[daniski]

Тайра каза,че ако имаше ниско самочувствие,тогава щеше да започне да гладува моментално.И че гладуват жените с ниско такова.
Че всички са свикнали да я виждат слаба и кой знае защо имат проблем когато тя е понапълняла...
и от всички жени на които знаете или незнаете името,в училище,съседката,от ония, чиито съпрузи ги обиждат че са дебели-
Кисс май фат асс!

[виолета83]

при мен започна просто на шега.то и сега ми е шега.разбира се.че знам за какво става дума.това е много сериозно състояние.много ми е чудно как всашнос идват сериозните проблеми.но знам.че идват.
един ден в моята работа доиде една жена която просеше пари за своята болна внучка .бъркала си в гърлото да повръщта и така се стигнало до
психятрия на системи
много ми стана болно.
представяте ли си.

[слънце]

Здравейте, много е задушевен форума.
Само искам да кажа, че тук май самите ние не се харесваме и си налагаме унищожителни самокритики. Едва ли околните кой знае колко ни забелязват, коментират или нещо подобно. Проблемът си е вътре в нас. Трябва да се заобичаме. Да се приемем такива каквито сме.
Зозе много хубави неща си написала.
А за антидепресантите - аз пих, но не ми подействаха. А толкова хубави неща са описани в опътванията /серопрам, анафранил мисля, че бяха/. Но имат странични ефекти. Но ако помагат май са за препоръчване, защото най-важно е да се преодолее основния проблем, после мисля че всичко ще е по-лесно.

[daniski]

Ichi,мисля че това е food addiction,не булимия.Сега чета една книга за това състояние,то май всички тука сме пристрастени към храна,щом сме изобщо регистрирани във форума...
Има се впредвид, че не само които ядът много са пристрастени,а също и хората които ядът много малко или нищо.Т.е. пристрастеността към мисълта за хранене и диети.Много е сложно състоянието за да го опиша тука,а и е на английски.
ако някой се заинтересува,ще пусна линк към уебсайта,има даже такава организация в САЩ от 1980г.
Ихода е хранене само с необработени,сурови храни,печени или варени,строго мерене на порциите и грамажите.Сложна работа, с 2 думи...
Но е доказано че е ефективно и при булимици и при анорексици.

[слънце]

Права си daniski. Целият проблем е в мисълта ни към храната.
Най-хубавото е да се яде от всичко, без да изпитваме вина и страх от това. Един вид да се храним както правим всичко останало - както спим /когато ни се спи спим и то по колкото ни е приятно/, както пием вода, както се забавляваме.
Щом храната заема голяма част от мисълта ни, значе имаме проблем.
Аз не повръщам вече две години два месеца и 15 дни, но не означава, че не мисля за храненето си. Но поне разполагам с времето си.

[daniski]

Радвам се,че си добре,Слънце!
Аз не съм имала анорексия или булимия.Мисля си че може да е емоционално хранене,обаче и това много не е логично при мен,защото съм щастлива със семейството си и.т.н
Май наистина има нещо в захарта и брашното което въздейства в/у нервната ни система като дрога.Това не е нова информация,още от 1980 е,но май никой не обръща внимание...имат и онлайн срещи-безплатни за подкрепа на членовете на тази организация.
Ето линк за всички,които четът английски:
http://www.foodaddictsanonymous.org/

[слънце]

Аз също се радвам за теб daniski.
От месец два непрекъснато ми се яде шоколад. И си хапвам всеки ден. И си го обяснявам точно с това, за което ти си писала.

[daniski]

лоша работа е непрекъснато да се чудиш нещо да го изядеш ли,не ли...кога и какво да бъде...хич не ми харесва,ама...
поне не ям без да мога да спра,не повръщам,не се чувствам виновна ако прегреша в режима и др.такива.обичам всичко да ям.
на мен ми се иска просто да отворя хладилника,да си направя сандвич от хляб,салам,кашкавал иили сирене,домати,майонеза и да седна пред телевизора да си го изям,след това пуканки и чаша вино,2-3 бисквитки.
След което на другия ден да не съм 1кг нагоре.И ако не взема мерки,продължавам да си качвам постепенно...аман!
явно никога няма да може да стане...

[anjela_k]

По повод консултациите с психолог, определено може да се каже, че булимията е сериозен психологически проблем.При компулсивното преяждане стимулът към прием на храна е не гладът, а чувството на страх, на самота, тъга, а понякога и липсата на някакво занимание. Този вид преяждане се разли*чава от булимията по това, че не завършва с очистителни процедури или ударни физически натоварвания. Но по естествен начин води до затлъстяване, което се съпровожда с висока тревожност и потис*натост, с неадекватно самочувствие, със силно чувство за вина след поредния пристъп.

ПРИЗНАЦИТЕ НА КОМПУЛСИВНОТО ПРЕЯЖДАНЕ

* Загуба на контрол при поглъщане на храната.
* Лакомия по време на стрес.
* Бързо изяждане на го*лямо количество храна.
* Човекът си яде сам, за да скрие състоянието си от другите хора, сраму*ва се от себе си.
* Отвращава се от себе си след такова „тъ*пчене“.

А КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ?

Негативните емо*ции:

* Тревога – вместо да се на*сочите към хладилника, опи*тайте да си направите една топла баня.
* Вина – нея можете да я заг*лушите донякъде не с ядене, а например с почистване на дома.
* Агресия поглъщайки храна, ние я унищожаваме. Вместо да си изкарвате яда на нея, по-добре идете да копаете в градината.
* Скука по-добре седнете на компютъра.
* Обида – опитайте да ги изясните.

Физиологични при*чини:

* наднормено тегло, кое*то изисква допълнителна храна;
* недостиг на тегло, когато строгите ограничения водят до срив.

Психологични при*чини:

* инфантилност – необходи*мост постоянно да имате нещо в устата;
* недостиг на секс;
* не виждате смисъл в жи*вота.

СЪВЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ

Яжте само когато сте на трапезата. По бреме на храненето не се отвличайте с четене или гледане на телеви*зия – това е риск, без да забележите, да изядете два пъти повече.

Яжте от малка чиния, желателно да е със син*кав цвят, той понижава апетита.

Анализирайте, обяс*нете си какво и защо ядете в този момент.

Не гладувайте. Ко*гато тръгвате на рес*торант или на гости, изяждайте по едно ки*село мляко или по една ябълка.

Махнете от масата си тестените изделия и бонбоните.

Преди ядене изпийте чаша вода.

МОТИВИ ДА СПРЕТЕ ДА ПРЕЯЖДАТЕ

Често в причина за преяждането се превръ*ща някакъв вътрешен кон*фликт. С ума си разбира*те, че е време да спрете, да станете от масата, но лошото настроение, скуката, стресът – те отново ви пращат към хладилника. След като се нахраните, се обвиня*вате и си обещавате, че никога повече няма да го правите, но след два дни ситуацията се повтаря. За да промените това, се научете да си поставяте правилните цели:

Помислете какви бонуси получавате, когато станете стройна. Купе*те си много скъпа рокля, с три размера по-малка.

Намерете си някакво конкуриращо увлечение – например танци, нов любовник, изучавайте, ако щете, японски език, или бродирайте гоблени, или правете гърненца от глина. Като сте оцапани целите в глина, едва ли ще ви се иска да сложите нещо в устата си.

Записвайте в тефтер*че изяденото, желателно е да го правите преди ядене. След това напише*те обяснение защо сте го направили.

И накрая чисто моето мнение, най -добре е да се заемете се със спорт.

[Ichi]

Здравейте,

Аз отдавна не съм писала. Затова реших да споделя.

Продължавам с жалките си опити да се преборя с мисълта за храненето и диетите. Резултат - никакъв.

Когато изпадна в умопомрачение, почуствам се забравена от света или отхвърлена, няма сила която да предотврати натъпкването с каквото намеря. Не повръщам, но си мисля, какво от това? Вече дори не искам да отслабвам. Просто не искам да губя повече време от живота си да мисля за това. Това е ад. Не си представям как някой мъж би ме харесал в това състояние, а продължавам да се тъпча.

Сега ходя на хомеопат... помагаше ми малко първите седмици, вероятно беше самовнушение, тъй като сега пак се депресирах. Мисля да пробвам и с акупунктура. След нея ще останат само антидепресантите като последен вариант... за тях пишат, че помагали. Не знам, моля всички да продължават да пишат и да споделят. Мен ме обнадеждават постовете на излекувалите се....

До скоро