[Solver]

Всъщност слагаме и къса памет в пакета
В последен опит (чети внимателно, тук няма ирония) да осъществя контакт на... Някакво ниво (което си е напълно безсмислено) , ще припомня един цитат "трябва да поживееш малко в чужбина, за да си оправиш манталитета" или пък нещо подобно
От тук идва невероятно настойчивия ми и несдържан смях, ирония, сарказъм и кратко казано всичко. Особено пък това с чужбината.

И ако се зачетеш назад, ще видиш, че аз задавам въпроси, никога не отговарям на постовете ТИ. Знам, че прекалено много въпроси задавам и те претоварвам, просто понякога се унасям

Преди малко казах, че мога да водя по-тъп диалог от този, но преиграх, отказвам се, никой не е способен на това

Ако все пак не си разбрала, все ми е тая къде живееш, Боже, Боже

Р.Р. "Женски Диети" тотално разцепи мрака, явно жените са същества от друг вид и нямат общо с останалите бозайници

[barrуwhite]

обаче не си ли забелязал, че едно си баба знае - едно си бае

[Solver]

Положението е притеснително.

[леля мичИ]

Ех, пък и вие....тъкмо взех пуканките

Пини, нямам никакво желание да влизам в разпри и спорове, искам да те питам от чисто любопитство - защо си против връзките на раб. място, при положение , че си се омъжила за шефа си и при това щастливо ?!

[Piny]

добър въпрос Миленска
Понеже и двамата си загубихме работата заради връзката, затова.
Освен това много колеги и колежки ми бяха стъжнили живота през това време, а на мъжа ми пък неговите шефове.
Просто това, че ние се оженихме е единичен случай, далеч не всички връзки завършват с брак, а в повечето случаи си губиш работата.
Сега за нищо на света не искаме да работим в една и съща фирма
.....обаче многото отзиви ме накараха да се замисля, че съм прекалено категорична ( отново) в изказванията си. Всеки сам трябва да си реши доколко му се рискува работата и долколко въпросната връзка си струва този компромис, освен това зависи и от политиката на фирмата. Само си мисля, че дори фирмата да толерира това, дори колегите да не злословят зад гърба ти, ако все пак аферата свърши пак ще си принудена да виждаш този човек всеки ден ( недай си боже и да ти е шеф). Каквато и да е причината за раздялата ( дали ти си го изпързаляла или той теб) положението на работа няма да е розово. По-точно за мен е немислимо да работя в такава среда

[Lilith]

според мен си изживей тръпката, за да не съжаляваш след време и на първо място, за да успееш да го преживееш. Но имай предвид, че щом не я сменя с теб и дори не прави секс с теб, при положение, че почти не я вижда, я обича. Явно доста повече отколкото предполагаш.
И наистина при желание, начин винаги има. И на мен в много подобна ситуация ми се оправдаваха така. Ако се чувстваш нещастна в негово присъствие, защото нищо не се получава, напусни работа. Успех. :P

[ohno]

Благодаря на всички за отговорите!

Виждам, че се е заформила и паралелна дискусия за авантюрите на работното място...

Исках само да кажа, че все повече се замислям да говоря с него директно и да го попитам как той си представя нещата от тук нататък. Не че, не сме говорили и не че на мен ми е ясно... Но истината е, че е много по-лесно да вървиш по течението (или поне на него му е по-лесно), но тази ситуация става прекалено заплетена и объркана, а да не говорим, че наистина се чувствам като глупачка да бъда в позицията на тази, която чака да бъде избрана. Но... чувства, какво да правиш! Много ми е трудно да се боря с тях!

И все пак, мисля си, че ако веднъж завинаги вземем някакво решение какво правим, ще ми е по-лесно да преодолея и останалите си колебания и да продължа напред.

И колкото и глупаво да звучи - аз самата не съм сигурна какво искам...

[diadora]

Първоначално написано от ohno

Благодаря на всички за отговорите!

.................................................. ..........................................

И все пак, мисля си, че ако веднъж завинаги вземем някакво решение какво правим, ще ми е по-лесно да преодолея и останалите си колебания и да продължа напред.

.................................................. .......................

Сигурна ли си , че той е наясно , колко навътре ги вземаш нещата ?
То решението е взето явно , но ще си изпросиш да ти го каже в очите .
Малка свалка на работното място с малко "обичам те" и малко секс.
Банална история , от която ти очакваш развитие.
Наистина мисля , че изпросените неща не са добри.

Вгледай се в мненията на мъжете , които са писали.

[ohno]

Здравейте всички!

Дълго време исках да пиша, за да ви кажа все пак до къде я докарах с моите драми, но понеже драмите ми не стигат до някакъв край, а са в постоянно развитие все отлагах за следващ момент. Та, какво в крайна сметка се случи след като бях пуснала темата преди няколко месеца (чак сега виждам колко много време е минало!)?

Италианецът се раздели с приятелката си и изведнъж се превърна в тотално различен човек - мил, добър, внимателен и най-важното - най-накрая започна да ми показва, че държи на мен. Прекарвахме все повече време заедно, пътувахме и просто бяхме щастливи заедно.

В един момент, в крайна сметка с приятелят ми се разделихме по взаимно съгласие. Вече не живеем заедно. Много беше трудно и за двама ни и няма как да опиша с думи през какво минахме и колко страдахме - беше ключово решение и преломен момент от живота ни, в който след толкова време заедно, всеки поема сам по пътя си.

Преместих се да живея сама, а нещата с италианецът се задълбочиха. Започна да ме представя като "приятелката ми", запознах се с всичките му приятели и близки и общо взето изведнъж нещата започнаха да стават сериозни. От моя страна, аз останах по-резервирана в цялостното си отношение - не исках все още да го запознавам с всички, не исках да афиширам с това, че има нов мъж в живота ми.

Мислех си, че всичко това е нормално, защото буквално от една връзка влязох в друга и имайки предвид колко държах на бившия си приятел, не исках да го нараня допълнително.

Проблемът дойде, когато преди две седмици като гръм от ясно небе буквално изведнъж осъзнах колко лошо и ужасно съм се държала в цялата последна година от връзката с бившия ми приятел и колко много съм го наранила. Не знам как, но до сега някак бях успяла да игнорирам всякакво чувство на вина или съжаление, докато в един момент всичко просто се отключи и стана неконтролируемо. Не знам как да го обясня - от романса, в който бях и колкото и влюбена да бях в италианеца, изведнъж просто всичко избледня, за да излязат на фон всичките ужасни неща, които съм направила - изневярата, при това системна, отношението - негативно, лошо, укорително, липса на каквото и да било съчувствие към другия човек... Всички тези неща просто изплуваха в съзнанието ми и стопиха всичките положителни емоции, които изпитвах. И за да стане картинката още по-колоритна - всъщност осъзнах колко много държа на бившия си приятел и колко много го обичам и искам да съм с него.

Та, скъпи съфорумци, оказа се, че целият ми романс е бил само, за да ме накара да видя и оценя човека, когото вече загубих. Чувствам се ужасно заради факта, че постъпих толкова долно спрямо него, който винаги е бил най-добрият човек на света и винаги е бил до мен и ме е подкрепял. И сега, когато преди една седмица му казах, че съжалявам за всичко и го помолих за прошка, защото знам колко много го нараних, той ми каза, че има нужда от време и че не може да ми се довери, че няма да го нараня отново. Резултатът е че вече цяла седмица заспивам със сълзи на очи и се обвинявам за това, че загубих най-ценното, което имах. Ще му дам време, дано да ми повярва, че мога да бъда по-добра от това, което показах в последно време..

[lily.ana]

ъмммм....аз да те попитам ами да кажем, че бившият ти приятел те приеме обратно и ти след няколко месеца се "събудиш" пак и започнеш да ревеш за италианеца денонощно, че и него си наранила и колко кофти си постъпила с него.... тогава к'во правиме???? Обаждаш му се на него да му кажеш колко много съжаляваш и как го искаш пак?