[heavenkata]

Току-що гледах филма ТИЛТ за втори път и за втори път той ме разтресе из основи. Няма да ви агитирам да го гледате и не желая да обсъждам на кой му харесва и на кой не. Просто, седя, слушам саундтрака ( http://www.youtube.com/watch?v=F4jkB...eature=related ) и си мисля. Мисля си за любовта и за тъгата, които се преплитат в мен сега. Толкова съм влюбена, че плача. Плача и страдам от любов. Не знам това колко е нормално и дали някой ме разбира. Пиша без да се замислям и вероятно накрая написаното ще е много объркано, но аз самата съм адски объркана. Не можете да си представите колко съм влюбена. Никога не съм била така влюбена. Никога и не мога да повярвам. Този човек преобърна цялата ми същност и ме накара да го обичам буквално за 2 месеца. Вече минага седем и имам чувството, че го обичам още повече. Не знам дали може да го обичам повече? Може ли? Колко е предела на обичта, защото май я достигнах? Какво става после? Този човек ме накара да живея. Наистина. Върна ми щастието. Когато съм с него няма нищо друго... с него живея за момента... наслаждавам се на всичко... на смеха, слънцето, бирата, погледа му, очите, докосванията, секса и китайската храна. И в същото време без него сякаш всичко е сиво. Не преувеличавам. Наистина. Без него нямам нищо.. отмервам всяка минута до срещата ни. И това ме измъчва. Прави най-голямата ми любов в мъка. А той е на 250 км. от седем месеца. От седем шибани месеца ние се виждаме 2-3 пъти, понякога и по-малко в месеца. И ми липсва ужасно. Побърквам се от мъка. Не мога да мисля за нищо друго освен за него. Толкова е трудно. И единственото, което искам е да съм с него завинаги. Искам да изградя дом с него, искам да ходя с него на море всяка година, искам да обиколя света с него, искам да му пера чорапите, да го обичам, да го мразя, да му се карам и той да ме гледа с онези сини очи и да ми се усмихва и да пречува всичко в мен. Искам да облека за него бялата рокля. Искам да съм г-жа В. Сигурно ви изглежда супер смешно и наивно, обаче аз ще бъда с него завинаги. И сега можете да не ми вярвате, но след 50години пак ще пусна тема в този форум и гордо ще заявя, че имам най-прекрасния дядо и съм най-щастливата баба! Пожелавам на всички да изпитате такава любов, такава емоция, която да ви разтърси и да ви остави изцяло променени. Да обичате и да плачете от щастие.

[Нелка]

Приемам пожеланието ти, и съредчно ти благодаря! Написала си го много красиво и в няколко реда изчерпваш напълно темата "какво е да си влюбен". А на мен ми стана хубаво и топло, че все още има влюбени хора, защото напоследък нещата станаха много материални и прозаични.. а на мен ми липсва поезията. Пожелавам ти завинаги да останеш слята с тази емоция и след 50 години, когато битовизма малко или много се обади, да намериш този пост, да си го препрочетеш и да си припомниш тази силна емоция, която ви е събрала заедно!

[Oompa Loompa]

Хахаха извини ме но много ме разсмя с това с чорапите защото аз пък винаги съм казвала , че чужди чорапи няма да пера

[Мариса]

Първоначално написано от susan

Хахаха извини ме но много ме разсмя с това с чорапите защото аз пък винаги съм казвала , че чужди чорапи няма да пера

a мен всичко ме разсмя

[Dreamer***]

А на мен много ми хареса Позитивно, влюбено, красиво )))) С пожелание след 50 години да е същото ))))

[svetlin4u]

Един съвет от мен: Не се привързвай към нещо така, че да не можеш без него.

Иначе не остана, 49 години и 364(5) дни до следващото мнение на heavenkata.

[heavenkata]

Аз също съм казвала това за чорапите, обаче в един момент преосмислих всичко... (:

[i_ani]

Първоначално написано от heavenkata

Сигурно ви изглежда супер смешно и наивно, обаче аз ще бъда с него завинаги. И сега можете да не ми вярвате, но след 50години пак ще пусна тема в този форум и гордо ще заявя, че имам най-прекрасния дядо и съм най-щастливата баба!

Райче , радвам се за теб...Личи си , че си много влюбена

След 50 години не знам , но ако след 5 пуснеш подобна тема , значи може и да бъдете заедно в радости и неволи "докато смъртта Ви раздели"....
Като се замисля вечни неща няма , но пък никога не се знае

[Taneva`]

Първоначално написано от М.И.К

a мен всичко ме разсмя

И мен...
Това е нещо моментно според мен...което надали ще мога някога да изпитам,а и не желая де.....още повече към човек,който не виждам...не целувам,не докосвам....
Радвам се ,че обичаш...пожелавам ти сбъдната любов винаги...
Но ще се повторя за хиляден път....
Любов има единствено между мен и семейството ми...
Другото според мен са взаимни интереси.... секс...доверие..сигурност... привличане.....химия...нагони ,хормони...... и прочие.....
И както каза Светлинчу...... Прав е...

П.С Не ме нападайте,лично мои разсъждения са си това...... ))))

[Мариса]

Първоначално написано от Taneva`

И мен...
Това е нещо моментно според мен...което надали ще мога някога да изпитам,а и не желая де.....още повече към човек,който не виждам...не целувам,не докосвам....

Много е типично за тинейджърската влюбеност,която винаги ми е била непонятна и насапунисана 300 пъти от фантазиите на жената.
И хората винаги се изчерпваме,а влюбеноста минава в графа търпимост и равнодушие.