[Kraska_Praska]

Аз ще споделя нещо, което много ме мотивира тия дни.
Бях при родителите си за празниците и видях майка ми с едни много хубави дънки, стояха и перфектно, изглеждаше просто супер. Когато и направих комплимент и попитах от къде ги е купила останах като втрещена. Тя каза "Това са твои дънки от преди няколко години, ти нали остави тук дрехите дето не ти стават вече". Е, това ако не е мотивиращо не знам кое е. Срамно е, че майка ми (на 48 години) е много по-слаба от мен и има супер крака, а аз (едва на 24) съм се отпуснала и занемарила, но това с дънките направо ме довърши. Преди няколко години беше немислимо на нея да и станат мои дрехи, но аз от тогава непрекъснато дебелея, а тя доста отслабна. Сега съм мотивирана да влязя в тези дънки отново, и то не просто да вляза, а да изглеждам в тях поне толкова добре, колкото майка ми.

[bibi_82]

Kraska_Praska. Само така

[tonita]

Краска и аз съм в същото положение ! Срамна работа, ама да са ни живи и здрави мамите, ще им покажем ние на тези слабушки как може и ние да сме слабички и финни! И незнам за твоята, но моята майка прави постоянно разни неприятни подмятания по повод килограмите ми, които меко казано ме вбесяват Та, ще бъда адски happy като дойде момента когато няма да има основание да ме трови!!!

[Kraska_Praska]

tonita, в началото и моята майка правеше такива коментари, шегуваше се, мислеше, че е много забавно, че съм напълняла. В един момент обаче психиката ми рухна заради тези излишни килограми, тежаха ми не само физически, но и психически. Минах през много лоши периоди, но ще ви спестя подробностите. И в тези моменти майка ми не само, че вече не се шегуваше, но и ми оказа подкрепа. Сега просто всеки път като ме види ми казва, че съм отслабнала

[Virtue]

Здравейте, момичета!
Бях чувала за диетата на Пиер Дюкан и за това, че е успешна. Но преди няколко седмици се срещнах със 3 съученички, които бяха свалили наглед много килограми с тази диета. Запалих се и аз (аз имам да свалям 4-5 килограма). На другия ден, след като ги срещнах четох цял ден форума и вашите мнения и разкази и това ми беше най-голямата мотивация. От следващия започнах. (наруших единствено за Великден и то напълно умишлено)

От собствения си опит мога да заявя най отговорно, че най-голямата мотивация са резултатите и свалените килограми По принцип съм привърженик на разделното хранене и с този режим също съм постигнала много. Диетата на Дюкан също ми допадна.

Накратко - ако успеете да възприемата диетата не като такава и да не мислите за това и за яденето, ако издържите първите няколко критични дни - тогава НЕМИНУЕМО ще имате резултат. А когато видите, че дрешките ви стават широчки, няма да има кой да ви спре.

(за още малко мотивация искам да споделя, че съм на диета от 2 седмици и нещо - пия 3в1 (тоест има захар), слагам на салатите си олио или зехтин и сол (по малко разбира се) , изяла съм 1-2 шоколадови бонбона заради рожденици - въпреки тези "забежки" за 2 седмици всичките ми панталони и дънки са видимо по-широки Така че, дерзайте и не го мислете толкова. Поздрави и много успехи на всички ))))

[katya_den]

До сега ме мотивираше най-вече здравето - болки в ставите и кръста, започнах да вдигам кръвно... Не че ми е безразлично как изглеждам, но не чак толкова, както когато бях на 30 години. Може би груба грешка от моя страна!!! Винаги съм била едра. Най-ниското ми тегло беше за абитуриентския бал (през далечната 1981 година) - 60 кг. при 166 см. височина. И постепенно започнах да трупам килца, особено след като минах 35 години. И най-лошото е, че бях започнала да се примирявам. Докато не ми светна една сигнална лампичка в мозъка. Изведнъж се сетих, че просто всеки ден нося на гърба си една раница, тежаща 15-20 кг. Е, как тогава да не ме болят краката и кръста. А за кръвното - всички знаем, че повишаването му зависи не само от възрастта, но и от килограмите. Затова реших да хвърля тази раница - ако не цялата, то поне по-голямата част от нея.
В началото писах, че до сега ме мотивираше най-вече здравето. Но като прочетох за майките на Kraska_Praska и tonita, които са около моята възраст (аз съм на 45)... Направо ми се зави свят. Почувствах се като някаква бабка, която чака да мре. И отново сигналната лампичка - този път се сетих, че една жена трябва да изглежда добре не само на 30 или 35 години, а цял живот. Винаги съм го знаела, просто го бях забравила. И ето ме с нов мотив: здраве и една добра външност.
Kraska_Praska и tonita, не се сърдете на майките си за забележките им, дори когато са били по-язвителни. Сигурна съм, че са били продиктувани от най-добри чувства. Защото има хора, които се мотивират именно от злобни забележки. Такива са съпругът ми и сина ми. А аз от такива забележки рухвам. Може би вашите майки са предполагали, че сте от първия тип хора, затова са били и тези подмятания. Още веднъж ви моля - не им се сърдете. Една майка желае само най-доброто за детето си.

[Kraska_Praska]

Катя, радвам се, че майка ми мотивира поне още някой.
Колкото до критичните и забележки - тя просто си е такава и не и се сърдя Само ще кажа, че съм от хората, на които грубите забележки действат "антимотивиращо". Инат съм си и не искам да се влияя от никого, затова винаги реагирам на обратно на опитите за въздействие върху психиката ми. Когато обаче всички ме оставят на мира и сама си реша нещо, този инат се превръща в голяма градивна сила

[lqlqlqlq]

Пропуснах да кажа, че приятелят ми също ме мотивира....изглежда страхотно и не ми се иска до здравото му стегнато тяло да се търкаля една топка...сиреч аз

[Solver]

Е, явно на него му се иска

[lqlqlqlq]

Първоначално написано от Ivanin

Е, явно на него му се иска

Ами той никога не ми е казвал нещо, че иска да съм по-слаба или нещо от тоя сорт...много ми се радва на мекичкото За което съм безкрайно щастлива, че ме приема всякаква...защото съм виждала с очите си мъже, които комплексират приятелките си (които между другото изглеждат много добре). Та както и да е, много се отклоних...