#5101
|
|||
|
|||
И аз щях да тренирам днес,но като отидох пихме кафе,бъра-бъра и времето мина Отложих за друг ден
__________________
Бъдещето принадлежи на тези,които вярват в красотата на мечтите си! |
#5102
|
||||
|
||||
Не мога да си намеря чехлички на токчета!Все са много малки а аз искам нещо по средно!
__________________
Добрите момичета правят вечерята, а лошите питат какво ще има за закуска |
#5103
|
||||
|
||||
Това е голям проблем Сладиланке
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
#5104
|
||||
|
||||
Слади, мисля че е време да престанеш да си купуваш от "Дет Маг"
Трябва ти по сериозна верига магазини!
__________________
АЗ КАЗАХ ! |
#5105
|
||||
|
||||
Цитирай:
Все пак някой могат да карат :P |
#5106
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
http://forum.tialoto.bg/viewtopic.php?t=8480 |
#5107
|
|||
|
|||
Даа,Томи е мъжко момиче,кара бързо и яростно
__________________
Бъдещето принадлежи на тези,които вярват в красотата на мечтите си! |
#5108
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
http://forum.tialoto.bg/viewtopic.php?t=8480 |
#5109
|
||||
|
||||
Щеше да е жалко да е момче.
__________________
На някои хора птичето на щастието каца, а на други им се изсира на рамото! |
#5110
|
||||
|
||||
Много ме боли, когато хора, на които разчитам говорят зад гърба ми и то за неща, които не им влизат в работата. Разбирам, ако по някакъв начин правя нещо лошо спрямо тях...
Не мога да разбера постъпките на някои хора, уж са загрижени и вместо да дойдат да ми кажат нещата в очите - разнасят слухове навсякъде. Може да съм постъпвала грешно, но не мога да разбера как може най-близките хора да говорят такива неща и дори да не усещат никаква вина, дори малка. Най-лошото е, че дори не осъзнават какво ми причиняват. Радвам се, че поне приятелите ми ме подкрепят. Без тях, сигурно щях да изпадна в депресия. Много е трудно да разбереш, че семейството ти има лошо мнение за теб, за нещо, което всъщност е нормално и реално не им влиза в работата. Никога не съм ги обиждала, никога не съм повишавала тон, винаги съм се съобразявала с тях. А сега излиза, че не ги уважавам и че имам тайни от тях... Дразня се, защото говорят едно, а те вършат точно това, което на мен ми забраняват или за което ми държат сметка. Мразя двуличието. Или като чуя нещо от сорта на - "ти си жена, а той е мъж", "на теб са позволени тези неща, а на него повече"... Какво е това разделение, колкото и да ме убеждават - не мога да го приема. Усещам, че мога да им се противопоставя, но като че ли това няма да бъда истинската Зузи. Мога да викам, но не искам. Не го чувствам естествено. Втълпяват ми чувство за вина, а е очевидно, че нямам. Явно не съм достатъчно силен характер или ми трябва време да го осъзная... Искам да уважават мнението ми, да ме ценят като личност. Дори сега... вместо да ми се извиняват, едва ли не излиза, че аз трябва да се извинявам. И най-лошото е, че почти го направих. |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|