващ миг
нежни чувства в мен нарастват!!!
Търся изхода , а той е там,
където простира се краят....
И искам да те прегръщам насън,
където тайните ми чувства се прокрадват!
Ти си лабиринт за мен,
В който ще се лутам, денонощно!!
Вероятно е причината ,
да се зараждат -
нови чувства с изход невъзможен!!!


ТОва е новото ми авторско стихче

[chokladkaka]

ДВЕ ТЪРСЕНИЯ БЕЗ ПОСВЕЩЕНИЕ

Бояна Петкова

I.

Ще дочакам ли някога
ти да ме търсиш,
нокти да впиваш в моите длани
и от очите ти тъмни искрици
да осветяват ярко плътта ми?
Ще се сблъскам ли някога
с теб неочаквано,
точно зад ъгъла на моето циганско лято
с тъжна усмивка, забравено минало
и две шепи есенно злато?
Ще ме видиш ли някъде
боса на клада от страсти
в бяла рокля на самодива -
грях и наслада в косите си вплела,
бавно умираща, гордо красива?
Ще те намеря ли някога
на кръстопът да ме чакаш
и да знам, че само аз съм сега
твое спасение и изкупление,
недокосната твоя жена?

II.

Ще ме спреш ли някъде - уморена,
посивяла от битки и в битка пленена,
от живота посмачкана и доброто поела,
нощем на пътя - не чак толкова смела,
не чак толкова силна,
не чак толкова млада,
със пети изгорени от загаснала клада
(и мечтите на пепел) -
с глас, пресипнал от болка,
да се моля за още една обиколка...
Само още една, нека бъде последна,
за да мога в очите ти пак да погледна,
да докосна със устни горчивата кожа
и на твоето рамо глава да положа.
Дано само те има, дано съществуваш,
дано в звездна нощ ти за мен да бленуваш,
да не знаеш къде съм, да се будиш уплашен,
но да видиш, че само сънят е бил страшен
и да видиш, че аз съм до тебе - смутена,
потопила в лек блясък една малка Вселена,
като слънце изгряваща, тайна сила събрала,
не на пътя - до теб тихомълком заспала.

[DWP]

Сезони
Елисавета Багряна

1

КАКВА УМОРА - да живееш вечно тук -
като болник да чакам чудо на вратата да почука,
от прозореца да гледам само слатинския рид,
вечно спрелия часовник стар на пощата,
същото парче небе - денем или нощем -
над същите керемиди и комини.
Отдавна зная всяка улица, къща и зид,
а мене ме познават и кучетата...
Заковани са тук сякаш годините,
а смяната на сезоните улучвам
по това дали са червени, или бели, сухи или мокри
по къщите покривите...

Да изчезна - за година, две, три.
Следите на стъпките ми да се изтрият
от пясъчните пътеки на всекидневността
и като суха шума вятъра на забравата да издуха
от паметта за мене спомена и слуховете.
Да съблека от себе си, веднаж завинаги вече,
тези стари дрипи на условността -
отдавна за дарака на времето обречени!...
Да отида накрай света, сред непознати хора,
да не води към мене врата, ни прозорец,
да живея като странница,
за която няма ни цветя, ни патрони.
Додея ми вече сърцето ми да е открита страница
за любителите на произшествията и хрониката...
Искам да гледам как годишните времена завъртат колела
и отвозват натоварените снопи на моите мисли.
Тъмна или светла, добра или зла,
но чудни словеса е на дланта ми съдбата написала!



http://luba.crss.ucsb.edu/~shen/Skyp.../0133-wait.gif

[xxxxx]

Това ми харесва:

Предателят на моя приятел е и мой предател

Тя беше грозна и противна
с голяма пъпка на носа
Бе много тъпа и наивна
И пълна с бръмбари глава.
Но аз мълчах и изтърпявах
присъствието и край нас.
Не схващах и недоумявах
Попитах те със шепнещ глас:
На масата що дири тази
полу-оформена жена?
А ти ме сръга и ми рече,
че тя приятелка била.
Какво да правя замълчах си,
с погнуса чувах как мучи
устни мазни под мустаци
обърсва със ръкав, смърди.

Ала обрат в живота и настъпи
Мъжът и беден работяга
компютър някакъв и купи,
че много щял да и приляга.
Тя в чатър мигом се превърна,
с клавиатура нощ и ден
компютъра в бардак обърна,
то беше Тигър, беше Зен...
А ти не схващаше що става,
децата гладни тя държи,
че от монитора не става
да чати нощем до зори.
Отиваш за да им наготвиш
и дрешките им да переш
Приятелка... какво да сториш,
не можеш да я предадеш.

На село някакво родена,
пристигнала във малък град
жената вече променена,
почувствала се на парад.
Че сексът нещо не и стигал,
оплаквала се до зори
и чатър тутакси доприпквал,
оправял я на две-на три.
Съпругът видимо изперкал
от подвизите и безброй,
разплакан, като стара лелка
и той не дава ти покой.
Пристига за да се оплаче,
на рамото ти да реве.
Приятел е и той обаче,
не можем да го предадем.

Накрай ти писва, точка слагаш,
поемаш си живота свой,
на жалби вето ти налагаш,
на простотиите - отбой.
И ето - твоите другари,
останали сега сами -
коя глава да натоварят
с проблемите си от преди.
Приятелство обръщат в злоба,
че няма кой сега да храни
и сключват взаимна спогодба
срещу приятели от лани.
А ти какво очакваш мила?
Да дойдат да благодарят?
Доброто във сърце си свила,
около тебе е светът.

Много ми харесва даже :P :P :P