[rokoko]

ето нещичко ново от мен
Нямаш милост

Нямаш милост, аз ридая,
сега съм най-смутена на света,
и в своите мечти те обладавам,
тъй както никой досега.
Алените устни в твойте впивам,
ръцете ми прегръщат те в нощта,
И сякаш всички ангели извиках,
мислено проклинат те сега!
Мислено завиждат ти задето,
обгръщаш моята снага,
жалко, жалко е когато,
всичко е единствено празна мечта!!
Нямаш милост, аз копнея ,
да отпия от твоя сладък нектар,
нямам право дори, да ти кажа
че тайно искам, да си моят божи дар!
Нямаш милост, защото не знаеш,
как би могъл да разбереш,
Аз по-скоро бих умряла,
отколкото да допусна
чувствата ми да прозреш..........

[simone]

rokoko, с-т-р-а-х-о-т-н-о е

[rokoko]

Б-Л-А-Г-О-Д-А-Р-Я

[мауз]

Роко, суперско е, развълнува ме. Страхотна поетеса си

[rokoko]

МАуз Благодаря, то добре че е баткото та имам муза, да драскуня стихове, за него все се получават такива сполучливи

[DWP]

БРЯСТ

На Рут Фейнлайт

Познавам дъното, казва тя. Познавам го с огромния си отвесен
корен.
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.

Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?

Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.

Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.

Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.

Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от
жици.

Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.

Луната, също, е безмилостна - ще ме влачи
жестоко, оставайки без успех.
Сиянието й ме поразява. Или може би аз съм я уловила.

Ще я пусна да си ходи. Ще я пусна да си ходи.
Смалена и плоска, като след основна операция.
Как лошите ти сънища ме обладават и даряват.

Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси, с кукичките си, нещо, което да обича.

Ужасена съм от това тъмно същество,
което спи в мен;
цял ден усещам леките му, пухести премятания, злобата му.

Облаци минават и се разпръскват.
Нима това са лицата на любовта, тези бледи безвъзвратности?
И за това ли тревожа сърцето си?

Неспособна съм на повече знание.
Какво е това, това лице
така убийствено в примката от клони? -

Неговата змийско-отровна целувка.
Тя вкаменява волята. Това са усамотените, бавни грешки,
Които убиват, които убиват, които убиват.


Силвия Плат

превод: Владимир Трендафилов

[DWP]

Думи, безкрайна нощ
Карол Ан Дафи

Някъде там, от другата страна на тази безкрайна нощ
и на пространството между нас, мисля за теб.
Стаята бавно обръща гръб на луната.

И това е приятно. Или да го задраскам и да кажа,
че е тъжно? В едно от глаголните времена пея
невъзможна песен на желанието, която не можеш да чуеш.

Затварям очи и си представям тъмните възвишения, които
би ми се наложило да прекося,
за да стигна до теб. Защото съм влюбена в теб
и нещата стоят по този начин или нещата стоят по този начин на думи.

[DWP]

Луди-млади
Яворов

Тя ме иска, аз по нея
мир не зная, луд лудея.
Аз от стара майка крия,
тя от татко зъл бекрия.

Дето седне, дето стане
пуста майка, и захване:
Тебе, синко, е прилика,
чуй, съседкина Велика.

Хем да видиш! домовита.
Знаят всички даровита...
Тя честта ми ще да пази,
старост няма да погази!"

Ей че глупо! Що да сторя?
Пък е майка, с ум се боря!
И мълча си, а сърцето,
бяс го къса него клето.

В къта легнал Росин татко,
чашите целува сладко
пие вино и ракия,
па я хока и кори я:

"Дъще, взеха ти главата
кладенците и хората;
дъще, стига си бесняла,
след обесници лудяла.

Слушай! Станча одобрявам,
с Хъков Станчо те главявам;
днес баща му - той ми рече,
аз му рекох... свърши вече!"

А Росица слуша клета
дума страшна, триж проклета,
слуша, тръпне и проклина.
Горко, боже, нам двамина!

Тя ме люби, а по нея
аз дене-ноще лудея;
аз от стара майка крия,
тя от татко зъл бекрия.

Мръкне - мине, вардя време,
чак и господ да задреме,
тикна в пояса камата,
па към Росини в тъмата...

Тръне-мръне кой ти гледа?
Плет да бъде десет реда,
спят ли кучета и хора,
бог помози! - хоп на двора...

Там в градината Росица,
плахата ми гълъбица,
восък бледа сред шумака,
вие китка, мене чака.

Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее.

[simone]

Няколкото снежинки днес ми припомниха любимото зимно стихче

Снег се сипе на парцали,
щом се сипе – значи вАли.
Он е пуфкав и е мек,
демек вАли снег.

[DWP]

чакам я...зимата