[DWP]

Ооо, извинете, че Ви направих комплимент!

относно котките
Мария Донева

Този град
изведнъж се препълни със котки
Автентични и други.
Независими и безотговорни.
Сигурно е поличба.
Сигурно означава,
че абсолютното количество на ласките
занапред ще се разпределя
между мене и още много
бездомни,
електрически,
нестабилни психически,
нескромни, разгонени,
неуспешно прогонени,
мъркащи,
хапещи,
дремещи, зяпащи…
Само че,
за сведение
на цялото котешко население,
ти си обичаш само мене.


Ххмм, от 18 април не се бях разписвала в тази тема

[not_sweety]

Първоначално написано от DWP

Ооо, извинете, че Ви направих комплимент!

Това... ирония ли беше, или сарказъм? Винаги ми е било трудно- да ги различавам. Ей, не търси лоша умисъл в думите ми. Няма такава.


Върни звездите на небето -
не се нуждая от звезди.
Голяма съм отдавна. Ето,
не вярвам в думите,
както преди...

osi4kata


Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите - изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах - "Не",
а "Да" напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов "на дребно",
с такава цял живот живях...
Признавам ти - по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри...
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го...Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова

[not_sweety]

Първоначално написано от emiko

ДЪЖД
Дамян Дамянов


Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

Страшно много ми напомня на това...

КАТО НА СЪН

Наказани... От Бога върнати...
Като на сън... Като в мъгла...
Лежат... Неистово прегърнати...
на улицата две тела.

Сред хаоса... Сред беемветата...
Във центъра на тоя ад.
Върху юргана на паветата.
Всред изумения площад.

Те... Клетниците... Наркоманите.
Една Човечка... И Човек.
И като на Юго в романите...
Но в двадесет и първи век...

И как се любят... Във скафандъра.
И дишат... В ритъм... И крещят.
До църквата... до Александъра...
Камбаните й чак звънят.

И депутато- политиците
в държавния автомобил
надничат да й видят циците...
Но Той добре ги е покрил.

С гърдите кльощави... И дънките...
С момчешки глупави черти.
И сграбчил китките й... Тънките...
Тя ... златна рибка... Как трепти!..

Как се извива... Как магически
го е притеглила във плен.
Полиция ! – крещи панически
един развратник възмутен.

И властващи и опозиция...
единодушно... За честта...
Гласуват: Викайте полиция!
И арестуват любовта.

Онази – сладката... Отчаяна...
Във страст и транс.... Като на сън
Сама за себе си... Замаяна...
И сляпа за Това навън...
16 август 2007г.

Недялко Йорданов

[not_sweety]

Признание

Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.

Иля Велчев

[parisienne]

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея
Независима от телефон и случай.
Няма да боли.И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна-
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна-
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша,но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява-но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма да заплача на жестоко рамо-
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само-
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

[not_sweety]

Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...

Дамян Дамянов

[not_sweety]

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

[parisienne]

Зная защо не спиш-К.Кондова

Точно в тази любов(побелялата)-няма невинни.
Нито ти,нито аз сме готови за нея,обаче-
точно нас е нарочила и задъхано ни натисна.
Ако някой посмее...ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и(човеци сме,боже,и грешим-по наследство от рая)-
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на края.
Ако някой от нас (по човешки)излъже,защото...
има много причини-благородни и други подобни...
точно тази любов,неподвласна въобще на живота,
ще си тегли кушума-няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата,дето пред леглото ни нощем съблича-
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас,че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ,като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка,с изтръпнали пръсти-
знаеш сам ,точно в тази любов им двама виновни.
И защото обичам -ме заместваш до утре.

[Dasy]

Гори, Любов, до сетната минута,
теб само огънят ще те спаси.
Дори от завистта да си оплюта,
вдигни високо своите коси.

Звънни отново с нежната си струна,
пред погледите мръсни заблести...
Пред всички подлеци ще те целуна
и пак света край теб ще се върти.

Евтим Евтимов

[not_sweety]

Позволи й да диша, тя иска живота,
позволи й да плаче, тя знае тъгата,
позволи й да моли, тя вярва в доброто,
позволи й да гасне зарита в земята!

Тя може да пали големи огньове,
тя може да сгрее стотици сърца.
Стъпчи я, убий я, тя пак ще живее
И ще възкръстне за миг в пепелта.

Позволи и да бъде каквато си иска,
тя е велика, тя е артистка.
Бори се с нея, тя ще те смачка,
играй си с нея, ще станеш играчка.

Заключи я, вържи я,
тя пак ще дотича-
и без да усетиш, и без да го искаш
ще те научи как се обича.

Остави я да каже каквото си мисли,
неще те излъже, тя е толкова прямa.
Със своята искреност ще те пречисти
и ще затвори и най-горчивата рана.