[krisko:-)]

Много ви благодаря

[krisko:-)]

Аз ходя в поликлиниката към ВМА,една позната ме посъветва за лекаря,че е доволна,а и незнаех при кога да отида,досега не съм си намерила гинеколог от който да съм доволна през годините и затова ходя там,искам да отида на консултация при друг лекар,но с тази мойта работа,немога да си запиша час,вече пети месецтрябва да отида на 3D,и се надявам другата седмица да успея да си тръгна малко по-рано.

[apoklistika]

Първоначално написано от Lottus

А ти какво изчете? Само разкази за разкъсвания и усложнения ли? Може би е добре да се запознаеш и с другата страна на нещата и пак да си помислиш ... Това е абсолютно въпрос на личен избор, но човек трябва да огледа нещата от всички страни!
Като споменах за 'другата страна', ето тук има много полезни неща, както и разкази на майки родили нормално, а някои от тях дори неасистирано вкъщи:
http://www.estestveno.com/

Лотус,прекрасен сайт си пуснала. Аз по случайност попаднах на него малко преди да забременея и ми затвърди още повече желанието за начина на раждане, който съм избрала.
Във всеки случай обаче, Миленка, разкажи за секциото, ако имаш време.... никога не съм го приемала като възможна алтернатива, но не всичко зависи от мен... винаги е възможно и дотам да се опре... а за секцио никога не съм и чела дори

[milena127]

Най-добре е човек да се подготви като почете добре за естественото вагинално раждане, ако може на курсове да отиде или да намери подкрепа точно в такива сайтове, да се настрои позитивно и да вярва, че всичко ще е наред. В крайна сметка това е най-естественият и хубав начин да се появи детето ви.
Но не прави грешката да изключваш напълно секциото, гледай на него, като на изход, който понякога се налага и помага нещата да приключат добре за всички.
Пиша го защото имам приятелка, която дотолкова се беше зарекла, че ще ражда нормално, че когато в хода на раждането се е наложило секцио направо не е могла да асимилира и приеме този факт, наложило се е лекарите да чакат да се реши (а времето понякога също е фактор) и след раждането беше изпаднала в тежка депресия как не е могла да стане истинска майка, раждайки със секцио.
Иначе за моето секцио - сега си спомням за него като за моето прекрасно раждане. Така, както и щях да мисля, ако бях родила вагинално. При мен се наложи заради проблеми, но го приех спокойно и важното е, че детенцето ми е живо и здраво и избегнахме евентуалните проблеми при него, които бяха възможни при вагинално раждане.
Раждах в частна болница. Притеснявах се най-много от клизмата, а се оказа едно нищо, почти неусетно беше, вероятно защото в Токуда правят с нещо химическо. Операцията мина добре, най-неприятният момент бяха няколко секунди, в които ти слагат упойката в гръбнака. После вече нищо не усещаш от кръста надолу, а анестезиолога постоянно си говореше с мен, питаше ме как съм, как ще кръстя детенцето и изобщо ме разсейваше, та много не забелязвах какво правят докторите. Като извадиха бебчо и се разплака ми го показаха, пуснаха Хепи бъртдей, измериха го, всичко това се случваше до мен, виждах си го големия юнак 4 килограмов Операцията приключи, в Токуда няма реанимация, направо в стаята, оградена си с перденца, донесоха бебчо, татито дойде, поговорихме си, погледахме си го. Леко ми стана студено и ме завиха повече. Това беше. Обезболяваха ме и почти никаква болка не помня да е имало. На другата сутрин ме раздвижиха, малко неприятен момент, но като си видиш детенцето няма начин да не станеш. Кърмих си го, споделях си с другите мамита в стаята, забравих за секциото. Вече има значение само бебока. Още няколко дни ме наболяваше, след седмица вече нямаше болка.
Вероятно и условията имат значение- в Токуда обезболяването е на високо ниво, удобствата са несравними- леглото е с дистанционно и се повдига нагоре-надолу, така докато лежиш първия ден не се схващаш. Тоалетната е със затопляща се седалка, с електронно биде с топла вода и прочее. Не е кой знае какво, ама след раждане всяко удобство ти е в помощ.
А най-важното всъщност, е че раждах при една изключителна лекарка, която е преди всичко човек, после лекар. Безкрайно съм доволна от избора си, постоянно идваше да ме види, да поговорим за майчинството, за усещанията изобщо прекрасен лекар. Не знам дали съм споменавала името и - д-р Кирякова се казва, препоръчвам я горещо.

За второто ще се пробвам нормално, дай боже да мога. Тогава ще имам опит и с двата вида раждане и ще ви кажа кое е по-хубавото

[apoklistika]

Мен именно заради упойката ме плаши секциото... направо тръпки ме побиват от мисълта за инжекция в гръбнака
Иначе съм далеч от такива размисли кога си по- истинска майка... не раждането те прави истинска майка, а времето след това. Леко егоистично от моя страна си избрах начина на раждане според това как би протекло най- лесно и най- безболезнено... така че ако всичк е наред, ще е във вода, дано да не се наложи да ми променят плановете, ама пък наложи ли се, не бих размисляла и за секунда дори, защото времето наистина може да бъде решаващо

[milena127]

Раждането във вода е чудесен избор, стискам палци всичко да мине по вода

[aniK]

Аз родих в Шейново, нормално с епидурална упойка. Даже моето беше предизвикано. Нямам НИКАКЪВ лош спомен от раждането!!! Мога още 100 пъти да родя, само някой да ми ги износва 9 месеца

[щастливка]

Първоначално написано от aniK

Аз родих в Шейново, нормално с епидурална упойка. Даже моето беше предизвикано. Нямам НИКАКЪВ лош спомен от раждането!!! Мога още 100 пъти да родя, само някой да ми ги износва 9 месеца

И аз раждах с епидурална,нормално,беше удоволствие,имам леки бременности,не е проблем износването и бих родила и аз 100 пъти,но.................ако имаше кой да ги гледа

[iva_popova85]

И аз да споделя...
раждах в частна клинака.Майчин дом Варна.Бях решила че на всяка цена ще родя нормално.И дума не давах да става за секцио.Бебето беше 3 кг.И какво се случи....след 12 часа ходене по мъките,2 епидурални упойки(не ме хващаше упойката и се наложи 2-ри път) накрая стана така че не получавам разкритие а бебето напъва да излиза и така се наложи операция.При операцията със спинална упойка,стана някакъв гаф.казаха ми че ми се е скъсала плацентата(тези които са раждали знаят какво следва)но и до ден днешен си мисля че не е била плацентата а те са направили нещо.както и да е ...операцията продължи 1.30 мин. а аз отново излязох от упойката бързо и накрая много ме болеше.
Та според мен не е важно в каква болница ще раждаш.Всичко е късмет.И трябва да сме с нагласата и за двата начина.
Аз лично ако раждам втори път със сигурност ще е секцио.на 5 ден вече не ме болеше операцията....

[snobkata]

А аз мислч , че това е решение което трябва да бъде по преценка на лекаря ви, а не като на инат взето от вас - не та не по естествен път или не та не с операция!Естествено ако сте ходили 6г. в Университет да изучавате медицина може да се доверите на себе си, НО в другия случай мисля да изслушате мн внимателно препоръките на лекаря ви и да ги уажите, защото все пак той е спеца тук