[lovebird]

С тиха стъпка пристъпвам в нощта,
изстина кожата ми топла заради снега.
Пленник съм на черна самота,
леден дъх на отминалата красота.

Спомни си слънцето в очите топли,
каращо те да забравиш всички тъжни вопли.
Усмивката, даряваща те с цветна светлина,
изпраща мислите във вечна тишина.

Боса пътувам в света на спомените цели,
а косите мои вече стават бели.
Част от мен живее, а другата умира.
Бъдещето ледени ръце за мен простира.

А в сърцето, само там аз цяла съм.
Всичко днес е просто сън.
Снежни късчета от мен в небето има,
защото вън, там е още зима.

[lovebird]

Чувам още ноти цели,
отекващи безшумно във душите ни замрели.
Всяка нощ и всеки ден са спрели,
щом сърцата ни са заедно запели.

И славеевата песен вече аз не чувам,
на извивките изкусни днес не се любувам.
Отварям свитото си сърчице и се сбогувам
с песента ти, от днес на дявола аз вечно ще слугувам.

Отровената песен всеки път е с текст различен,
за Него любовта в човек превръща те, но знай - безличен.
В капан съм вечен и повтарям този текст двусричен.
Обичам те. За теб горя неспирно, ала си различен

[emiko]

автор: osi4kata

Влизам в някакъв бар -
не е с нищо различен.
Пет блондинки без чар
се кикотят безлично,
двайсетина мъже
пият бърбън и псуват,
травестит и момче
доста страстно танцуват.
Шарен свят,
светлина
виолетово-синя
реже мрака така,
че остава по рими.
Дрезгав глас,
саксофон,
пеперудена мрежа.
Лек въздушен балон,
жест любезно-небрежен.
Пия първо на крак,
после сядам на бара.
Свири в тъмното влак,
тук е крайната гара.
Аз съм пътник за Никъде,
май пристигнах отдавна.
И привикнах с различното...
В чаша бърбън го давя.
Утре пак ще се съмне
и със мен, и без мене.
ще се качват по стръмното
дребни, средни, големи.
Тази вечер ще пия,
ще крещя на луната.
Остарявам... Не вия.
Как си всъщност, приятелю?

[Мария Василева]

Не е пух от тополи

Не е пух от тополи, не е пух от тополи,
просто първият сняг заваля.
Есента си отиде отколе
и от истини ни заболя.

Извървяхме ли свойте сезони,
спи ли нашата лятна река?
Над тополови клони се рони
побелял от спокойствие сняг.

С тебе имахме младост и пролет,
луди нощи под летни звезди.
Как обкичваше пух от тополи
отлетялото наше преди.

И все пак изживяли сме всичко
двама с тебе ръка за ръка
А на пух от тополи прилича
помъдрелият, белият сняг.

Ваньо Вълчев

[emiko]

Поздрав за DWP



автор: osi4kata

Не, не искам сега
да танцувам с дъжда.
Искам днес да се любя
с морето.
Да потъвам без глас
във вълните му аз,
да се дави сърцето
ми клето...
Искам морска звезда
да трепти без луна
под водата, в небе -
огледало...
Да крещя от любов,
да потъвам във ров,
да изплувам от пяната
бяла.
Със очи на делфин
да ме гледа...Амин!
Да ме вая с коралови
пръсти.
Да съм паднал компас
във водите му аз.
Прилив нежен на мене
да кръсти.
Искам ( в леден покой)
да е огънят мой,
да изгарям без дим и
без пламък.
Без посока от страст,
без сълзи и без глас
да се лутам в морето
голямо.
Да изплува денят
като сън от съня,
розов изгрев за мен
да рисува.
Да се гмурне нощта
(със сърце от луна)
в паметта ни и там
да будува.
.......................
Ако искаш сега
да съм твоя жена,
трябва само да кимнеш
с усмивка....
Пожелай ме, море,
със лице на момче!
Всяка клетка от мене
те иска!

[n_in_a]

Ще си отивам...

Бягам. А от какво - не знам.
Крия се от теб между звезди.
Аз съм тъмнината, в която си сам -
студът, който като огън гори.

Най-красивият ти сън съм май
и кошмарът най-противен...
Утре няма да ме има, знай!
Винаги ще си отивам...


Търся Него / там, където ще оставам /

Забравям те... и другите забравих.
Все по-рядко мисля си за теб...
Само едничка вратичка оставих...
Но... май и тя скована е в лед?

Продължавам... напред пак вървя.
След всеки оазис така продължих...
Пустинята страшна е, гореща и зла.
Сълзи нямам... и това ти простих...

Търся Него... някъде там е, зная
може би ... вече го "познавам"...
Не искам да е в оазис или в рая,
а там ... където ... ще оставам!

[emiko]

автор: osi4kata


Тя иде.
Есента. Със пълни кошници,
с червена рокля, златен шлейф.
И, дефилирайки, омайва със разкоша си.
Божествена красавице, здравей!
Тя иде.
Разказвачката на приказки.
По подиума стъпва и шепти.
Като вълшебница-орисница
отваря през пространството врати.
Тя иде.
Властелинката на вятъра.
Узряла ласка. Смисъл и респект.
Разбрала стойността на златото.
Улегнала, уверена. Човек.
Тя иде.
С рубенсови форми,
с прекрасна вдигната глава.
Опиваща, разпалваща и горда.
Шикозна есенна жена...

[not_sweety]

Едно от любимите ми. Не знам- дали е поствано досега. Още не съм изчел всичките- в тази тема. Извинявайте, ако дублирам.

Красавице, не обвинявай звяра...

Красавице,
не обвинявай звяра,
че ден за ден живее
без надежда.
Че с девет ключа
портите затваря
към миналото...
И не го поглежда.

Не го упреквай,
че не хваща вяра
на сладки думи
от случайни хора.
Че огън зъл
душата му изгаря
и мрази всяка
евтина престореност.

Не го вини
за черната магия,
която го е скрила
в чужда кожа.
Такъв го приеми -
като стихия.
И честно го обичай.
Ако можеш...

Весела Димова

[DWP]

впечатляващ стих, подпис, аватар...

[not_sweety]

А не се ли впечатляваш... прекалено лесно?
Стихът е чужд. Мисълта- в подписа ми, също. Снимките подвеждат...

Това... е един от любимите ми автори. Марияна.

... ИСКАШ ЛИ?!...
Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...
.
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
.
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!
.
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
.
... Искаш ли?!...