#751
|
||||
|
||||
Цяло лято
Цяло лято живях до брега, до вълните - на няколко метра. А не помня, незнам откога, откога не съм виждал морето. Но за морето Но за морето не забравяй нищо. Очите.Устните.Китарата. И думите, запалили огнището,което не изгаря. Отивам си Отивам си.Без теб. Но пак една задъхана вълна към мене тича. И в нея - отразената луна като коляно на момиче. Валеше дъжд Валеше дъжд.И аз те обичах.Незная защо Хукна вятъра и подгони едно старо листо. Паля огън Паля огън oт много години. Гледам в безкрая и хвърлям дърва. Чакам някой приятел да мине, а наоколо само трева. Когато умра Когато умра искам някъде много далече да засвири китара. Едно момиче да гледа в прозореца, който от вятъра се отваря. На Станимир Дринчев са, някой да не помисли, че са мои :P
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя." |
#752
|
||||
|
||||
***
Мария Донева Така е просто, просто е така - между неясното и очевидното един човек те хваща за ръка и заедно нанякъде отивате. Пристигате ли? Светло ли е там? Или пък се загубвате? А после, без видима причина, пак си сам, и просто е така. Така е просто.
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#753
|
|||
|
|||
Beautiful_
Уникално е....
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш. |
#754
|
|||
|
|||
Опряла на прозореца ми лапи,
космата, зла, със зинала уста, готова всеки миг да ме ухапе, като вълчица гледа ме нощта. Ала пердето дръпвам и отстъпва за миг, за два ликът й озверен. Но в себе си какво перде да дръпна? Вълчицата е влязла вътре в мен. МОМИЧЕТО Облякло бе най-новата си рокля. и с токчета под кротичкия дъжд прескачаше усърдно всяка локва, за да е чисто то пред оня мъж, когото чакаше така отдавна. Но той не идваше. И там навън отекваха все тези крачки равни като напевния дъждовен звън. Прошумоля измокрена коприна, прецапаха обувки през калта. И аз разбрах, че покрай мен премина най-тъжното момиче на света
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш. |
#755
|
|||
|
|||
За теб
Ще се намери винаги жена, която в късен час и тишина да те погали с обич и със жал, каквато твоят брат не би ти дал. Ще се намерят също раменете. Да се опреш на тях,та час поне ти бъде леко.Неспокоен сън и грижи ще оставиш ти навън. Ще се намерят винаги очи, които болката,като с лъчи да стоплят.Само те и този път страданието ти ще разберат. Но има и такива рамене, които са небе и ширине и дадени са не за час-за век за щастие,спокойствие и лек. Но има женска,хубава ръка, която милва сладостно,така, че щом до твойто чело се допре, съдбата чуваш и ти е добре. Но има също и таквиз очи, тъгата,дето само в тях личи. Те са закрила,преданост и зов, те са очи на вечната любов. Но ти напук живееш все така, че малко ти е милата ръка очи и рамо,светлия покой. Измените ти нямат брой... И ето го възмездието,да! “Предател!”- бий дъждовната вода. “Предател!”- вика злобно всеки лист. “Предател!”- шепне ручеят сребрист. И ти се мяташ,зъл и сам мълчиш . И няма никога да си простиш. И само нежната добра ръка ще ти прости с обида и тъга. И само рамото така добре Отново ще прости и разбере, и само милата с добри очи за непростимото ще замълчи. .................................................. ... ЩЕ БЪДА Ще бъда вятърът безкраен, нашепващ пак любовен стих. Ще бъда полъх чист, потаен влудяващ, монотонен, тих. За теб ще бъда и земята, разтърсена от нежни тръпки и всеки ден краката ще галят с фини стъпки. Дъждът ще бъда и пороя, удавил в мъка своя бяс. Ще бъда жегата и зноя, изгарящи те всеки час. За теб ще бъда светлината, огряла новия ти ден. Звезда ще бъда и Луната и всяка нощ ще бъдеш с мен. За теб ще съм и Оня поп, изплакал клетвата без звук. Изстрадан, омерзен - до гроб - на сватбата със някой друг. Ще бъда брачното ти ложе със страсти скърцащи от гняв... възглавница ще бъда, може и галещия те чаршаф ... И всеки спомен, всяка снимка - ще топля нежно старостта - не бледа, някаква картинка, а огънят на младостта. Ще бъда цялата Вселена. Смъртта, Животът нов ... дори стократно преродена ще бъда твоята любов ...
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш. |
#756
|
|||
|
|||
Ето и едно много красиво произведение на Веселин Ханчев, "Балада за човека" :
Самичък в студената бяла гора две нощи човекът се влачи. И каза гората:-Нима не разбра? Ранен си.Отиваш си вече. Умираш.Далеч е отряда сега. Ни стряха,ни лек,ни пътека. Но глух бе човека,съборен в снега. Пълзеше,пълзеше човека. И каза гората:-Смири се и спри! Не ще се изтръгнеш от мене. Виж бързият гълъб е паднал дори до тебе с крила укротени. Къде ще отидеш с такива нозе, крилете щом от мен са сковани? И спря се човекът.И гълъбът взе, и скри го до своите рани. И гълъбът,сбрал топлина от кръвта, под пазвата трепна полека, удари с крила и натам полетя, където не стигна човека.
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш. |
#757
|
||||
|
||||
|
#758
|
||||
|
||||
no_fear много са красиви!
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя." |
#759
|
||||
|
||||
Fire and Ice
Some say the world will end in fire, Some say in ice. From what I've tasted of desire I hold with those who favour fire. But if it had to perish twice, I think I know enough of hate To say that for destruction ice Is also great много любим мой автор
__________________
Forgive me my nonsense, as I also forgive the nonsense of those that think they talk sense. |
#760
|
||||
|
||||
Стахогно Но феар
__________________
Сенките са винаги отпред или отзад, никога в центъра |
|
|