[not_sweety]

И аз не спя и ти не спиш
Светът ни смачка и ликува
Лъжа е знаеш го добре
Че всичко времето лекува

И ти не спиш , и аз не спя
Дели ни океан от мъка
Но щом се хванем за ръка
Отново ще намерим пътя ...

И няма вечно да тъжим
А ще преследваме безкая
Аз имам теб – ти имаш Мен
Не ни е нужен вече рая !


RJ

[Caroline-Caro]

Тази нощ ще се помъча да заспя,
Ще стискам очите си до болка в тъмнината.
И ще си мисля само за едно.....
как сянката ти обладава моята.

Ще си мисля за ръцете ти,
които нежно изтръгнаха сърцето ми.
Ще чувствам пръстите си изтръпнали,
и ще поговоря с чувствата в душата ми.

Ще си мисля за дъха ти,
който невидимо пронизва кожата,
а след това възкръсва в страстно чувство,
което ще ме накара да проклинам самотата.

Ще се помъча да успокоя бушуващото си сърце,
за да не боли и вие ,като вълк преди разсъмване
а после,когато сънят ми се отдаде
ще заспя със спомена за твоето лице.

Тази нощ ще се помъча да заспя,
Ще стискам очите си до болка в тъмнината.
И ще си мисля само за едно.....
....как двамата посрещаме зората......

personal creativity

[DWP]

Есенна песен
Елисавета Багряна

Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани...

Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам -
и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.

Не знам дали от тази прежда
за мачтата платно ще стане
на някогашната ми ладия,
с която (както в старите балади)
да стигна в светлото пристанище
на някаква любов...

[Caroline-Caro]

Искам да те имам целия:
Да са мои Всичките двадесет и четири часа В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост – И като след бой да се предам На победителя.
Искам да те имам целия: Все едно Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо,
в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чието срещане светкавица се ражда),
все едно – стига, като се погледнем, да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече, че съм цялата тъга и пустота – да те нося в себе си като сърце туптящо и да знам,
че си изпълнен с мен като със слънце;
и когато ме целунеш с устни сухи и горещи – да се завърти вселената и да изгоря на пепел.
Много ли те искам? - По-малко не мога.

[Caroline-Caro]

Сега съм ти море...

Сега съм ти море, не мога да избягам.
Вълните ми се любят с твойта котва.
Потъваш в мен, аз дишам във дълбокото
и ти си ми неистовата жажда
да те родя наново, да те умножавам,
да те посея като песъчинка в себе си.
Разказвали са ми за дългото очакване
на песъчинката преди да стане бисер...
Не знаеш ли, сега така ми липсваш,
че мога да накарам даже рифовете
да тръгнат да те търсят отначало.
Сега съм ти солено огледало,
в което се оглеждаш много влюбено.
Аз всяка сутрин се събуждам хубава
и нося името ти в мислите си, и от него светя.
Обичам те единствено на приливи
и цялата преливам в теб, и ставам тебе.
Сега съм ти море и съм единствена
и те очаквам някъде при делтата ти...
Ела и ме вземи със най-соленото,
с дълбокото, с потъналите кораби!
Обичам те и моля те, не позволявай
да се събудя и да се опомня!

[DWP]

Ако срещна пак себе си
Дела Раи

Ако срещна пак себе си окована от студ
и от зимната ледност покълна в сърцето ти.
Ако после жаравата в теб с порив луд
ме превземе с възторзи и аз пак засветя,
ще те скрия в топящия залез от светлости,
ще се случвам отвътре и пак ще превземам,
а екстазно очите ще ваят планетите,
на които отново ще бъдем неземни.

Ако срещна пак себе си в твойте вулкани,
ще избухна на хиляди звездни мъниста.
И когато прелея пак в теб приласкана
ще изгреят душите ни с порив, лъчисти.
Ако още обичаш сърцето неистово,
през морето ми пак ще отплуват понятия,
с бели лодки и чайки, през тебе проскитали
всяка моя копнежна и луднала вятърност.

[Caroline-Caro]

Такава ме обичай!

Такава ме обичай - бурна, непокорна.
Като от обич развълнувано... море.
Непостоянна и бушуваща на воля,
във теб притихваща като във брегове.

Такава ме обичай - тиха, мълчалива.
Като измислена (от теб самия) тишина.
Като река, която във душата ти се влива
и там остава чак до... края на света.

Такава ме обичай - лесно наранима -
със изтъняло от обиди и лъжи сърце.
Макар да мислят всички, че съм силна,
от мъничко разплаквам се като дете.

Не искай да се променя - такава ме обичай!
Не се опитвай, моля те, да ме опитомиш!
Не се опитомява вятър (знаеш) - той умира,
ако опиташ във бутилка да го задържиш...

Такава ме обичай - не докрай позната.
Разлиствай ме, но остави последния воал.
Отключвай тайниците мои на душата,
но остави заключена последната врата.

Такава ме обичай - с вятър във мечтите,
със дъжд в очите, а в косите със сребро.
Променлива (типично за жена), различна.
Тръпчиво-сладка като щипчица канела в ром.

Такава ме обичай - невъзможна.
Далечен блян - несбъдната мечта.
Понякога така необяснимо сложна,
а друг път просто... влюбена жена.


от нета

[Gossow]

В България сме всички ний родени,във името на Левски се кълнем,
че днес със синъо знаме във ръцете за нея сме готови да умрем!

Апостола нам нявга завеща ни да пазим смело родния си кът.
Любов и вяра силна ни показа - какво са чест,кураж,какво е дълг!

И щом на устните ми затрепери от поколения скандиран вик,
в живота си аз пак откривам смисъл,щастлив съм в този кратък миг!

Аз знам,че все напред ще продължавам,щом имам хилядите си мечти
и нося най-безценното богатство - сърцето синъо в моите гърди!

Но никога за час не ще забравя къде за тези битки съм кален.
Затуй в България ме погребете,"Левскар той беше" казвайте за мен!

[LUCKY Dancing Queen]

Такава те обичам- посред вълните на море.. Такава крехка те събличам- в далечни лунно осветени брегове...... Целувките примесени с вода солена- изливат се,гърдите парят... Ръцете кожата издират- телата в страст изгарят..... Ветрове неуравовесени от хоризонтите прииждат.... Месечината и палми тънки стреснати поглеждат- и завиждат... Ааа... ..... ... .. Една котка

[Caroline-Caro]

Харесвам

Харесвам непрозрачните мъже.
Ония, дето трудно се предвиждат.
Мъжете със стоманено лице.
Със сърце, което девет порти крият.
Мъжете- войни, с поглед на орли.
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров със сто жени, на своята, през зъби, да са верни...
По- грубите, по-дивите мъже
не фини, нежни със обноски светски.
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...
Харесвам непрозрачните мъже.
С характер на приспани урагани.
Такъв ми трябва, да ме отнесе ...
от обич... та за друг да не остане...

Рия