[rokoko]

Sine Qua Non, Много е хубаво,

Благодаря, ти и за съветите и за оценката , май доста знаеш за стиховете , за разлика от мен
Но мисля че в този стих съм се постарала повече,

и да питам :какво е това според теб? че аз много не мога да ги определея
Вървя по улица празна -
празна, защото теб те няма.
Припознавам те във тълпата
и в прелитащите птици.
Виждам усмивката ти в слънцето,
усещам допира ти от полъха,
но все пак те няма и улицата е пуста.
Празна е като душата ми,
празна от мига, в който изчезнеш от мен.
Дори сънищата ми отбягваш.
Навестяваш ме само в празните мечти
и голите терзания...
Пристрастена съм, ти сякаш си
наркотикът, който ме кара да се усмихвам,
а когато изтрезнея и те няма,
аз съм някак тъжна, унила.
Улицата, носи ми онази горещина,
както във пустиня, къде си,
с нежния си хладен дъх да ме охладиш?
Посещаваш ме като призрак, тайно и бързо,
а искам да те задържа за по-дълго,
къде си, кога ще бъдеш при мен?
Риторичен въпрос, никога, е отговорът...
Терзанията, мислите, надеждите ми
по теб са празни, но те ме карат да живея,
да чувствам, да изпитвам сладка болка,
гъдел, който боли, мъка, която сладни...
Улицата, вървя по нея, но те търся с поглед,
а защо ми е, защо те търся?
Защото ми е празно без теб...
Чакам да дойдеш отново в мечтите ми,
не чакам дълго, ти си вече в тях,
в онези натрапчиви неизпълними мечти.
Ще изгоря като свещ, но пак няма да
крачиш наравно с мен по тази тясна улица.
Обичам улиците, защото мисля за теб,
Ти си онази сладка мисъл, която
не искам да секва до сетния ми дъх.
Не искам да спра тези напразни мечтания,
те ме карат да се чувствам човек.
Не искам да спра да те търся с поглед в тълпата,
знаейки, че не си сред тези непознати хора.
И все пак си непознат, непознат, който
по-добре да не опознавам.
Защо ми е, само да те обиквам повече...
Крача по улицата, горещата, осветена от
слънцето улица, но Слънцето ми напомня
за твоята светла усмивка,
усмивка, която ме кара да мечтая,
усмивка, която искам да видя отново,
усмивка, която ме кара да искам
да умирам и да се прераждам, виждайки я
всеки ден, всеки миг в живота си..

[Sine Qua Non]

симоне, много добре развит стих, обожавам изненадващия край!

ania, предполагам, че стихотворението ти е от личен опит... доста тъжно...

роко, пиша стихове от деветгодишна мечтата ми е един ден да публикувам, но все още не съм събрала смелост да отида до редактор....

Иначе твоят стил ми напомня поезия в прозата.... аз имах един период на застой в който стиховете ми бяха тромави и в един момент ми писна и реших, че няма да се опитвам да изразявам нещата в мерена реч, а в проза.... стана доста добра комбинация, а после си минах пак на стихове... можеш да пробваш, ако искаш- последната ти поема (защото повече на такава ми прилича по дължина ) може да бъде превърната в нещо като миниатюра доста лесно и би се получило чудесно

[rokoko]

Което ми напомни че забравих да поздравя Симон, за нейното хубаво стихче!!!
иначе,Sine Qua Non аз съ м в пълен застой , и днес кат видях пичът отново и като започнах да редя стихчето което следобеда публикувах,
а последното дългото го писах слушайки Гето на бат ейкън,
На теб случвало ли ти се е да се вдъхновяваш от песен,

[Ania]

Първоначално написано от Sine Qua Non

ania, предполагам, че стихотворението ти е от личен опит... доста тъжно...

Може и така да се каже.
Но целта му беше да не е тъжно, а вдъхновяващо да осъзнаем какви сме ,когато му е времето.

[rokoko]

Мен малко ме натъжи

и ми прилича на текст на песен,

[Sine Qua Non]

Първоначално написано от rokoko

Което ми напомни че забравих да поздравя Симон, за нейното хубаво стихче!!!
иначе,Sine Qua Non аз съ м в пълен застой , и днес кат видях пичът отново и като започнах да редя стихчето което следобеда публикувах,
а последното дългото го писах слушайки Гето на бат ейкън,
На теб случвало ли ти се е да се вдъхновяваш от песен,

хехе- вдъхновението идва отвсякъде- мъже, кучета, песни

Лично аз харесвам песните със смислен текст и тъй като в 21 век те са на изчерпване, затова и любимите ми певци са от старото поколение- Лили Иванова начело. Ако се замислиш колко безумно поетични са текстовете на нейните песни..... ето любимото ми, което отговаря на поста на аня- тъгата вдъхновява повече от всяко друго чувство, особено такива депресари поето като мен

В болд са любимите ми редове... и нещо като житейската ми философия- "сам си в най-добрата компания", или казано на езика на тази песен- на душата трябва да се сложи катинар


Покруса

Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша,
сред вашите ласкателства и хули,
защо ви дадох своята душа?!

Защо ли като храм ви я отворих,
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без срам ще окраде.

Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.

Душата ми обрулена и мъртва,
пустее без икони и олтар,
във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар

[rokoko]

Изгревът бавно се приплъзва
и с ярост прогонва тъмнина,
денят събужда ме -
дама капризна,
и как пропива усещам любовта...
жадувам по студения мокър
пясък да тичам.
Къде си, къде си, любими,
че ме остави сама...
щом всяка нощ ти ме запълваш
и гониш прокраднала се празнота.
Ела и привечер, мили -
да изпратим този ден със споени тела!

[Aleks_Sweet]

Рококо,виждаш ли колко добре ти влияе твоята тайна любов

[rokoko]

това е старо стихче, още не се бях задълбала толкова

май месец, когато от изпити нямах сили да мисля за него

[Sine Qua Non]

Абе звучиш ми доста задълбана и тук готино е иначе