#1
|
||||
|
||||
ИГРА - Приказка без край...
Предлагам да изпростеем малко, така и така се стопли, предразполагащо е, започваме една приказка, и всеки продължава от там, до където другия е стигнал. Да видим колко сме изобретателни и как яко ни тресе простотията Надявам се да играете с мен, защото ми е адски забавно и си търся другарчета, с които да се повеселим.
Дявола ровеше из телефона си за да намери номера на Киану, в очакване на някоя си баба Лъвка, която щяла да се появи всеки момент. - "Баба Лъвка? Коя беше баба Лъвка, за Бога?" - зачуди се той. - "Може би ще трябва да почакам, за да разбера" - смути се, и седна върху един голям камък в очакване. Минаха часове, жегата немислостиво остави следи по старото му изподагрено лице, когато минаха точно шест часа морния му поглед засече плуваща сянка в далечината. Да, това беше баба Лъвка. Тя скрибуцаше величествено през осеяната с троскот пътека и от време на време придърпваше парцаливата си одежда и говореше нещо на себе си, но тъй като той бе далече, успяваше да долови само зловещ стон, който го накара да помисли, че тя идва за него - и най - вече да му стори нещо лошо. Тогава Дявола се взе в ръце и си каза - "Аз сега ще я оправя аз нея!" - подпря се на камъка, застана в неодобрителна и все пак някак приятелски настроена поза и загледа зачудено, па да види каква ще е първата среща с тази съсухрена старица... Старата жена се приближи и устата и зейна... |
#2
|
||||
|
||||
Тогава Дявола се опули като в небрано лозе за около минута, разтърси глава и изтърва:
-Тук не ви проверяваме зъбите, бабушка! И без това отдалеч се разбира, че ги нямаш! - и се закикоти самодоволно, сякаш беше измислил най-остроумното заяждане на света.Баба Лъвка беше толкова изморена от цялото това ходене, че въобще не се впечатли.Тя с нетърпение очакваше грозникът срещу нея да се отмести, за да поседне.Огледа го със старческа досада.Онзи пък все още имаше малко останал акъл, за да се усети.Трябваше сега да бързат, за да наваксат от закъснението на баба Лъвка.Но неугледният Дявол си каза: "Пфу, ще изчакам дъртата, докато не я напече и нея и ще тръгваме! Няма да я понеса, ако е някакво мрънкало и без това!". Точно преди съвсем да припадне от жегата, баба Лъвка се изправи охкаща и каза: -Хайде, грознико, ще ме водиш ли някъде или съм била напразно път дотук?
__________________
TE AMO MAS QUE A MIS IMPULSOS, MAS QUE A MIS PLACERES! Последно редактирано от резервна модераторка : 4th May 2011 на 23:56 |
#3
|
||||
|
||||
НЕ, НЕ, НЕ и НЕ ! - изригна режисьорът - Не съм ви събрал за да се сваляте, тук снимаме ФЮМ! Обяснявам отново: Баба Лъвка трябва да пристигне куцайки с едната ръка, а другата свита ето така (свива си ръката сякаш иска да бръкне с лява ръка в десен джоб). Не искам да мърмори, ако исках да мърмори щях да наема техника на ескалатори от Сити Центъра! Трябва да псуваш на румънски, или на сръбски, или на румънско-сръбски и това трябва да се чува дотук, и оператора трябва да хване твоите устни да се мърдат! Юлияне (да, в ролята на дявола влиза корифея на киното и дяволите професор Юлиан Вучков, основно заради дяволития си поглед и неподражаем изказ), какво си се подпрял на този камък! Казах ти да го държиш в ръка и да гледаш умно! Започвам да се изнервям, изхабихме два километра лента за тази сцена и вие отново я съсипвате, искам само малко повече концентрация!
Асистентката, със скорост, при появата на каквато и светлината се замисли дали да не се скрие, донесе 2 бутилки домашна ракия, а екип сценаристи, шофьор, осветители и гримьори откараха баба лъвка на разтояние 6 часа пеша, за да могат да заснемат сцената отново. Дявола ровеше из мобифона си за да намери номера на Киану, в очакване на някоя си баба Лъвка, която щяла да се появи всеки момент. - "Баба Лъвка? Коя беше баба Лъвка, за Боооооога?" - облиза се той. - "Може би ще трябва да почааакам, за да разбераа" - смути се, и вдигна един голям камък в очакване. Минаха часове, жегата немислостиво остави следи по старото му изподагрено лице, когато минаха точно шест часа морния му поглед не без помощта на мощни далекогледни очила засече куцаща сянка в далечината. Да, това беше баба Лъвка. Тя скрибуцаше величествено през осеяната с троскот пътека и от време на време придърпваше парцаливата си одежда и псуваше гръмогласно на сръбски и румънски, което го накара да помисли, че тя идва за него - и най - вече да му стори нещо лошо. Тогава Дявола се взе в ръце и си каза - "Аз сега ще я опрааавя, аз неееея!" - прицели се с камъка, застана в неодобрителна и все пак някак приятелски настроена поза и загледаумно , па да види каква ще е първата среща с тази съсухрена старица... Старата жена се приближи и устата и зейна... Тогава Дявола се опули като в небрано лозе за около минута, разтърси глава и изтърва: -Тук не ви проверяааваме зъбите, бабууушка! И без това отдалеееч се разбиииира, че ги няааамаш! - и се закикоти самодоволно, сякаш беше измислил най-остроумното заяждане на света. Баба Лъвка беше толкова изморена от цялото това ходене, че въобще не се впечатли.Тя с нетърпение очакваше грозникът срещу нея да се отмести, за да поседне.Огледа го със старческа досада.Онзи пък все още имаше малко останал акъл, за да се усети.Трябваше сега да бързат, за да наваксат от закъснението на баба Лъвка.Но неугледният Дявол си каза: "Пфу, ще изчааакам дъъъртата, докато не я напечеее и нея и ще тръгваме! Няма да я понесааа, ако е някакво мрънкаааало и без, това!". Точно преди съвсем да припадне от жегата, баба Лъвка се изправи охкаща и каза: -Хайде, грознико, ще ме водиш ли някъде или съм била напразно път дотук? Последният кадър улови палавия й поглед и ехидната й усмивка по мустак, което най-накрая направи режисьора щастлив и не само усмихнат, както се бе подредил с ракията. - Евала, аферим, машала, ашколсун.. - възкликна той, облекчен от мисълта за добре свършената работа и очакващ края на един изморителен изтощителен и неприлично дълъг ден. И като един своеобразен кошер пчелички, всеки се разбърза и заприбира по нещо.. Професора, чието тяло не познава умора реши да се позабавлява. Тъкмо завърши работата по прическата си и бе влезнал в дрехите си за МОЛ, когато мобифона му завибрира мощно. Обаждаше се..
__________________
"If they can make penicillin out of mouldy bread, they can sure make something out of you." Последно редактирано от barrуwhite : 5th May 2011 на 15:21 |
|
|