#11
|
||||
|
||||
Re: Стихове
Цитирай:
Пледоария на вълка Вината ми навярно е огромна, но аз изпитвам гняв, а не вина. За шапката ли питате? - не помня... Щом казвате, червена е била. Запомних и очите! Мили Боже, каква ти шапка - нейните очи танцуваха по вълчата ми кожа. /А после много дълго се мълчи./ Продумахме, едва когато здрачът узря във сламената й коса. Тя беше нежна. Да ми бе палача. Да бях умрял от нейната ръка. Но не умрях! Строих си вълчи кули: тя ще остане в моята гора. Лицето на луната ще затулим и след това ще ми роди деца... И тъкмо бях пронизан от човечност, когато стана да се облече. Отиваше си. Чух я как изрече: Да знаеш, че си готино вълче! Настигнах я! Способен бях на всичко. Дори на смърт - за да остане тук. Изядох я, защото я обичах. Не можех да я споделя със друг! Камелия Кондова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
|
|