[Bensio]

Марисабела, въздействаш ми

[Мариса]

Първоначално написано от Bensio

Марисабела, въздействаш ми

Това мисля,че е ясно-не съм го писала аз.не бих могла,защото съм щастлива личност

[Bensio]

Марисабела, ако ти си развратна, нямам нищо против да легна с позор.

[not_sweety]

Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.

Мога до помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.
Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.
Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.
Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).
Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.

Ала и ...смъртна присъда.

Камелия Кондова

[Мария Василева]

ОНЯ ВЯТЪР


Колкото и да се репчиш,
колкото и да отричаш –
хващам се на бас със теб, че
всъщност още ме обичаш.

Неудобно е, признавам –
същото да си призная.
Сто години от тогава…
И не му се вижда края.

Неизменните симптоми…
Оня вятър пак подухна
във омръзналия дом и
във цвъртящата ни кухня.

И във спалнята проникна…
И чаршафите разроши…
Ние ли сме… Как да свикна…
Стари. Нервни. Болни. Лоши.

Ние ли сме… Да? Зависи.
Може би пък е обратно….
Ние ли сме… Ти си… Ти си…
Същата… Невероятно.

Колкото и да се репчиш…
Колкото и да отричам -
хващам се на бас със теб, че
всъщност още те обичам.

И комшиите го знаят.
И хайлайфът го раздрънка.
Двете внучета играят
с двете кучета навънка.

Ах, каква прекрасна врява!
Вятърът… Онази стая…
Сто години от тогава…
И не му се вижда края


Недялко Йорданов

[Caroline-Caro]

Когато обичаш някой...

когато имаш място само за този някой в сърцето си,
когато този някой е всичко за теб и въздуха и водата... и Рая и Ада...
когато всичко друго около теб е като в мъгла...
и сякаш си е загубило смисъла и силата...
когато имаш очи само за този Единствен някой...
когато се чувстваш вече половин човек или половин душа,
когато този Някой не е близко до теб...
когато мисълта, че няма да видиш този Някой никога повече
те плаши дори повече от смъртта...
когато никога никой и нищо преди в живота ти не са били толкова
до болка истински и нереални в същото време....
когато името на този Някой е за теб
единственият синоним на думата любов...
когато всички пътища на този свят водят към и единствено до Него...
когато всички сънища твои се превърнат в един...
и той е с лика на този само Твой някой...
когато този някой се превърне в твоята причина за Живот....
когато за теб не съществува бъдеще,
в което този някой да не е на Първа позиция там....
когато този някой престане да има недостатъци
и за теб той е Перфектен, точно по начина по който е....
когато го гледаш и очите ти виждат само думите щастие Мое
в неговите очи изписани с пламъка на обичта....
когато заспиваш и се събуждаш с мисълта за този някой...
и дори през по-голямата част от деня мислиш Само за него...
когато той стане Единствената ти причина сутрин,
за да станеш от леглото и да се впуснеш в живота....
когато този някой стане единственото Вдъхновение за теб....
когато погледнеш реалността в очите и видиш,
че преди да се откриете един друг...
дори не сте живели,
а само сте съществували за Момента на вашата среща...
когато часовете в които не сте Заедно...
не са часове а сякаш векове....
когато знаеш, че каквото и да правиш,
винаги всичко с този някой ще е сложно и объркано,
но въпреки всичко вместо да се откажеш на 'време'...
ти продължавам още по-устремено Напред...
когато нощите станат дни
и ти сякаш дори не забелязваш кръговрата на дните,
защото този някой се е превърнал в твоето Слънце и Луна...
когато целувката на този някой те кара да се чувстваш Жив отново...
когато болките и радостите на този някой се превърнат в твои Лични....
когато се съмняваш...
....просто погледни на този някой
в очите и ще Намериш там всички твои отговори...

[Caroline-Caro]

Рингтон за възкръсване

Не трябва да звъня. Неделя е.
А адски ми се иска да те чуя.
Условното пространствено разделяне
Понякога ми иде да се пръсна
във цялото мълчание до звук…
Рингтонът е сигналът за възкръсване.
Звънни ми да ми кажеш, че си тук.
Ще имаш само ден за сътворение,
макар да е отсъден за почивка.
Създай ме – раменете ми, ръцете ми,
косата, устните, усмивката...
Най-трудно ще ти бъде със очите –
небе, което плаши и души...
Неделя е – началото на дните.
А после шест, в които да рушиш.
А после шест (плюс събота), когато,
очаквайки да чуя телефона,
рингтонът ще събори тишината.
Самоубийство би било да ти затворя.

[raptor]

[emiko]

Caroline, би било хубаво да отбелязваш и авторите

Така, четящите остават с впечатлението, че това е лично творчество.

[not_sweety]

НЕСБЪДНАТОСТ

Неподарени цветя на прага лежат,
нецелунати устни заспиват сами,
от вратника тръгва неизминат път,
в очите потъват непосветени сълзи.

Незабелязана пролет разпуква земята,
нечакани птици крилеят в небе,
притихва в дърветата - песен непята,
прекършени вехнат нелетели криле.

Несрещнато утро докосва тревата
и залез негален загребва нощта,
в заглъхнали вопли кънти тишината,
несбъдната - кротко заспива мечта.

В душата пресъхват неказани думи,
неизживяна любов в сърцето трепти,
в неосъзнатите мисли ти се изгуби,
аз те намерих и те зазидах в мой стих.

Марияна