[Charlotte]

Идеята за темата я взех от един американски форум,където хора с много повече килограми от нашите разказваха какво ще правят след като отслабнат...Не видях някой някого да е упрекнал,че ще се вманиачи в сваляне на килограми и т.н...или че трябва да си се харесва такъв какъвто е...Според мен всеки решава сам за себе си-да,вярно е че трябва да се харесваме такива,каквито сме...обаче и това което не харесваме у себе си,трябва да го променим...и затова разбирам Sine-и аз съм била пълничка от доста ранна възраст...в 9 и 10 клас тежах по средно 92 килограма,с вариации до 82-85...и знам какво е да не можеш да си намериш дрехи в нормалните магазини.Никога не съм била обиждана за това,че съм дебела-не им го позволих...и те си намериха друга жертва..(не мога да разбера тази психика на учениците...защо трябва да има винаги жертва на класа,която да обира негативите??)
Няма значение-тук сме за да оправим недостатъците от външния вид,които не ни харесват и разбира се са по силите ни...

По темата...освен пола искам и от късите панталонки!!Другото лято ще се перчим с тях-сигурна съм!

[blinblin]

Може би си права,Сине,може би наистина не знам как се чувстваш.Обаче знам аз как съм се чувствала всеки път,когато някой от роднините ми споменеше нещо за килограмите ми,защото имаше един период(може би 9 клас),когато качих за отрицателно време доста килограми.Така че знам какво е да те обсъждат и да пускат намеци.Баща ми не е човек,който ей така ще те остави намира.Майка ми ми мрънкаше и намекваше изключително много в онзи период от време.Не е и приятно да чуваш коментари от хора,които дори не познаваш,когато отиваш до магазина.Или пък да не обичаш да минаваш по по-големите улици...Да,това го знам.Може да не ми повярваш,обаче го знам.И все пак аз никога не съм била повече от 68 килограма,така че сигурно няма да ме разбереш.Няма да пожелаеш да приравниш твоето състояние с моето.Разбирам те.Твоето е по-различно,няма да го отрека.Обаче е факт,че и аз съм имала своите проблеми,дори и да не ти се иска да го повярваш.
И все пак не разчитам само на килограмите и начина,по който изглеждам да ми дадат самочувствие.Няма да го допусна това.Аз съм много повече от едни килограми,ти си много повече от едни килограми.Не мога да възприема,че трябва да се самоопределям по такъв начин.И не,не винаги съм мислила така.Преди 5 месеца бих реагирала точно като теб,бих написала същото каквото и ти,и някои от другите момичета написахте.Обаче вече не бих.Предполагам,че съм се променила.Преоценила съм приоритети си,знам ли...Знам обаче,че няма да се оставя да се оценявам какъв човек съм по килограмите ми.Харесвам себе си и така.И на 66 килограма,и на 65 килограма и ще се харесвам и на 56 или 70 еднакво толкова.

И все пак да не се отдалечавам от темата, Charlotte и аз ще си напиша отговора.
Когато достигна желаното тегло няма да променя нищо,просто ще се постарая да ги задържа,докато си живея живота.Същият живот,който живея и сега.

[Sine Qua Non]

Хехе- виждате ли какво стана- една тема която беше само да споделяме какво искаме да правим се превърна в нещо съвсем различно. Следващия път когато хората напишат нещо, не го подлагайте на такива коментари и обсъждания и оценявания, за да не стигаме до тук.

[Мария Василева]

Темичката е много хубава. Вече има една подобна във форума.

[MILI]

Първоначално написано от Sine Qua Non

Хехе- виждате ли какво стана- една тема която беше само да споделяме какво искаме да правим се превърна в нещо съвсем различно. Следващия път когато хората напишат нещо, не го подлагайте на такива коментари и обсъждания и оценявания, за да не стигаме до тук.

Какво стана Sine? Обсъжда се нещо различно от ежедневното ти меню :P Не си права да се сърдиш,а напротив прочети пак поста на блинблин, има неща които могат да ти направят впечатление
Тук се коментира,никой не се заяжда.
п.п. Мария хубави очила.

[Engel]

Първоначално написано от blinblin

И все пак не разчитам само на килограмите и начина,по който изглеждам да ми дадат самочувствие.Няма да го допусна това.Аз съм много повече от едни килограми,ти си много повече от едни килограми.

Никой не е казал, че няма самочувствие по принцип. Лично аз исках да кажа, че ще ми се повдигне самочувствието относно визията ми.
Да ходиш по-наперено само защото се чувстваш добре в кожата си незначи, че всъщност си и много умна
Аз си имам самочувствие относно себе си като личност, характер, ум и т.н.
Ставаше въпрос за самочувствие относно определено нещо. Исках просто да уточня
Просто всеки си има мечти, това незначи, че живеем чакайки този момент да дойде. Отбелязваш си, като си сваля 3те излишни килограма /примерно/ ще си купя онази рокля, като си взема кола ще отида на разходка с приятели в планината, като ми порасне косата ще си направя кичури /професионално изкривяване / и така

[Sine Qua Non]

Първоначално написано от MILI

Какво стана Sine? Обсъжда се нещо различно от ежедневното ти меню :P Не си права да се сърдиш,а напротив прочети пак поста на блинблин, има неща които могат да ти направят впечатление
Тук се коментира,никой не се заяжда.
п.п. Мария хубави очила.

Идеята на темата беше да кажем какво искаме да правим, не някой да седне да ни оценява желанията. А началото на този спор тръгна точно от това- как моите желания, видиш ли, не били еди какви си и еди какви си. Е сори, но не ми е приятно.

[MILI]

Да права си тук трябва да се оценяват само менюта. :P Пак ти казвам не са твоите желания.И не си в този форум за да ти става приятно или неприятно,а за да научиш/ме нещо. Незнам защо си тук,всъщност. Но когато пишеш определени неща,трябва да очакваш и критика. И вместо да ти става приятно или неприятно се замисли , понякога може да е градивна. В спора се ражда истината,нали така?! Незнам какво си научила за изварата и портокалите тук,но това са само извара и портокали,има и други неща които можеш да научиш. Например за пържолите.

[Sine Qua Non]

За каква критика става въпрос тук, за бога?? товна не е тема за критика! Това беше една прекрасна тема за това какво си мечтаем да правим след като отслабнем... какви менюта и какво чудо?? Идеята тук изобщо не е това.... ок спирам да споря, няма да се разберем.

[Solver]

Добър пример. Пържолите - мит или реалност. Обективно погледнато пържолата е един дар, още не съм сигурен дали от небесата, дали от ада или просто от врата на някое животно. Пържолата е външния израз на вътрешното желание на човек. Дали е вредна... Когато е добре-маринована, сочна и пряско изпечена - на никой не му пука. Пържолата е единственото уникално по себе си създание, що се отнася до мястото и в менюто ни - идеална е за закуска, 2-ра закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, 2-ра вечеря и разбира се среднощно хапване. Подходяща е между храненията, преди хранене, по време на хранене и след хранене. Подходяща е при всички видове диети, защото подсъзнателно няма да я отчитаме в менюто си, тъй като тя би попречила на самата диета. Имам съмнения, че по рождение човек има зъби, понеже най-добрата храна за новородените е пържолата, но има някаква конспирация и им ги вадят (не пържолите) , за да им пробутват долнопробно мляко. Човек няма да оцелее дълго без пържоли и предполагам, че 2012 е просто годината, в която няма да можем да осигуряваме достатъчно пържоли за населението, логично тогава ще настъпи краят. Това беше 1-ва част, 2-ра малко по-късно или утре, понеже бързам по неизяснени причини

И да, искам да похваля логиката на МILI.