#291
|
|||
|
|||
Булимия
Мили момичета, толкова ми е мъчно, като чета… не знам как може човек да се вманиачи толкова много във външния вид? Да, в пубертета е важно, но после, ставаме възрастни хора, важните неща са семейството, хубавия живот, децата и щастливия брак. А не дали си 55 кг или 68. Разберете погрешно си мислите че щастието е там. Илюзия, души объркани. С вглеждането в калории и диети / не може да се отрече че ни облъчвам навсякъде с тях/ отделяте фокуса от важните неща в живота и влизате ДОБРОВОЛНО в омагьосания кръг на вечния глад, физическия дискомфорт и вечната тъга и сълзи – резултатът е още повече тъга. Наранявате близките си до степен да ги вкарате в гроба, буквално.
Единственият начин да се измъкнете от болестта е когато ядете каквото ви се яде, нито повече нито по-малко от една чиния / не препълнена/ на всеки 2 часа. Не може и не трябва да се опитвате да променяте природата – никога няма да успеете. Вие сте сънувате кошмар – адски. Това през, което минавате всеки ден и в ада го няма. Спрете и помислете, всичко е в главата ВИ, ВСИЧКО. Престанете да отлагате – живота ви минава. Хората ви изпреварват. А вие сами в къщи, развалили отношенията си с приятели и любими, се превивате пред тоалетната с изцъклени очи от напъване и си броите, ли броите калориите. Мислите си, че може да надвиете природата, че сте по-хитри. А краят е близо, в страшни мъки ще умрете. Първо ще се разболеете от диабет, ще ви изпадат зъбите, ще ви се скъса хранопровода и стената на стомаха, ще ви опада косата и ще ви се очетаят сенки под очите като раково болни - а вие искахте просто да сте красиви, слаби и харесвани… Бъдете здрави, желая ви да сте щастливи и да се върнете обратно към живота, мили нещастни момичета. |
#292
|
|||
|
|||
Булимия
Здравейте,
От 10 години повръщам всеки ден, по няколко пъти. Има ли нужда да описвам повече състоянието си - естествено че съм нормална, имам нормален живот и приятели, малко по-педантична към себе си и чувствителна към оценката на другите.. но това "малко" играе най-огромната роля в живота ми, защото не успявах да се преборя с повръщането толкова много време. Прибираш се към къщи и се превръщаш във върколак. Влак без спирачки или с толкова дълъг спирачен път, че докато спре, всичко е прегазено. Неспасяемо положение. И така докато не отидох при д-р Рада Масалджиева, доктор по психология, не е психиатър. С нея работихме по проблема, който стои ЗАД булимията, а не върху самото повръщане. И повярвайте ми, действително нищо от сорта на "Не повръщай", "Храни се нормално" ... и всякакви такива съвети, илачи, програми, режими, не помагат - те само могат да редуцират броя на повръщанията, но не и да ги спрат напълно. Трябва да се работи върху корена. А корен винаги има и винаги е различен. Сега не повръщам от няколко месеца - въобще. Самата аз не мога да повярвам. Това, което беше толкова вътре в мен, че не знаех коя част от мен е истинска и коя не.. сега просто го няма. Безболезнено, без лекарства, без режим, без усилия - аз не повръщам просто защото съзнанието ми си е сменило програмата по някакви негови невидими пътеки. Не знам какво да посъветвам хората, които подобно на мен преди време, търсят помощ... Ще видите, че ще дойде момент, в който нещо ще се случи и ще разберете, че имате нужда от помощ, и че ако не заработите заедно с този, който Ви помага, рискувате да страдате ненужно, абсолютно ненужно, цял живот.. Така ли си представяте нещата? Проблемите се разрешават на открито, а не се поглъщат. Успех, задачата никак не е лека! |
#295
|
|||
|
|||
Здравейте, момичета! И на мен ми става мъчно като чета вашите истории, освен това в доста от тях открих и малко от своята... Подкрепям ви и ви желая успех в справянето с проблема!! Вие сте силни и страхотни и съм сигурна, че ще успеете!!
Като чета коментарите ви, реших да се регистрирам и да споделя и аз с вас. Сякаш е някак по-поносимо, когато има с кого да говориш за проблемите си. Страдам от булимия вече 2 години. На пристъпи е, не повръщам всеки ден. Издържала съм месец-два без да повръщам, но в един момент се пречупвам, хапвам сладко и тичам към банята. Имам и един безкраен списък от храни, които не си позволявам да ям, защото имам чувството, че от тях ще напълнея. Въпрос на психика е и знам, че моята е доста сбъркана. Искам да престана, казвам си го, но не успявам. Преди тези 2 години нямах никакви проблеми с храненето, ядях нормално и в интерес на истината никога не съм била с наднормено тегло. Но проблемът дойде от там, че моя приятелка отслабна рязно, а продължаваше да твърди, че е дебела. И тъй като е с 10кг по-лека от мен се почувствах пълна. Спазвах диети и полека преминах към булимичното състояние. Преди това съм го гледала само по филми и не съм мислела, че ще ми се случи, но след като се сблъсках сега търся измъкване от ситуацията Имам воля и почти успявам да се спася, но проблемът ми остава в тези моменти на слабост. Рядко ми се случва, но не бих искала да ги имам... Не съм в толкова тежко състояние за психиатър, та ако можете да ме посъветвате нещо да си помогна сама - ще съм ви много благодарна |
#296
|
|||
|
|||
Здравейте
Първо бих искала да ви благодаря на всяка една от вас,защото само до като четях какво сте писали сълзите потекоха от очите ми.Разбрах че не съм сама,днес е денят в който осъзнах че съм болна от булемия.страхувам се как ще кажа на родителите ми,страхме е от всичко което следва а и най вече да не загубя човека до себе си обичам го повече от всичко страх ме е да не се отдалечим един от друг
|
#297
|
||||
|
||||
Ти да не си разпространител на клиповете на Галена,че си ги натресла из целия форум
|
#298
|
|||
|
|||
Булимия помощ
Цитирай:
Можете да се запишете в тази програма, само като се регистрирате на сайта. Ще получавате имейли, които наистина помагат! SIGN up Последно редактирано от el1nor : 27th September 2012 на 09:04 |
#299
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#300
|
|||
|
|||
15 години вече аз живея по този начин. Имам всичко, разбирате ли...И въпреки това единственото, което ме прави истински щастлива е яденето. Чувствата ми са в пряка зависимост от храната - планирането на това кога и какво ще ям напрекъснато занимава мислите ми, а лошо сготвено ястие в ресторант ми разваля настроенеието до краен предел. А след криза, когато до среднощ съм си повръщала червата, видя колежка в офиса да яде солети, побеснявам. Толкова съм жалка...А всъщност от години вече не съм дебела и изглеждам атрактивно, имам любящо семейство и мъж до себе си, работа в престижна фирма. Но това не ми помага. Не се чувствам перфектна, не съм перфектна, допускам грешки и се мразя за това..
А като пухкава тинейджърка, въоръжена с поредния любовен роман и пакет вафли за десерт, бях наистина щастлива...Човек обаче не може да стои цял живот в къщи, а в обществото има толкова много клишета и предразсъдъци...В училище, в младежките среди, навсякъде....И до днес размер 60-ти е най-големия ми кошмар. И си мисля, че по-добре да умра, отколкото да съм отново толкова дебела... |
|
|