[rokoko]

Да можех


На изгрева лъчите ползваш за усмивка,

Облъчваш всички с ярко жълта светлина,

По лицето се разля
по-сладка от ментовка,

На изкушението кой ли устоя.



И аз едва успявам да остана,

Хладнокръвна като Аполон,

Да бях русалка – да те омагьосам,

Но се оказах влюбена жена...



На звездите трептенето грее във очите ти,

Да доживея да потъна в тази красота,

И млечен път попива ми сълзите,

Да можех и за ден да съм твоята луна....



Кървавият залез е твоят магнетизъм,

с алено омайваш женската душа,

Родена съм, без да да мога те имам –

А искам да потъна в червеният отблясък,

и после щастлива да умра....

[DWP]

* * *
Петър Анастасов

Една жена ще дойде.
Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
до края на света ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Безропотно и гордо ще остане
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
съдбовно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат :"Откъде
можа да я намериш ти такава?"
Ще казваш:
"Тя самичка си дойде..."

[rokoko]

Различно




Нося се с настроението си в бяло,

Нежно като балада се изви.

Потрепна като есенна камбана,

а след това дълбоко в мен се скри.



И реят се мислите ми като ято

птици прелилитащи към юг.

И южна съм за вас, когато,

Не ме заливате със студ.



Хамелеон съм – цветовете сменям,

Душата ми разгръща се като дъга,

Попитай кой цвят тя днес облича,

И ще потрепне небрежно със снага.



Тъгата в синьо - слива се небесно,

Безоблачно е , няма да вали,

Гръмотевица някъде проблесна,

И до мен не виждаш от мъгли...

[rokoko]

Онлайн среща

Пръстите страстно шарят навсякъде,

починат си миг и продължат...

Палава усмивка на лице се скътава

и с цигарата си димя ли, димя!

Очи гледката устремени улавят

Наляво – надясно, все се въртят.

Премигват без да се затварят

и се губя в лоното на мисълта.

Така се завъртат дните и нощите,

претъркулени във виртуалния свят.

Ето така - две души непокварени,

приятелска среща, раздумка във чат!

[Мариса]

Рок добра си

[rokoko]

мацо

[simone]

Първоначално написано от rokoko

Онлайн среща

Пръстите страстно шарят навсякъде,

починат си миг и продължат...

Палава усмивка на лице се скътава

и с цигарата си димя ли, димя!

Очи гледката устремени улавят

Наляво – надясно, все се въртят.

Премигват без да се затварят

и се губя в лоното на мисълта.

Така се завъртат дните и нощите,

претъркулени във виртуалния свят.

Ето така - две души непокварени,

приятелска среща, раздумка във чат!

[rokoko]

Не мислех че ще се хареса този стих :P

[Mirami]

Роко, този път ти изпращам поздравленията си

[rokoko]

Стрейнджник,