|
#261
26th July 2010, 16:12
|
||||
|
||||
Здравейте,
Аз искам също да споделя, че приемам себе си за болна от булимия, въпреки, че не повръщам. Живота ми е обсебен от мисълта за храната, от една страна, и от избягването и - от друга. Не искам да се повтарям с други постове, затова само исках да кажа, че от 2 години ходя на психоанализа. Да, помогна ми да разбера защо имам това заболяване, но не и да го преодолея. На много места четох, че булимиците се повлияват добре от антидепресантите, защото смятам, че на това се базира моята булимия. Чудя се дали да започна да ги пия. От друга страна, после не знам как ще ги спра - имам познати, които не могат да ги спрат, а не искам цял живот да взимам медикаменти. Честно казано вече не знам какво да измисля, но така не може да се живее със сигурност, с тези мисли по цял ден за тялото, за колко съм отвратитлена, плаче ми се като се гледам. Като чета вашите постове, все едно описвате моето състояние. Просто ни така - ни онака. Като си кажа "добре, ще хапвам и няма да ми пука - надебелявам". И почвам пак с диетите. И така затворен цикъл. Нямам средно положение, а смятам, че то е тайната. В последната година напълнях с 10 кг, но поне сега имам цикъл. Преди това, когато бях слаба 1-2 години нямах. Вярвам, че така е по-добре, дори и да съм дебеличка. Вече не искам да отслабвам, но поне да не надебелявам повече, което ще се случи ако не се науча да се храня нормално. Всъщност сега като чета май и аз нищо не казах, просто исках да споделя. Много е тъпо, че в дните в които се контролирам съм в страхотно настроение, усмихната и т.н., а когато се натъпча съм черен облак, нервна, карам се с хората, шофирам нервно, понякога ми иде да блъсна колата и да се свърши всичко. Когато намеря нещо, което да подейства ще пиша отново. Готова съм и анти депресанти да започна да пия честно казано. В крайна сметка, най-важното е човек да е щастлив, а аз вече 2 години се боря с това безуспешно. Преди това, от 16 годишна и аз съм на диети, гладуване и т.н., но си имах приятел и някакъв баланс се постигаше. Сега от 2 години живея сама, родителите ми не разбират, че имам проблем, никой не ми вярва и няма кой да ми помогне. На сестра ми обяснявам - и тя не ми вярва, казва ми, че нямам воля, подиграва се и т.н. Наистина не знам.... 
|
|
#266
26th August 2010, 23:18
|
|||
|
|||
|
Храната не е враг, а твой приятел. Тя дава на твоя организъм това от, което се нуждаеш. Красотата не е само във килограмите,красотата е в кожата,зъбите,косата, очите ти... гладът те погубва и ти го знаеш.Моят съвет е да си изтеглиш снимки на жени с нормална или леко наднормена фигура,който са красиви и секси...всеки път, когато се нахраниш и ти се иска да прогониш чувството за вина( но не като изхвърлиш храната от организма си) поглеждай тези жени,те са здрави и щастливи
Успех мила! Надявам се да се оправиш 
|
|
#267
16th September 2010, 14:54
|
||||
|
||||
|
Страшно е!!!
Настръхвах на няколко пъти, докато изчетох тези 11 страници ... сви ми се една топка в стомаха. Момичета, прегръщам Ви и ви желая успех. Благодаря на Господ, че ме е предпазил от тези страшни болести, въпреки всичко, което съм си причинявала. Аз съм дебеланка от малка, ама наистина дебеланка. В картона ми от 2-ри клас пише, че съм 75кг!!! Четейки всичко си спомних и нещо, което всячески се мъча да забравя с годините, но ето че не мога. Когато бях малка, все не ми стигаше храната. Тъпчех се и все се чувствах гладна. Исках още и още ... Спомням си как закусвах у дома с нашите, после отивах на игра в съседите и закусвах и с тях, после отивах на гости на баба и там закусвах, после и обядвах по три пъти, а като усетех, че съседката прави баница или ми замирише на нещо вкусно - ходех и у тях на гости. Страшно гадно ми става сега като си спомням това и се срамувам и трябва да ви кажа, че ще сте първите, с които го споделям. Няма да ви описвам всичките борби, които съм водила с килограмите ... всъщност започнах да пиша, за да изкажа съпричастността си към вас, а и защото се сетих за нещо, което мама ми повтаряше всеки път, когато посегнех с блестящ поглед към храната: "Ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем!" Може да прозвучи малко странно, но ... Хора, обичайте се! Научете се да обичате самите себе си и обичайте живота, обичайте глътката въздух, обичайте аромата на цветята, обичайте и ще бъдете обичани ... веднъж и аз посегнах на живота си, несполучливо за щастие, но после си понесох наказанието ... цели 4 пъти оживявах и след всичко това (простете ми за грубия език, но ...) майната им на всички, дето се смятат за нещо повече от мен, защото изобщо не знаят колко са заблудени! Майната им на всички, които се присмиват на голямото ми дупе, щото не знаят, колко удобно си седя на него! Майната на всички, които са ви причинили това ... защото смеха зад гърба ви, подигравките, изкривените физиономии и неодобрителните погледи ... преживяното от това отключва желанието в нас да се самобичуваме, за да получим нечие одобрение. Сигурна съм, че написаното от мен няма много логическа последователност ... но събудихте в мен желание да излея всичко това. МОЛЯ ВИ, БОРЕТЕ СЕ! МОЛЯ ВИ, ВЪРНЕТЕ СИ ЖИВОТА! ... по принцип не съм много набожна, но сега ми иде да кажа "Господи, дай им сили да се преборят" ... край спирам ... прегръщам ви.
|
|
#268
16th September 2010, 23:43
|
||||
|
||||
|
Зозе, думите ти ми напомниха за това клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=6mOQh3evqsI Нека, който може да преведе горе-долу, моля!
__________________
Песен За Животните
|
|
#269
17th September 2010, 00:00
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
|
|
#270
17th September 2010, 10:13
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
 В тоя ред на мисли ... и мойто дебело дупе да цунат. ... Нали знаете, който не ни харесва - няма вкус 
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Помощ, Булимия
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 04:57.