#1
|
||||
|
||||
Лично пространство
До колко позволявате на другите хора да навлизат в личното ви пространство и в кой момент слагате преградна стена? И обратното-вие самите до колко го правите? Като пример-социалните мрежи, които вместо средство за комуникация се превръщат в място, където един вид се "разголваме" и всички знаят всичко за нас.
Или пък във връзките, държим ли на личната свобода и самите ние даваме ли я?
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#2
|
||||
|
||||
до николко, аз съм 1ma и нямам фейсбук
__________________
"If they can make penicillin out of mouldy bread, they can sure make something out of you." |
#3
|
||||
|
||||
Това беше само пример, понеже питането ми е провокирано точно от това, но темата е обща )))
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie Последно редактирано от Decu : 28th July 2011 на 11:40 |
#4
|
||||
|
||||
И аз нямам Фейсбук, а на скайпа съм дала "Ъуей"
Само форумчето ме чопли още, но...морето наближава Дес, с тази темичка изби рибата! Твърде оголваща е. Едва ли ще си признаем слабостите Но може пък да има смелчаци.
__________________
Ordnung muss sein! |
#5
|
||||
|
||||
Не задавам излишни въпроси и не ме питай. Не се опитвам да се натрапвам, но и ти не ми се натрапвай. Така стоят нещата при мен по отношение на "другите". Под другите визирам хора, които определено са приятни и се чувствам добре около тях, но не считам за нужно да ангажирам с по-лични неща. Колкото до една връзка, най-хубавото нещо е да искаш да се "прибереш". Можем да налагаме ограничения на децата си, но да се опитваме да ограничим зрял човек е малко инфантилно
|
#6
|
||||
|
||||
Цитирай:
Аз пазя много личното си пространство и трудно допускам хората до него, дори и най-близките, рядко говоря за себе си и споделям.Също така и се опитвам да не нахлувам в чуждото, но не винаги успявам.Това всичкото е в следствие на вроденото ми недоверие."Оголих" се )
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#7
|
||||
|
||||
Каквото и категорично менние да изразим - твърде либерално или твърде консервативно, няма да отговаря напълно на действителността. Много често човек сам се обърква в писането си, а реалността е друга.
Освен това мисля, че всеки човек става различен при различните хора, с които се свързва. Но ако уцелиш човек, с който да не се чувстваш притиснат, а да ди е кеф да се прибираш при него след работа - това е..истинската връзка
__________________
Ordnung muss sein! |
#8
|
||||
|
||||
Харесва ми темата
Аз се разкривам напълно пред хората,които обичам,на които държа и за които съм жертвоготовна-разбира се те са много малко в моя живот.Но съм силно емоционална и интуитивна,и съм усещала необходимост да НЕ запазя личното си пространство именно пред тях.До момента не съм съжалила,че съм постъпила така,защото просто съм ги почувствала като част от мен. |
#9
|
||||
|
||||
Темата е от Деси и с удоволствие ще я уважа и ще се разпиша.
Не позволявам хората да знаят повече за мен от това, което смятам че има нужда да знаят. Вид ненужна (в по-голямата си степен) потайност, защото нито съм известен, нито богат, нито..нито, за да привличам тълпите. Не бях изобщо споделителен. За късмет се научих и продължавам да се уча да бъда такъв с определени хора, защото като всеки човек имам нужда да споделям, колкото и да е рядко. Предполагам, че повечето от вас го знаят и са го чували, но въпреки това ще си позволя да го напиша: 'Споделената мъка е половин мъка, а споделеното щастие двойно щастие.' Аз за себе си съм убеден, че е така и се опитвам да бъда по-малко тъжен и двойно по-щастлив, когато има възможност. |
#10
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Съзнанието си е мое. Подсъзнанието също, макар да си прави каквото си поиска! |
|
|