#281
|
|||
|
|||
Здравей Ichi, не се отчайвай така. Ще видиш, че когато най-малко очакваш ще намериш сили в себе си и смисъл да спреш всичко това. Сега си в някаква моментна депресия. Дори на "най-здравите" /ако има такива/ им се случва. Ще излезеш от това състояние. Просто още не ти се е случило нещото, което ще те нагара да го поискаш. Ти в момента просто не го желаеш истински, все ти е тая...
ГОРЕ ГЛАВАТА. ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ. Незнам колко си голяма, но съм сигурна, че пред теб има достатъчно време за всичко. Само се стегни и помни, че това е ВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ. Ще се пребориш. От дъното единственият изход е нагоре. Аз бях там, където си ти сега. И бях убедена, че излизане от това състояние няма. Повръщах постоянно и навсякъде. На работата, на почивка, на гости... в найлонови торби в стаята си, в тоалетни, бани... И все пак успях. Просто в един момент, когато си на дъното и всичко е загубило смисъл и самото тъпчене и повръщане загуби смисъл за мен. Абсолутно всичко стана безмислено и тогава спрях, от веднъж, без лекарства, лекари или нещо друго. Само с мисълта. И ще се повторя меко казано, но вече 2 г. и 4 месеца не повръщам и не се сещам. И ТИ ЩЕ СЕ ОПРАВИШ. САМО СЕ УСПОКОЙ И СИ ПРАВИ ЛЮБИМИТЕ НЕЩА. ТЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНАТ МНОГО. Успех от сърце на теб и на всички.
__________________
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник". |
#282
|
||||
|
||||
анджела-к,мерси за поста и това съм го чела.
ами аз не преяждам,рядко ми се случва и хич не обичам да го правя!просто ми харесват нездравословните храни,пълни с холестерол и мазнички...кво да правиш... ми ще съм си дебела пък,какво толкоз. |
#283
|
|||
|
|||
Здравейте!!! Не зная дали някого ще се отзове на моето мнение по въпроса! Просто исках да споделя и своя проблем ! Аз също съм булемичка, признавам си, сама стигнах до извода, че трябва да потърся помощ, защото сама не мога да се справя, предполагам, че повечето, страдащи от тази болест ме разбират, но да мислсиш постоянно за храната, която си е поел, е мъчително, ужасно и непоносимо.. Аз съм на 18, пълна отличничка съм(не че има някакво значение), станах Мис в гимназията, която уча.. Всеки един мой приятел, казва, че аз имам всичко! Аз не се чувствам така.. имам страхотни родители, но ме е страх да им призная, защото се притеснявам от тяхната реакция и от това, как ще им повлияе.. Получавам подобни кризи от години насам и всеки път се заклевам пред себе си, че следващия път ще се спра, но без успех.. Всъщност, не знам с какво бихте могли да ми помогнете, но четейки предишните коментари изпитах нужда да споделя с някого, пък било то и виртуално..
|
#284
|
||||
|
||||
Цитирай:
Така че не се притеснявай, сподели. Те са хора с опит и ще знаят как да ти помогнат. Но им кажи всичко: защо го правиш, как се чувстваш и т.н. Може би ще ти е трудно в началото да говориш, но все пак опитай. Щом имаш ВОЛЯ да се излекуваш, не се страхувай! |
#285
|
||||
|
||||
Привет и от мен!
След като дълго време следях мненията ви по темата,реших,че искам да разкажа и моята ситуация.Не искам да прозвуча сякаш ползвам форума като трибуна,по-скоро се надявам да се почувствам по-добре,изказвайки го пред хора,които са били в същото положение. Запознах се с булимията преди около 3 години.Тогава бях в гимназията,предстоеше ми бал и изпуснах юздите на здравословното отслабване.Естествено,какт о винаги когато си поставиш нещо за цел,успях.На бала изглеждах така,както исках да бъда- 65 кг.Постепенно освен приятелите,които се възхищаваха на постижението ми,майка ми също виждаше промяната.Споделих и започнахме да се борим заедно.Отне ми време,професионална намеса и много усилия,за да науча съзнанието си да не се наказва и изпитва вина.Всичко това обаче остана като не добре затварена страница,която се отвори преди няколко месеца,когато се върнах от бригада в САЩ.Заминах 73 кг и се върнах 85.На моите 178 см това си личеше и аз го виждах - по дрехите,по снимките от лятото и по разликата,когато ги сравнявах с по-стари.Към днешна дата се боря със себе си и сама,защото не искам да говоря за този проблем.Тежа 70 кг,понякога гладувам,понякога се храня здравословно,а понякога просто се храня и после се наказвам.В реда на нещата последваха припадания,нередовен цикъл и всички последици,които познавате.Казват,че човек може да бъде най-големият си враг.Май на там вървят нещата.Не знам кога ще се оттърся,но се надявам да е скоро.Никога не съм страдала от липса на внимание,заобиколена съм от прекрасни хора,говоря 4 езика и мога да се справя се с всичко.Скоро започнах и работа на висок пост.На 20 години съм и животът ми напълно ме удовлетворява.Едно нещо не доумявам - как може едно хранително разстройство да е по-силно,как може човек да се събужда и да заспива с мисълта дали не е съгрешил,как може да имаш завидна здравословна култура и пак -in the end of the day- да се луташ из мисловния калкулатор на изразходвани и приети калории.Надявам се един ден обществото,в което живеем,да не налага като пример за подражание това,което днес се тиражира по медиите.На запад това го няма и хората може да не са по-слаби,но определено са по-щастливи Пожелавам ви повече поводи за усмивка! |
#286
|
|||
|
|||
Здравей!
Аз имам същият проблем и бих казала, че те разбирам прекрасно. Имам болимия от вече 3 години. До преди една нещата бяха на периоди....понякога бях добре, а друг път по 3-4 седмици повръщах, а после нищо не ядях. Аз също като теб завърших с пълно 6, а сега съм на път да завърша право в чужбина по същия начин. Предлагали са ми да се снимам много пъти, но на мен това ми се струва несериозно хоби....имам прекрасни приятели и с майка ми се разбираме.....и на мен както и на теб живота ни изглежда подреден и перфектен но истината е, че това се постига с много усилия. Да си перфектният студент, приятел, дъщеря и т.н. и да си нон- стоп усмихнат е невъзножно, без да "преглъщаш" някой неща по пътя....мисля, че разбираш какво имам пред вид. Мила, говори с родителите си! Може да не го разбираш в момента, но чувството, че криеш или просто не споделяш нещо такова става непоносимо и разрошително в един момент.....а колкото по - дълго го правиш (повръщаш) това се закоренява в теб и става УЖАСЕН НАВИК!!!!! Трябва да разбереш, че повечето момичета които имат това забололяване не ядат и повръщат заради проблем с начина по който изглеждат, а заради начина по който се ЧУВСТВАТ! БУЛИМИЯ = ТОВА Е ДА СИ ПОВРЪщАШ ЧУВСТВАТА...това е поведенческо разтройство, не "body image dysmorphia"... Опитай се да помислиш над това и да разговаряш с човек на когото имаш доверие и мислиш, че ще разбере нещо толкова деликатно. Но говори и с родителите си...ако искаш преди това им вземи ниакакво четиво....дори и една страниза от нета, за да могат те да се запознаят, защото може и да не разберат какво им казваш в началото, независимо колко интелигентни са ( което са имайки пред вид, че са те отгледали). На мен ми помоогнаха 2 неща Първото е едно упражнение. На един лист правиш таблица със следните графи(хоризонтално) 1.причина(случка). 2.емоция 3. реакция 4. алтернативна емоция 5. алтернативна реакция. идеята е предварително да си помислиш какво те провокира и да помислиш да алтернативите, т.е. да спреш автоматичното ядене- повръщане. 2рото е - винаги да имаш под ръка храна, от която НЕ повръщаш. да я ядеш бавно, може би сама, в хубава чиния на чиста подредена маса в приярна и красива атмосфера. И веднага след това излизаш за разходка. Хващаш някои под ръка или музиката и изчезваш, за да не ти стане тежко. Аз по едно време и салата не можех да ям, толкова бях отвикнала да смилам храна. Надявам се това да ти помогне и КУРАЖ! Дори и да не се получава в началото, дори и някой път да ти се случи да преядеш и да повърнеш не се отказвай. И не прави нищо насила ))) Успех!!!!! |
#287
|
|||
|
|||
Zdraveite ,az imam sy6tiq problem ve4e ot 4 godini.Pyrvo se zapo4na kato namalqvah hranata,dokato syvsem sprqh da se hranq samo po edna qbylka na den.Otslabnah mnogo i vsi4ki okolo men mi kazvaha 4e sym grozna,4e izglejdam zle i sqka6 zapo4nah da se osyznavam.No problemyt kogato zapo4nah da se hranq be6e,4e ne mojeh da zadyrjam hranata,prosto sqka6 organizma mi q izhvyrlq6e sam.Nikoga ne sym predizvikvala povry6taniqta.Sega ot izvestno vreme hodq na psihiatyr,no.....ne mislq 4e sym dobre,prodyljavam da go pravq,ne tolkova 4esto kolkoto predi,no go pravq. Malko sym pritesnena
|
#288
|
||||
|
||||
Привет и от мен на всички момичета във форума.
Аз също страдах от това заболяване доста дълго време - около 10 години. Всичко започна след "разпадането" на семейството ми. Чувствах вина за това. Никога не съм се чувствала спокойно, родителите ми имаха високи изисквания към мен - бях отличничка в университета, от мен все се изскаше да уча, да бъда това или онова. Освен това бях (и в момента съм) много нещастна в любовта. Бях много харесвано момиче, но мъжете гледаха като предмет на мен или по-точно като "трофей". Никой не се интересуваше от мен като човек. Повечето приятели ме предадоха. Една голяма самота...Започнах да се тъпча, за да я запълня.Не съм имала проблеми с килограмите, имам нормален, дори бърз метаболизъм, но го наруших и тези проблеми започнаха. Както и със зъбите, няколко паднаха, защото редувах гладуване с тъпчене. Не знаех как да обичам себе си, как дори да се харесвам, въпреки че ме харесваха мъжете. Аз вътрешно не се харесвах и нямах увереност. Как да имаш - с такова заболяване. Мога да ви кажа само, че диетите не помагат, защото това е душевно, а не физическо заболяване. Когато си прочистите мислите, нещата се оправят, но това става постепенно и с помощта на други хора... Мога да кажа още, че рядко родителите биха разбрали това заболяване, докато не стане сериозно (поне моите), както и повечето хора не го разбират и го мислят за някаква прищявка, докато нещата не загрубеят. Мога да кажа още: спрете да наказвате себе си за несправедливостите на света, да се бичувате за обидите, които другите ви нанасят и да търсите одобрение. Вие не се нуждаете от одобрение, за да разберете, че сте ценни сами по себе си като хора и заслужавате уважение. Но няма да го получите от другите, докато сами не започнете да се уважавате. Помнете, че проблемите не се решават като ги удавим в алкохол или ги посипем с храна, търсете други начини и се борете да оздравеете! Опитвайте се да не ви пука толкова за простотията и несправедливостите около вас! И ще бъдете по-добре! |
#289
|
|||
|
|||
Христос Воскресе
Здравей sami123,
Искам само да кажа колко много си права. Ужасно права, за съжаление, защото всъщност и ти казваш, че лечението си е само в наши ръце, в нашите силни ръце, защото щом си причиняваме такова нещо значи сме силни, самокритични и чувствителни. Но силни, защото наказваме себе си заради нещо, което не е в нас. Не сме справедливи към себе си.
__________________
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник". |
#290
|
||||
|
||||
Здравей, Слънце
Първо да поздравя теб и всички във форума с Великденските празници! Христос возкресе! Да,силни сме, но използваме силата си за саморазрушение, вместо за живот.И ти си права - не сме справедливи към себе си, но това можем да го променим, след като го осъзнаем и приемем в себе си. Мисля, че става с течение на времето и с помощ, разбира се, но трябва да я търсим и да признаем, че имаме проблем, което е много трудно за повечето от нас. |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|