Когато достигна желаното си тегло,аз ще...

moly555 · #11 29th October 2009, 23:37

Хмм, съгласна съм, че човек трябва да си поставя цели - каквито и да било пред себе си, за да върви напред и нагоре, да се усъвършенства

Не съм сегласна, че трябва да приемаме целите за отслабване прекалено на сериозно, до степен мания, защото това е вредно. Не съм съгласна със Sine, че няма цял живот да бъде на диета. В смисъл, самата дума диета не ми харесва. Плюс това, смятам, че човек склонен към напълняване, ако иска да се пребори с това, ще се наложи да си изгради траен хранителен режим и да го спазва. Да си изгради една нова култура - спорт + хранене = здраве. А не след 5 месеца, бавно лека-полека със сандвич, малко сладко и постепенно увеличаване на тези храни да се върне пак в изходно положение. Един от моите любими изрази е : "Изкуството изисква жертви!". Аз вярвам, че за да получи човек желаната цел, трябва да се работи усилено за нея

А това, което аз искам, е здраве. Другото се постига със здрава работа, широка усмивка и упоритост

Sine Qua Non · #12 29th October 2009, 23:47

Моли, аз нарочно употребявам думата "диета"- нямам никакво намерение да практикувам вэпросното упражнение до края на живота си, но здравословното хранене е съвсем отделна тема

Него не само ще го практикувам, но и ще е удоволствие за мен

Обожавам пълнозърнест хляб, зеленчуци, сирене и ядки... за първи път този месец от три години насам не са ми излязли никакви пъпки преди цикъл, а обикновено ми излизаха едни големи и гадни по бузите.. истинско мъчение... косата ми не пада въпреки есента и без всякакви витамини на хапчета, зъбите ми обикновено ме боляха преди защото са чувствителни, но сега от два месеца не са се обаждали изобщо... Здравословното хранене е нещо прекрасно

Кой би искал да спре нещо подобно...

zlatica · #13 30th October 2009, 08:13

Когато достигна желаният външен вид (не говоря за килограми целта ми там не съвпада на първо време с целта за външния вид) и аз ще нося от онези панталонки , но най- вече ще харесвам себе си, ще съм горада и ще се отърва от тези ужасни комплекси за тялото, което ще ме направи пълноценен човек.

ARIZINA · #14 30th October 2009, 08:28

Цитирай:

Първоначално написано от Jaynee

Ivanin, много негативизъм точно в 3 реда. Браво, добре го даваш.

Теглото СЕ отразява на визията, както СЕ отразяа и на самочувствието. В такъв свят живеем, че робуваме на стандарти за красота.
При мен примерно качването не ми се е отразило на психиката, защото е от малко време , с причина и е ... временно явление. Обаче има жени (че и доста мъже) които си страдат от това, защото имат проблем с килограмите от деца, а това се отразява на психиката на един развиващ се човек и то много. Отразява се не по-малко от големия нос и малкия бюст и "онзи" един куп глупости, които хората могат да кажат по въпроса.

Аз пък ще кажа майната му на негативизма ти

И браво на момичетата, чиито линийките направо ме карат да се възхищавам на волята и желанието, което са намерили в себе си да се справят с проблемите си.

Много е лесно да пуснеш злобен коментар за нещо, което не разбираш , нали?

Ама е мааалко по-трудно да го разбереш. Изисква се една идея повече от безцелно натискаше по клавиатурата.

На тая тема мога много да поспоря с теб,но...нямам толкова време сега.Ще ти кажа само ,че всичко трябва да е в рамките на нормалното...,че волята за отслабване хич не е непостижимо нещо ,но най-лошото е,когато тя се превърне в "манията "за отслабване.Защото,ако един нос и едни цици няма как сама да си ги коригираш(и слава богу),то при теглото много лесно става прекрачването на другата граница,а именно когато волята премине в мания,а манията в болест на психиката....Лошото тук е,че всичко зависи от теб.Казвам ти го като човек,който е висок 1.74,в момента тежа 60 кг. и са ми идеални,но съм тежала и 43кг....почти на границата на необратимото,ако ме разбираш какво искам да ти кажа

.До тук спирам,а ти сама си направи изводите.

Engel · #15 30th October 2009, 09:58

ARIZINA: Jaynee искаше да каже друго нещо, но се радваме, че сподели с нас мнението си!

moly555: На Sine й става ясно, че ако иска да поддържа резултата, който е постигнала и който ще постигне за в бъдеще, ще трябва да се храни здравословно и още по време на диетата да си изгради ХРАНИТЕЛНИ НАВИЦИ.
Няма смисъл да спамите темата на Шарлотчето, защо не коментирате в "здравословната" тема?!

ARIZINA · #16 30th October 2009, 10:00

О.К...Сори,може би не съм я разбрала правилно

neli_sf · #17 30th October 2009, 10:25

Ще си направя бразилско дупе

MILI · #18 30th October 2009, 12:03

Не искам да обиждам прекрасната тема. Но само да отбележа, че ми се струва (незнам може просто да ми се струва), че някои от проблемите които приписвате на теглото си, въобще не са там. Когато отслабнете и станете идеални, какво? Ще карате джет, ще натриета носа на съучениците си, ще танцувате, ще харесвата себе си (защото причината заради която може да се харесвате или не е теглото ),ще водите пълноценен живот (това са все ваши думи),ще си купите рокля и т.н.и т.н. А сега сякаш нещата са спрели да се случват около теб(нас,вас), и просто чакаш. Чакаш да отслабнеш, чакаш да станеш на 18,чакаш да си купиш кола,чакаш...
Подобни теми могат само да задълбочат комплексите и маниите, не ви карат да се чувствате по-добре, а напротив. Това не е негативизъм.

Спирам да натискам безцелно клавиатурата.

blinblin · #19 30th October 2009, 15:52

И аз съм съгласна с МИЛИ.Не смятам,че едни килограми трябва да бъдат причината да се чувствате непълноценни и недоволни от себе си,защото когато отслабнете ще си намерите друга причина,друг недостатък.Започнете да се харесвате без значение колко килограма тежите,това е най-важното!И самочувствието-много гадно ми стана като го прочетох това.Не може самочувствието да ви идва от килограмите,това е ужасно....
Сине,много съжалявам,че такива неща са ти се случвали.Никой не заслужава такова отношение,а децата могат да бъдат страшно тъпи и жестоки.Не го мисли това,ти си нещо много,много повече от всички онези идиоти.И много повече от това,което те някога ще бъдат!Имаш една огромна целувка и прегръдка от мен!

Sine Qua Non · #20 30th October 2009, 17:25

Съжалявам, мили, блин, но не мисля че можете да разберете каква е психиката на човек, който никога не е бил нищо друго, освен дебел. През цялото си съзнателно съществуване, детство, пубертет... Кой ще вземе да държи едно 115 килограмово същество да подскочи на танците, когато всички мъже там са 70 кг с мокри дрехи? Нямам намерение да ви разказвам за трудностите при ходене когато си само по бански, а краката ти ще се подпалят от триене(какво ли остава да се качиш на джет!) нито ще ви разказвам за постоянните упреци вкъщи, че трябва да отслабнеш и сравнението "Ама ти си толкова слаба, защо дъщеря ти е толкова пълна?" когато излизаме с майка ми и нейни познати.

Аз не зная какво е нормална психика и кои от проблемите ми са от килограите ми и кои-не, но нямам начин да науча преди да се отърва от срама, вината и самоомразата, които килограмите ми причиняват. Аз съм израснала с психиката на човек, дсрамуващ се от всичмко и всички- докато в пубертета хората са откривали себе си, аз съм откривала дрехи номер xxxl и начини да скрия пред приятелите си, че е този номер, докато децата са се учили да отстояват себе си, аз съм се учила да минавам през улички, в които няма мацки насядали по столовете на кафетата и гледащи ме презрително. Процесът на израстване за мен е протекъл много по-различно, отколкото за вас и не мисля че някой от вас, които имате да сваляте по пет килограма, може да разбере това. Така че, не знам за килограмите на мили, но блин, така като те гледам, никога не си имала тези проблеми. Така че хайде.... нали?

Темата на Шарлоте беше за това какво искаме да правим като постигнем желаното си тегло- не знаех че след написването на това, което искам да правя, тя ще се превърне в тема за обсъждане на тези ми желания. Много грубо. Много нежелателно. Много не на място.

Нямам намерение да влизам втори път тук и да се оправдавам за тези си желания. Надявам се утре сутрин като дойда да имаме нещо свестно за обсъждане. леле.......................