|
|
|
|
Контрол над темата | Начин на разглеждане |
#41
|
||||
|
||||
Цитирай:
понякога и аз си мисля дали да не се върна... но когато се прибера за някоя отпуска виждам нещата през очите на реалността и ми е ясно, че е по-добре да не го правя... от вън бг изглежда като една химера и носталгията ни заслепява... една моя приятелка в бг работи в подобна на моята сфера, много често ги карат да работят събота, неделя, до късно вечер, понякога с месец-два без почивен ден и без допълнително заплащане!!! тук и да искат не могат да не ми платят извънредният труд, нито пък да ми го наложат против волята ми... не мисля, че ще издържа на подобно отношение... |
#42
|
||||
|
||||
Апо напълно си права
Именно затова казах,че се връщам в Бг,цял живот не мога да работя,това което работя сега,.....няма две мнения Завършила сам ТОХ,мога да работя като кулинар,....освен това имам изкарани курсове по масажи и козметични куросве,....мога да кажа,че се справям и с чужди езци,сващам бързо,така,че все някаква работа,като начало,ще си намерия Също така,мога да разчитам на някои роднини,които са леко казано в някои бизнеси,така че,не му мисля Иначе сам на 100% като твоето мнение |
#43
|
|||
|
|||
Не мисля че бих заминала ако не бях срещнала приятеля ми, който е финландец. Или ако бях решила да замина на свои гръб, нямаше да е точно тук на север
За съжаление надали някога ще се върна за повече от 2-3 седмици, освен ако (не дай боже) се разделим. Но аз нямам такива намерения, нито той. Така че ще се опитам да се интегрирам тук, ща не ща... Май винаги жените сме тези които поемат рискове. |
#44
|
|||
|
|||
Цитирай:
__________________
Москва не вярва на сълзи ! |
#45
|
|||
|
|||
Да де, ако мъжо можеше лесно да поеме риск, щеше да дойде да живее при мен във Варна. Града е хубав, български се учи, не е труден като финландския (поне на мен българския ми е супер лесен хихи) )
Това в кръга на майтапа. Все единия поема риска. Но не ми е добре тук без работа и без да знам езика Чувствам се като извънземно |
#46
|
||||
|
||||
А ако беше дошъл при теб във Варна щеше ли да има същата професионална реализация, както сега? А ти щеше ли да можеш да издържаш себе си и него, ако той се захване най- напред с учене на български (който между другото е един изключитлено сложен език)?
|
#47
|
|||
|
|||
Надали щеше да има такива възможности... все пак тук с заплата малко над минималната успява да изплаща кола и апартамент и се справя с битовите разходи. в БГ такъв вариант е абсурден, дори с заплата доста над средната.
Именно заради това решихме да живеем тук. |
#48
|
||||
|
||||
Именно, тия неща трябва да се гледат. От тая гледна точка ти не си поела кой знае какъв риск
|
#49
|
|||
|
|||
Нека да споделя и моята болка...Приятелят ми е ТАМ, аз съм в БГ. Ходих два пъти при него(като на екскурзия е просто страхотно )Мога да остана...обаче не искам или по-скоро незнам дали искам...Тук имам страхотна работа, която много обичам и за мен е просто удоволствие, а и бизнеса си е мой. Ако отида там, със сигурност няма да мога да работя това, ще трябва да започна да уча отначало (което в наи-добрия случай ще отнеме 5-6 години), а след това намирането на работа, доказването....(а ако се появи и дете, става още по-сложно)....сигурно ще стана за пенсиониране... Ако се откажа от професията си и работя какво да е, първо ще се чувствам зле и после, парите, които ще изкарам там ще са много по-малко от това което изкарвам тук. Уффффффффффффффф защо винаги всичко е толкова сложно!!!!!!!!!!!!!!!
|
#50
|
||||
|
||||
сложно е, сложно... то от такава сложнотия сме тук, ко да се прави ...
|
|
|