#1
|
|||
|
|||
Страшно объркана се чувствам - моля ви дайте мнението си!
Не знам какво да правя. В такава объркана ситуация съм, че не знам откъде да започна дори... Всичко е като сапунена опера... Но ще съм ви благодарна, ако можете да изкажете мнение.
Имам приятел от 3 години, с когото дори живеем заедно от почти година вече. Няма да се впускам в подробности, но в началото, когато започнахме да живеем заедно, имахме много много труден период - най-вече заради мен и нещата, които ми се случваха тогава. В отчаянието си, започнах връзка с колега, който също има приятелка от 3 години и връзка, която по други причини също не вървеше. Влюбих се. А мисля, че и той се влюби в мен. Прекарахме два вълшебни уикенда извън града, оправдавайки се с хиляди лъжи. Беше ми гузно, но го преживях - заслужаваше си да избягам и си заслужаваше да бъда с човека, с когото исках да бъда! Малко по малко реших, че искам да бъда с колегата ми (не работим заедно, но сме в една и съща фирма) и реших, че ще се разделя с приятеля ми, който пък от друга страна е страхотен във всяко едно отношение. Колегата ми обаче ми каза, че не може да се раздели с неговата приятелка. (Тук отварям скоби, за да кажа, че когато са започнали връзката си, нейният брат е бил починал току що и тя е страдала неимоверно много и той е бил единствената й утеха. Т.е. той и до ден днешен е най-близкият й човек и чувства един вид предателство да се раздели с нея, защото не знае тя дали изобщо ще се съвземе след това.) "Окей тогава" - казах си и толкова ме хвана яд на мен си, че реших, че ще преъсна всякакви отношения с този ми колега и ще се върна към стария ми живот и ще положа всички усилия да накарам връзката ми с приятеля ми да проработи отново. Костваше ми страшно много мъки и терзания, но в крайна сметка нещата потръгнаха и старият ми живот се нормализира - всичко беше спокойно и нямах желание да го развалям. С колегата ми се виждаме всеки ден и е страшно мъчително да се насилвам да се държа все едно не изпитвам нищо към него. Защото аз бях влюбена, както знам и той в мен! Преди един месец се оказа, че бяхме на концерт заедно с този ми колега и от близостта, алкохола и еуфорията, нашият романс започна отново! Той го инициира, а аз се дърпах, докато накрая не устоях. Не знам как, но този човек ме обезоръжава толкова лесно! Той е перфектен - умен, хубав, чаровен, имаме еднакви вкусове, можем да говорим безкрай и т.н. Всички тези неща ми влияят! Да не говорим, колко много ме възбужда дори само, когато е около мен - а тази тръпка отдавна я нямам с приятеля ми.... Каза ми, че ме обича, в поредния откраднат момент заедно.. Аз замълчах, но знам, че го обичам от много време. Толкова искам да дадем шанс на връзката ни! Мисля, че би се получило, а дори да не се получи, поне ще се наситим и ще преживеем това, което толкова време се опитваме да подтистнем! Проблемът е, че след 3 месеца с приятеля ми се местим в ново жилище. А, когато не виждам колегата ми, наистина съм убедена, че искам да бъда само и единствено с него!!! Но ето... сега пак започнахме да се виждаме и аз отново се раздвоявам! Неговата връзка е от разстрояние и приятелката му идва през уикенд и му е казала, че трябва да намерят решение как да продължат връзката си, защото не иска повече да пътува и да харчи пари по самолети и т.н. , а и да не говорим, че го ревнува страшно много (очевидно с право). С други думи, в момента и двамата се намираме в ситуация, в която трябва да решим накъде и как да поемем. Проблемът е, че колкото и да е влюбен в мен и колкото и да ни е невероятно хубаво, когато сме заедно, той не може да се реши да се раздели с приятелката. Мисля, че страст при тях отдавна липсва, да не говорим, че тази връзка от разстояние не е дори истинска връзка - с всичките й аспекти... Но останалите неща, които са преживели заедно - смъртта на брат й и последвалото сплотяване и намиране на утеха в него, той наистина чувства някаква отговорност към нея. Говорили сме си за това. Той казва, че няма обяснение и че не знае до кога ще кара така и дори имаше няколко момента, в които той искаше да се разделят. Но всеки път, когато тя започне да му плаче по телефона, той просто умеква и връща думите си назад! Не знам какво да правя... Страшно объркана съм и знам, че това сигурно е страшно банална история. Да не говорим, че очевидно той не е решителен щом става въпрос за приятелката му. Но искам да кажа също, че както и да ви звучи цялата история, той наистина е влюбен в мен и дори да не съм го описала добре с думи, се усеща със сърцето. Това продължава вече 9 месеца и имайте предвид, че сме спали заедно само тези два уикенда, когато избягахме от всичко и всички. През останалото време, когато сме били заедно никога не сме стигали до там отново. А сексуалното привличане между нас е толкова силно, че сигурно се усеща и от 100 метра! Моля ви дайте ми вашата гледна точка и евентуално съвет какво да правя. И не ме съдете - за първи път изневерявам и не се чувствам добре, но само аз знам какво ми е отвътре и през колко мъки минах... Благодаря |
#2
|
||||
|
||||
Моята гледна точка с една дума: "става"
|
#3
|
||||
|
||||
Re: Страшно объркана се чувствам - моля ви дайте мнението си
Цитирай:
Цитирай:
Цитирай:
|
#4
|
||||
|
||||
и аз съм на мнението на емико
|
#5
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#6
|
|||
|
|||
Цитирай:
Но смятате ли наистина, че това е една нормална ситуация, в която мога да се насладя на моментите? Страшно емоционална съм и много се обърквам от цялото му поведение - един ден гори по мен, казва ми, че съм перфектна, че иска да е всеки момент и всяка вечер с мен и в следващия ми казва "да бе, ама не мога да се разделя с приятелката ми - знаеш каква е ситуацията"! И да, мамка му, знам каква е ситуацията и много ми се иска да беше друга! Единственото решение за нормален изход е да не се виждаме, но то е абсолютно невъзможно предвид това, че сме в един офис... ;( И още първия месец му казах, че изходите са само два - или оставаме заедно, или с приятелите си и забравяме какво се е случило... И какво... 9 месеца по-късно, ситуацията изобщо не се е променила, а даже е станала и по-сложна с това "обичам те". Ужас! |
#7
|
||||
|
||||
Това , че е влюбен в теб , не е достатъчно...Човек се влюбва и разлюбва в живота мнооооого пъти
Има хора , които от любов , загърбват 10-15 годишен брак с по 1-2 деца и се отдават на новите си любови. Не , че това е хубаво , но го правят , защото не виждат смисъл в монотонното съществуване с настоящите си половинки, към които чувствата са изчерпани до краен предел. Щом твоят колега не може да зареже заради теб , жена с която поддържа връзка само от три години и при условие , че не е обременен с брак и деца , не ти ли говори , че едва ли иска да продължи живота си с теб При това положение , си кръшкай на воля и се моли да срещнеш човек , с който да ти си допадате физически и духовно и тогава кажи "сбогом" на приятеля си . Ако продължиш с него , най-вероятно няма да бъдеш много щастлива ,а и той също, щом от сега полагаш усилия , за да се чувстваш добре , а какво ще стане по нататък...
__________________
Винаги има две мнения - грешното и моето |
#8
|
||||
|
||||
ще ти кажа какво мисля от мъжка гледна точка,няма да ти хареса но това сме мъжете.
ако един мъж иска нещо повече от секс нищо неможе да го спре,в противен случай търси причини за да не го направи,ти си направи изводите и както искаш така си изтълкувай мнението ми а и аз незнам дали взимаш под внимание разликата между секс,и секс който е свързан със съвместно съжителство+бонус житейски,финансови и битови препядствия.тогава нещата коренно се променят |
#9
|
|||
|
|||
Да, знам и двамата сте прави!
Аз също съм на мнението, че има ли желание, има и начин! Но това, което усещам е че има желание и след това се разколебава... Не знам онази девойка с какво е по-добра от мен, знам, че много го манипулира постоянно и това го виждам от чисто женска гледна точка - та тя постоянно му поставя ултиматуми, постоянно го притиска и т.н. А той го търпи! И не го разбирам - не знам, единственото логично обяснение за мен е това, което и той казва - не иска да я наранява при положение, че е била толкова много наранена от онзи нещастен случай. И съм го питала, както написах и преди - какво, така ли ще караш винаги? и той ми е казвал - не, но не е сега момента. И да знам, че ако имаше желание, щеше да я зареже. Но защо все го оправдавам в моите очи?! Не е ли възможно да е безкрайно добър, отговорен и наистина да не иска да я подлага на това? Не е ли възможно да е нерешителен и просто много лесно да забравя какъв е правилният избор, когато го почувтсва? И защо ли някак си усещам, че съм адски наивна, но в същото време усещам и със сърцето си, че не е само някаква еднодневна заигравка? |
#10
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|