[rokoko]

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

[DWP]

Като дядо Стефчо(лека му пръст) - "Обичам женичките, обичам ги всичките"
п.п. Това беше към mitoman

[mitoman]

Първоначално написано от DWP

Като дядо Стефчо(лека му пръст) - "Обичам женичките, обичам ги всичките"
п.п. Това беше към mitoman

Автора е един от най-даровитите хора които познавам и на възрастта на дядо Стефчо (бог да го прости голям беше) ще го мине с доста дължини...

[Beautiful_]

Фьодор Тютчев

О, как убийствено обича,
как в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света!

Ти победи и горд отмина,
че беше вече твоя тя...
Но не измина и година -
и виж какво я сполетя!

Къде са блясъкът в очите,
смехът, цъфтящите страни?
Уви, сланата на сълзите
без време всичко ослани.

Мигът на първата ви среща
дали е в тебе още жив?
И звънката и реч гореща,
и детския и смях игрив?

Очарованието свято
къде е? Сън ли е било?
Ах, като северното лято
угасна то, едва дошло!

Като присъда на съдбата
тя твоята любов прие
и ти и отреди - в отплата -
опозорено битие!

Живот-затвор, живот-страдание!
В душевните и глъбини
живя едно възпоменание...
Ала и то и измени.

И страшно изведнъж и стана
без истина, без красота...
Тълпата стъпка - разюздана -
разцъфналата и мечта.

И тя от дългото мъчение
какво за себе си спаси?
Отчаяно ожесточение
и болка - болка без сълзи!

О, как убийствено обича,
как в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света!

[{Boni}]

mitoman много е свежо това творение, развесели ме

[rokoko]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=120650
НАй новото творение на моя милост

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=120650
НАй новото творение на моя милост

Яхууу, ЗуЗка ще чете!!!

[3y3ka]

Рококо, МНОГО СИЛЕН СТИХ!!!

"Дали ще оцелея!
Виновна съм, че позволявам
да ме нараняват,
виновна за сълзите свои.
Главата свеждам,
но думичка не промълвявам.
За едничката невинност.
И пак от нея се опиянявам!"

Разчувствам ме на 100% !!!

[rokoko]

и аз със чувство го писах
е така обичам - не пиша много време и нещо ме разтърси и напиша такъв стих

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

и аз със чувство го писах
е така обичам - не пиша много време и нещо ме разтърси и напиша такъв стих

Усетих, че си го писала с чувство! Това си личи още с заглавието!
Искам от сърце да те поздравя за таланта, щом си успяла да трогнеш някой, да го докоснеш с думи - значи не трябва да спираш да пишеш!!!