#721
|
||||
|
||||
Цитирай:
Гаджето на щерката преди месец си направи много готина на същото място , но забравих какво точно пише |
#722
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#723
|
|||
|
|||
Или данните от талона на колата!
__________________
Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам кучето си! |
#724
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#725
|
||||
|
||||
[quote="i_ani"]
Цитирай:
ти си мъничка и си жена бе,няма да се правиш на мъжкарана,чакай да насъскам Евгени аз |
#726
|
|||
|
|||
Направих си я скоро,преди коледа :P
http://prikachi.com/images/354/2702354a.jpg |
#727
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Умният сам си създава щастие ! |
#728
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#729
|
||||
|
||||
Имаше един пич, който много обичаше морето. Целият му съзнателен живот беше свързан с морето. И, защото живеем до пристанището, той прекарваше почти цялото си време там- ловейки риба и зяпайки корабите.
Мечтата му, естествено, беше да стане моряк. Което не беше толкова лесно, защото... за да станеш такъв, ти трябва моряшки паспорт. Но, за да ти го издадат, трябва БМФ да те наеме на работа. Но за там ти трябват... не знам какви връзки (той опита всичко- без успех). Чуждите фирми наемат персонал, но... само с моряшки паспорт. Абе, омагьосан кръг. Както и да е. Една вечер, стоим с един приятел (Скулптор. Доста кадърен, при това.) И идва въпросният пич... Знам, че не е хубаво... но... понякога се смеехме- на ситуацията му. Не с лош умисъл, разбира се. Просто... комично е. Ако Хемингуей, знаеше историята му... сигурно щеше да напише, не... "Старецът...", а "Косьо и морето". Че... стоим си с тоя приятел... и идва Косьо. Ама гипс. Мноо пиян. И казва на скулптора: "Трябва да ми нарисуваш татуирова. И отивам да си я правя. Знам, че можеш... Слушай сега... Искам... високи отвесни скали. Под тях... бурният океан. На скалите... гробище. Млада, красива девойка плаче до един от гробовете. Това е. татусът, за който съм мечтал. Гробът на моряка." После, замлъква. Ние... стоим втрещени. Толкова дълбоко. Толкова чувствено, съкровено... След малка пауза, Косьо продължава... "Ама искам да е с всичко. С детайлите. Искам бурните вълни, буреносните облаци... Надгробните кръстове. Сълзите- в очите на девойката..." Скулпторът... "И чайките, нали?" Косьо... "Без чайки. Чайките са кич."
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#730
|
||||
|
||||
btw. В случай, че на някой му е интересно... какво стана с Косьо...
Ами... качи се на траулерите. Там редовно търсеха хора. Поне, докато имаше траулери, де. Като плаваща каторга са. Девет месеца- в открито море, с две спирания на брега- само за зареждане. И денонощна работа на смени. Но взе паспорта. И, доколкото знам, още търси някой- който да му нарисува татуировката. Без чайки, естествено.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
|
|