Толерантни ли сме?

Oompa Loompa · #**221** 28th July 2011, 08:32

Цитирай:

Първоначално написано от emiko

Обще взето така се получава, ако не всеки ден то почти всеки ден си пия кафето с теб

и впечатлението ми е именно такова. Пресен пример:

http://www.tialoto.bg/forum/showpost...postcount=3155

Не те упреквам в нищо, аз лично нямам никакъв проблем с теб

Точно такива изказвания наистина ме развеселяват

Чудно ,защо ли тези които наистина си пият кафето с мен ,нямат твоите впечатления

emiko · #**222** 28th July 2011, 08:40

Радвам се, че те развеселих

lily.ana · #**223** 28th July 2011, 11:00

Последните няколко поста ме подсетиха за нещо. Като че ли в големите градове сме като едно стадо глигани. Не мисля, че сме толерантни като цяло. Има и един момент на яката амбиция да постигнеш нещо и да се докажеш с цената на всичко. Пълно е с комплексари, които "атакуват" през глава.... юруш на маслините па, че на другите не им харесва кво ти дреме. И понеже е цитиран пост на Цуца за Ямбол... наплюйте ме здраво ако трябва, ама някои от гореспоменатите комплексари ми идват от Сусурлево и положението си е*ава майката (не твърдя, че аз съм по-стока, но поне нямам такъв комплекс). Имах колега едно време, много готино момче, беше от някакво село близо до Кюстендил... е готин готин ма използваше всеки удобен случай да се бие в гърдите, че живеел в центъра на София (това му е било най-важното нещо като дошъл тук), а Лиляна видите ли била селянка, щот била от квартал "красно село"

. Умишлено давам този елементарен пример. Малко сме тарикати на дребно и гледаме да се прецакаме взаимно.

Това са моите наблюдения, нахвърляни най-общо. Не сме толерантни.

универсален · #**224** 28th July 2011, 11:11

Цитирай:

Първоначално написано от Susan

Поживей малко навън и сам ще видиш разликата

В Бг ти се присмиват дори ако не говориш правилен български а в Англия ще ти извикат преводач

И наблюденията са ми доста обширни

Виж само първите страници на темата и ти става ясно кой колко е толерантен

Здрасти Susan!

Не исках да го казвам, защото смятам, че няма нужда и не е определящо, но след като стана въпрос за 'навън' и 'вътре', за да е коректно, то ще кажа.

Живея от 13 години 'навън'. Живял съм в различни страни, градове, сред различни хора.
Въпреки това не съм живял 'навсякъде' и не познавам 'всички'.
За това мнението ми е базирано на лични впечатления и опит, който може за някого да е скромен, а за друг - огромен

ЛИСКУ · #**225** 28th July 2011, 11:21

Лилче, къде беше зачезнала тези дни?

lily.ana · #**226** 28th July 2011, 11:30

Много работа Лъке, нямах време да се обърна, камо ли да фор-умувам

ЛИСКУ · #**227** 28th July 2011, 11:34

Айде, че моренцето наближава

emiko · #**228** 28th July 2011, 11:44

Лилянке, нещо не те разбрах

Ти ли не си толерантна, щото за теб е неприемливо колегата от Кюстендил да живее в София, и то в центъра, пък и да се бие в гърдите за това? или той не е толерантен, щото смята, че ти като живееш в Красно село, а не в центъра, си селянка

И като зачезваш, обаждай се предварително, че и на мен залипсва.

lily.ana · #**229** 28th July 2011, 11:54

Примерът се отнасяше за комплекса и модела на поведение. Връзката с темата за толерантността е свързана с начина на мислене и амбицията да се докажеш.

Вече кат зачезвам шъ вЕ информирам предварително

emiko · #**230** 28th July 2011, 13:48

Пак не те разбирам

Днес ми е едно такова, лежерно...сигурно затова

Какъв ти е на теб проблема, ако Сульо от долно коняре има амбиция да живее в центъра на София, или да се докаже в нещо си - защо това се определя като комплексарщина? Ти си имала "късмета" да се родиш в София. Сульо не е имал този късмет. И ако един прекрасен ден той осъзнае, че за него най-важното нещо в живота е да живее в центъра на София (в случая го използвам като метафора)..... с цената на всичко, това го прави коплексар, така ли? По същата логика всички, които заминават в чужбина да търсят своето място под слънцето, трябва да са комплексари?! Ако някой има амбиция да се доказва, в каквото и да било, е негово право. И никой няма право да го осъжда за това.

В тая връзка, четох наскоро една статия, чието заглавие звучеше "Благодарен съм на съдбата, че съм посредствен" или нещо такова. Всъщност заглавието ми привлече вниманието, за да я прочета. Та идеята на автора беше, че ако имаш талант (или амбиция, за да го свържа с горното

) зачваш да търсиш начин да го развиеш и ако си имал нещастието да се родиш в България, която е гето за всички таланти, си обречен, това според автора на статията. Имаш шанса с цената на много лишения и борба да го направиш "навън", но усилията необходими за това, са двойно, тройно по-големи и т.н.....

лирическо отклонение => Макар че, много често хората се припознават като изключителни таланти, но смятат, че съдбата не е благосклонна към тях, не им дава достатъчно шанс и възможности да развият таланта си. Когато Сарасате написал своите Цигански напеви, го нарекли гений, а той отговорил "Това е плод на 20- часов ежедневен труд, а вие го наричате гений", така че таланта е едно, а желанието, амбицията друго. Та кои сме ние да определяме кой има право да се развива, къде и как да го прави....ако има амбиции

Оф, нещо много ми е разпокъсана мисълта днес, да довърша за статията

Авторът накрая щастливо я завършваше с великото прозрение "Благодарен съм на съдбата, че съм посредствен"...... единствено защото имал малшанса да се роди в България.

Ако така беше разсъждавал и Сарасате, и беше се отказал от 20 часовия си ежедневен труд, днес нямаше да имаме неговите Цигански напеви